Решение № 2785 от 19.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2785 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330116569 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Т., ЕГН **********, против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 88.95 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № **********/18.02.2019 г., сумата от 116.60 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за заем № **********/18.02.2019 г., както и сумата от 385 лева – недължимо платена по клауза за такса експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита по Договор за заем № **********/18.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **********/18.02.2019 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 700 лева. Била уговорена договорна лихва в размер на 131.60 лева, неустойка в размер на 256.52 лева, както и такса за експресно разглеждане – 385 лева, платими на 22 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 55.30 лева.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него. Твърди, че неустойката и таксата не са включени в ГПР, поради което и посочения в договора размер на ГПР е неправилен. Това означавало, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Излага съображения, че таксата за експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 10а ЗПК, поради което и същата не се дължи.

На следващо място, излага съображения, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Сочи, че поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора, следвало да бъде 1 учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която било невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила, по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Сочи, че всички преки или косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, били покрити от ГПР. Затова неустойката била начислена за покриване, именно на тези разходи.

Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнителното основание по чл.

21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Клаузата за неустойка, противоречала и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД, като с неустойката се искало, единствено натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон.

Клаузата за неустойка, противоречала и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба, поради което счита, че е нищожна.

Твърди, че в периода от 04.03.2019 г. – 08.07.2019 г., е заплатила на ответника изцябо заемната сума по договора.

Твърди, че заплатените от ищцата суми за възнаградителна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане, били платени при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Вива Кредит” АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Неоснователно било твърдението за недействителност, поради неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изразява становище, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Излага твърдения за правилно формиран ГПР, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Оспорва твърденията за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност. Твърди, че в случай, че кредитополучателят е изпълнил вмененото му в договора задължение, нямало да се начисли неустойката. Поддържа, че в годишния процент на разходите не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, каквато е неустойката. Твърди, че за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение, не се претендира обезщетение за забава.

Оспорва и твърденията за нищожност на таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричния заем. Изразява становище, че потребителят имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на документи или да изчака 10 дни. Тази услуга създавала допълнително задължение за кредитора за бърза реакция и ангажиране на доп. ресурси, представлявала цената на предоставената услуга по експресно разглеждане на документите. Ищецът сам избрал да се възползва от нея, а таксата не следвало да се включва в ГПР. Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване и управление на кредита, т.к. го предхождало времево.

2

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е бил подписан Договор за паричен заем № **********/18.02.2019 г., по който на ищеца е предоставена сумата от 700 лева, с уговорена възнаградителна лихва в общ размер на 131.60 лева, предвидено е заплащане на неустойка в размер на 256.52 лева за непредставено обезпечение, както и е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 385 лева /виж Определение по чл. 140 ГПК № 4341/09.04.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № № ********** от 18.02.2019 г. /л.23-25/, се установява, че на 18.02.2019 г. е сключен договора между страните по делото, по който „Вива кредит“ ООД, в качеството на заемодател, е предоставило на А. Т., в качеството й на заемател, сумата от 700 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 23.12.2019 г. с плащането на 22 двуседмични погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент от 40.34 %, а ГПР е 49.38 %.

В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. В чл. 1, ал. 3 е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 385 лева.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице, което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 256.52 лева. Установено е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на последната в този случай е от 66.96 лева, а общия размер на задължението от 1473.12 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Вива Кредит“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са 3 набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.

23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.