Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 345 от 14.02.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6660/2021
Вид
Решение № 345
Подписан
14.02.2022
В сила
11.03.2022
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • § 33 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 38, ал. 13 · Закон за счетоводството
  • чл. 38, ал. 1, т. 1 · Закон за счетоводството
  • чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Закон за счетоводството
  • чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Закон за счетоводството
  • чл. 38, ал. 9, т. 2 · Закон за счетоводството
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за счетоводството
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за счетоводството
  • чл. 1, ал. 2, т. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330206660 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Лалемакс Фешън“ ЕООД, ЕИК: 204646878, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М.Б. против Наказателно постановление № 592912-F593731/11.08.2021 г., издадено от И.В.В. – ***, с което на основание чл. 74, ал. 1, предл. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 217,26 (двеста и седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч във вр. с § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди НП да е издадено след изтичане на процесуалните срокове за това действие. Поддържа да е незаконосъобразно за извършеното нарушение да се налага както наказание на управителя, така и санкция на дружеството. Взема становище да е изпълнил в срок своето задължение, тъй като е предал годишния финансов отчет, подписан и подпечатан, на упълномощеното лице, което да го представи за обявяване в търговския регистър. Твърди още, че изискуемите документи са постъпили в търговския регистър, но са приложени по партидата на друг търговец. Счита, че деянието следва да се квалифицира като маловажен случай, тъй като е допусната техническа грешка при 1 подаването на финансовия отчет. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Е.В., която поддържа жалбата. Пледира нарушението да е извършено за първи път, да липсва умисъл и да не са произтекли вреди за фиска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от старши юрисконсулт Р.Е., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Наведените с жалбата възражения намира за неоснователни.

Взема становище извършеното деяние да не представлява маловажен случай на административно нарушение, като поддържа да е налице забава от пет месеца при изпълнение на задължението, а нарушението да е отстранено едва след уведомяване на жалбоподателя за предстоящо съставяне на акт за установяване на това деяние като административно нарушение. Намира наложената санкция в минимален размер за справедлива. Твърди още в хода на административнонаказателното производство да не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Лалемакс Фешън“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.09.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.10.2021 г. съгласно датата на клеймото на приложения по преписката пощенски плик, поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

През 2019 г. жалбоподателят „Лалемакс Фешън“ ЕООД – търговец по смисъла на Търговския закон, извършвал дейност, като реализирал приходи от продажби, направил разходи и отчел счетоводен финансов резултат в подадена пред ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0951125/18.05.2020 г.

Въпреки жалбоподателят „Лалемакс Фешън“ ЕООД не заявил за вписване и не представил за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията годишния си финансов отчет (ГФО) за 2

2019 г. в срок до 30.09.2020 г. включително, тъй като срокът за подаване на ГФО бил продължен до тази дата с § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

На 14.12.2020 г. Националната агенция за приходите била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо с вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. по описа на ЦУ на НАП за предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за 2019 г. в срок. Сред тях бил и жалбоподателят „Лалемакс Фешън“ ЕООД.

Въз основа на така постъпилото уведомяване от Агенцията по вписванията на свид. П.Х.Х. – ***, било възложено извършването на проверка. В хода на същата свид. Х. комуникирала с упълномощеното от жалбоподателя лице – свид. Д.О.З.. След като извършила проверка на твърденията на упълномощеното лице за това, че годишният финансов отчет на жалбоподателя е подаден по партидата на друг търговец, свид. Х. констатирала, че всъщност отчетът на „Лалемакс Фешън“ ЕООД за 2019 г. въобще не бил подаден.

На 22.02.2021 г. жалбоподателят заявил за вписване и представил за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ годишния си финансов отчет за 2019 г.

На 23.02.2021 г. свид. Х. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F593731 против дружеството жалбоподател, в присъствието на свидетел на съставянето на акта и на свид.

З. като упълномощено лице, представител на жалбоподателя. На последната бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. П.Х.Х.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и съставянето на АУАН.

Свидетелката изяснява, че при проверката е установила, че годишният финансов отчет на жалбоподателя за 2019 г. не е подаден в срока до 30.09.2020 г., поради което е пристъпила към съставянето на акта. Изяснява се и че в хода на проверката и преди съставянето на АУАН свид. Х. е комуникирала със свид. З. – последната в качеството на упълномощено от жалбоподателя лице. Установява се от показанията на свид. Х. и съдържанието на тази комуникация и изказаните възражения от упълномощеното лице, което е твърдяло, че е подало ГФО на жалбоподателя 3 за 2019 г. в срок, но поради техническа грешка отчетът е постъпил по партидата на друг търговец. Изяснява се, че преди да пристъпи към съставяне на АУАН свид. Х. е проверила тези твърдения, като е дала възможност допълнително да й бъде съобщен входящият номер, под който се твърдяло да е постъпил ГФО на жалбоподателя за 2019 г. Свидетелката Х. пояснява още, че съобщеният й входящ номер на друг търговец е 20200924122652, но след извършена справка по него тя установила, че не е наличен финансов отчет на жалбоподателя за 2019 г. Изяснява се, че ГФО е подаден един ден преди съставянето на акта за установяване на нарушението, но след като свид. Х. уведомила за това предстоящо събитие упълномощеното лице. Показанията на свид. Х. съдът намира за подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени. Те изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, поради което се явяват и проверени, а достоверността им е доказана.

От показанията на свид. Д.О.З. се установява, че тя е била упълномощена от дружеството жалбоподател да подаде годишния му финансов отчет за 2019 година. Изясняват се и предприетите от свидетелката действия за изпълнение на това задължение, като свид. З. пояснява, че едновременно е подавала годишните финансови отчети на няколко търговски дружества. Установява се, че последната е съставила списък, в който е отбелязвала всеки получен входящ номер за изпратен към търговския регистър ГФО. Свидетелката пояснява, че след като е приключила с тази дейност, е изпратила на счетоводството на жалбоподателя входящия номер, за който в списъка си е отбелязала, че отговаря на подадения годишен финансов отчет на „Лалемакс Фешън“ ЕООД. Установява се още, че след извършването на проверката от НАП свид. З. е проверила работата си и е констатирала, че ГФО на жалбоподателя за 2019 г. въобще не е подаден, а срещу „Лалемакс Фешън“ ЕООД в списъка си е посочила входящия номер, с който е изпратен ГФО на друг търговец – „Конто БГ“ ООД.

От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на „Лалемакс Фешън“ ЕООД (лист 9 и лист 29 от делото) се установява, че заявление Г2 е подадено на 22.02.2021 г. и е прието с вх. № 20210222135636.

От годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. на „Лалемакс Фешън“ ЕООД (лист 11-16 от делото) се изяснява, че през данъчната година дружеството е извършвало дейност, има отчетени приходи, като стойността на нетните приходи от продажби е 217 267,03 лева.

От писмо с изх. № РБ-8089/17.12.2021 г. по описа на Агенция по вписванията и приложения към него (лист 27-38 от делото) се установява, че с входящ номер 20200924122652 в АВ са постъпили годишният финансов отчет за 2019 г. и други документи, подадени от търговеца „Конто БГ“ ООД, ЕИК: 202957606. Установява се още, че сред документите, постъпили с този входящ номер, не се съдържа годишен финансов отчет за 2019 г. на жалбоподателя „Лалемакс Фешън“ ЕООД.

От писмо от изпълнителния директор на Агенция по вписванията до 4 изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с вх. № 1200-353/14.12.2020 г. (лист 43-44 от делото) се изяснява, че същото е постъпило в ЦУ на НАП на дата 14.12.2020 г.

От Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗСч (Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2194/2019 г. на Административен съд – Пловдив).

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Неоснователно е възражението за неспазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Тримесечният срок от откриване на нарушителя започва да тече от датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗСч за предприятията, незаявили за обявяване годишните си финансови отчети в срок. Това е така, защото ГФО следва да бъде представен за обявяване пред Агенцията по вписванията, а не пред Националната агенция за приходите, поради което и при изрично предвиденото уведомително задължение за Агенцията по вписванията, то за НАП не съществува служебно задължение да следи обявленията или липсата на такива в търговския регистър - така Решение № 1752 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1529/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;