Решение № 534 от 05.04.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2017г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, втори състав, в публично заседание проведено на осми март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

При участието на секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА

ХРИСТОВА въззивно гражданско дело № 225 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно.

Образувано е по жалба на ПРОКУРАТУРАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу Решение № 4755/14.12.2016г. постановено по гр.д. № 5889 по описа за 2016г. на Варненският районен съд В ЧАСТТА, в която е осъдена да заплати на С.Н.С. сумата 5 000.00/пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 16.10.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, която е част от общо претендираните като неимуществени вреди 10000.00лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Претендира отмяната му и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемият С.Н.С. излага становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба и последвалите молби уточнения С.Н.С. твърди, че бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На 09.02.2011 год. му било повдигнато обвинение за измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. През м. март 2011 год. Варненска окръжна прокуратура внесла обвинителен акт в съда. С определение от 19.04.2012 год. ВОС прекратил образуваното съдебно производство. На 14.05.2012 год. ДП 272/2009 год. е прекратено пред ОП-Варна и матиралите изпратени РП-Варна. На 15.07.2013 год. му било повдигнато и предявено ново обвинение по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като 29.08.2013 год. е внесен обвинителен акт в съда. Въз основа на същия е образувано НОХД № 4611/2011 год., по което с присъда от 13.05.2015год. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Срещу оправдателната присъда РП-Варна депозирала протест, по който е образувано ВНОХД № 913/2015 год., по описа на ВОС, който с решение № 291/16.10.2015 год. потвърдил оправдателната присъда.

Твърди, че в продължение на четири години и осем месеца Прокуратурата е поддържала неоснователно обвинение, в резултат на което е разрушено доброто му име и авторитет сред приятели и колеги в строителния бранш и като цяло в обществото. Поддържаното обвинение го злепоставило пред познати и семейството му, уронвайки престижа му на уважаван, ценен и почтен човек. На него вече гледали с недоверие и подозрение. Чувствал се компрометирана личност. В резултат на неоснователното обвинение ищецът изживял стрес, безпокойство и притеснение, какво ще стане с него, семейството и бизнеса му. Изпитвал чувство на обреченост, безпомощност и безизходица. Горните негативни емоции, държейки сметка и за напредналата му възраст, го карали да се чувства несигурен и професионално нестабилен.

Претендира присъждане на неимуществени вреди в размер на 10000,00лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 16.10.2015год. , до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ изразява становище за неоснователност поради недоказаност на иска. Възразява, че макар на същият да е повдигнато обвинение за тежко престъпление, му е наложена най-леката марка за неотклонение „подписка“, поради което и воденото наказателно производство не би могло да доведе до драстични промени в обичайното му ежедневие и начин на живот. Възразява и, че делото е продължило в разумни срокове съобразно фактическата си и правна сложност и извършваните множество процесуално-следствени действия, включително експертизи. Не са му налагани мерки за процесуална принуда. В евентуалност оспорва иска по размер, като счита същия за изключително завишен.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

От приетите като доказателство актовете на прокуратурата и съда, касаещи водените против въззиваемия досъдебно и съдебно наказателно производство, и приобщеното като доказателство нохд № 4611/2013 год., по описа на ВРС, ХХХІІ състав, към което е приложено досъдебно производство № 272/2009 год. по описа на ОД на МВР - Варна се установява следното: досъдебното производство е образувано с постановление от 15.01.2009 год. на прокурор при ВРП срещу виновно лице за това, че през м. юли-август 2005 год., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание /акт за установяване завършването и заплащането на натурални видови строително-монтажни работи – образец 19 от 06.07.2005 год. и акт за установяване завършването и заплащането на натурални видови строително-монтажни работи – образец 19 от 09.08.2005 год./, получило чуждо движимо имущество, собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, с намерение да ги присвои, престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК.

С постановление от

09.02.2011 год. С.Н.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер за това, че в периода 06.07.2005 год. – 09.08.2005 год., в гр.

Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на „Савая“ ЕООД, гр. Добрич, чрез използване на документи с невярно съдържание, както следва: акт обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове строително-монтажни работи към 06.07.2005 год. с инвеститор НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – Варна и „Савая“ ООД, гр. Добрич; фактура № 26/21.07.2005 год., издадена от НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – Варна на „Савая“ ООД; акт обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове строително-вонтажни работи към 09.08.2005 год. с инвеститор НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – Варна и „Савая“ ООД, гр. Добрич; фактура № 27/09.08.2005 год., издадена от НК „ЖИ – ПЕЖИ“ – Варна на „Савая“ ООД, получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 67 162.30 лева, с намерение да ги присвои, като деянието е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, като на тази дата въззиваемия е разпитан. С постановлението му е определена мярка за неотклонение „подписка“.

На 10.02.2011 год. на

С.Н.С. са предявени материалите от разследването.

С постановление от

21.03.2011 год. С.Н.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер – използване на горните документи с невярно съдържание и е получил чужди движимо имущество – сумата от 62117.68 лева, с намерение да ги присвои, като деянието е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, като на тази дата въззиваемият е разпитан и са му предявени материалите от разследването. С постановлението му е определена мярка за неотклонение „подписка“.

С обвинителен акт по

ПД 29/2011 год. въззиваемият и Н.А. са предадени на съд, по който е образувано НОХД № 436/2011 год., по описа на ВОС, прекратено в частта водено срещу Н.А..

След извършване на процесуално-следствени действия, с нов обвинителен акт от 18.10.2011 год. въззиваемият и Н.А. са предадени на съда, по който обвинителен акт е образувано НОХД № 1542/2011 год., отново прекратено в частта по отношение на Н.А.. Разпореждането е отменено с решение от 13.02.2012 год. на Апелативен съд – Варна по внчд № 450/2012 год. и върнато за продължаване на съдебното производство. Образувано е НОХД № 210/2012 год., по описа на ВОС. С определение от 19.04.2012год. съдебното производство е прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

С постановление на

ВОП от 14.06.2012 год. наказателното производство е частично прекратено в частта му по повдигнатото на С.Н.С. обвинение по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и материалите по делото са изпрани в РП-Варна по компетентност.

С постановление от

15.07.2013 год., С.Н.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на тази дата същият е разпитан и са му предявени материалите от разследването. По отношение него не е вземана мярка за неотклонение. Задължен е да не променя местоживеенето си.

От материалите по досъдебното производство се установява, че в хода на същото въззиваемият е разпитван извън посочените дати и на 16.10.2012 год.

С обвинителен акт №

556/2013год. въззиваемият е предаден на съд, пред който е образувано НОХД № 4611/2013 год., по описа на ВРС, ХХХІІ състав, като с присъда № 198/13.05.2015 год. е признат за невиновен за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 304, пр. 1 НПК е оправдан по възведеното му обвинение. Присъдата е потвърдена с решение № 291/16.10.2015 год. по ВНОХД № 913/2015 год., по описа на ВОС.

В рамките на съдебното производство пред ВРС са проведени 11 съдебни заседание, като по всяко едно от тях въззиваемият се е явявал лично.

Производството пред въззивната инстанция е приключило в рамките на едно съдебно заседание, на което въззиваемият е присъствал лично.

От материалите по наказателното производство се установява, че в хода на същото са разпитвани като свидетели лица, работещи в Национална компания „Железопътна инфраструктура“, дъщерята на въззиваемия, а в съдебно заседание на 14.05.2014 год. по негово искане и лицето Цветан Атанасов Манолов - ангажиран от въззиваемия в изпълнението на ремонта на външен водопровод на гара Повеляново.

Видно от приложената на л. 29-30 от НОХД № 4611/2013 год. справка за съдимост и приложения към нея бюлетин, че с влязло в сила решение № 1812/15.10.2008 год. по НАХД № 4622/2008 год., по описа на ВРС, VІ състав, въззиваемият е признат за виновен в това, че на 03.08.2008 год., в гр. Бяла, без надлежно разрешително от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, приел на работа, ненавършили 16-годишна възраст лица – престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

За доказване на твърдяните неимуществени вреди са събрани гласни доказателства – разпит на свидетелите М. С. С.-А. - дъщеря на въззиваемия и К. Н. К.

От показанията на св.

С.-А. се установява, че воденото срещу баща й наказателно производство е оказало влияние на цялото им семейство, като конкретно сочи, че баща й бил доста объркан, стресиран. Имало е периоди от време, когато е отказвал да се среща с колеги, тъй като чувствал срам, още повече при неизвестността. Излага, че фактът на водено срещу баща й наказателно производство е станал известен сред бизнес средите в гр. Добрич и сред колегите му. Не и е известно в резултат на чии действия е станал достояние на посочения кръг лица.

От показанията на св.

К. се установява, че се познава с въззиваемия повече от 10-12 години. Първоначално се запознали като колеги, но след това си допаднали един на друг, станали семейни приятели. Харесало му това у въззиваемия, че е спокоен и уравновесен. От колеги строители узнал през 2011 год., че въззиваемия има проблеми с прокуратурата. Първоначално приятелят му нищо не споделил с него, макар и видимо да се е променил – станал по-затворен, избухлив, по непредсказуем. След два-три месеца му споделил за притесненията си във връзка с наказателното производство срещу него и че могат да го осъдят на десет години лишаване от свобода. Казал му: „….аз съм се побъркал“. Сочи, че въззиваемия се променил като характер, като колега и човек, с който първоначално си говорели за обекти. Започнали да не го вълнуват офертите, нито дали ще спечели нещо или не.