Акт № 4493 от 24.10.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 530

Номер

530

Година

22.10.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.23

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Искра Пенчева дело номер

20154100500669 по описа за

2015 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 386/ 21.04.2015 г. по Гр. дело № 1625/ 2014 г. по описа на Районен съд Велико Търново е прогласен за нищожен поради противоречие със закона Договор за продажба на недвижим имот от 12.10.2011 г., сключен между Г. Г. Г. в качеството му на „Г. Г. – Р. – ...” гр. П. Т. и К. А. М. с НА № .., том .., дело № ../ 2011 г. на Нотариус Д. Д. и е прието за установено по отношение на К. А. М., М. Н. М., „А.” О. гр. С. и „Х. 2011” Е. гр. П. Т., че Г. Г. Г. в качеството му на „Г. Г. – Р. – ..” гр. П. Т. е носител на правото на собственост върху поземлен имот № ....по плана за земеразделяне на с. Р., Община П. Т. с площ 1.641 дка, заедно с построената в имота сграда – метален навес с площ 494 кв.м., въз основа на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.07.2009 г., обективиран в НА № .., том .., дело № ../ 2009 г. на Нотариус Р. М.. В полза на ищеца са присъдени направените по делото разноски.

Против този съдебен акт са постъпили въззивни жалби от „Х. ..” Е. гр. П. Т. и от К. А. М. и М. Н. М..

Жалбоподателят „Х. ...” Е. гр. П. Т. излага подробни съображения в насока, че решението на ВТРС е порочно поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Процесуалните нарушения според него се изразяват в това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и отделно, ценил е и се е позовал за правните си изводи на оспорени доказателства. Съдът бил взел предвид показанията на заинтересовани от изхода на спора и зависими от ищеца свидетели, като игнорирал показанията на ангажираните от ответника свидетели, при това без да посочи в мотивите си, защо кредитира едните показания за сметка на другите. Съдът приел като доказателства Договор за заем от 14.02.2011 г. и обратно писмо от 12.10.2011 г., независимо, че жалбоподателят поискал още с отговора си да бъде задължен ищецът да представи оригиналите на тези документи. По това искане изобщо липсвало произнасяне. Счита, че съдът е формирал правните си изводи в противоречие на събраните по делото доказателства, като и самите му мотиви били вътрешно противоречиви. Според него анализът на събраните доказателства аргументирал извод за липсата на валидно заемно правоотношение между ищеца и ответника К. А. М.. От една страна, налице било противоречие в твърденията относно размера на дадения заем и съдът неправилно приел, че е сключен договор за заем за сумата 120000 лв., базирайки се на показанията на св. Р. Г., която свидетелка твърдяла, че заетата сума е 30000 лв. От друга страна, било установено, че липсват счетоводни записвания при „Г. Г. – Р. – ..” гр. П. Т. за получени през 2011 г. и 2012 г. заеми, а и показанията на свидетелите и обясненията на самия ищец били в този смисъл – че заем не е получаван. Самият ищец във висящо производство с предмет осъдителен иск за връщане на сумата по договора за заем -Т.д. № 86/ 2014 г. по описа на ВТОС твърдял, че не е получавал сума в заем. При липсата на валидно заемно правоотношение, не можело да се говори за някаква връзка между предоставен заем и атакуваната като нищожна сделка, защото липсата на договор за заем обезсмисляла обезпечаването на изпълнение по такъв договор. Поддържа становището си, че процесният договор за покупко-продажба е действителен и страните по него са целили и желали настъпването на правните му последици, като се позовава на практика на ВКС, че договорът се приема за сключен в нарушение на разпоредбата на чл.152 ЗЗД, ако уговорката предхожда или да съвпада по време с възникването на вземането на кредитора. В случая обаче с представеното обратно писмо се установявало, че тази уговорка е последваща договора с цели осем месеца. Съдът постановил акта си при неправилно тълкуване на чл.152 ЗЗД и в противоречие с трайната практика на ВКС, приемайки, че такава уговорка може да възникне и след предоставянето на заема. Предвид реализирането на продажбата след сключването на договора за заем, следвало да се приеме, че страните са уговорили изпълнение на нещо различно вместо първоначално уговореното. Клаузата за обратно изкупуване на имота, съдържаща се в обратното писмо, била нищожна и не обвързвала страните. Съдът неправилно приел, че ответниците не могат да се позовават на привидност на сделката между ищеца и първия ответник и допуснал смешение на няколко правни института – привидност и нищожност и съответно смесване на подлежащите на доказване факти. Поради тази причина, съдът изобщо не изследвал твърденията на жалбоподателя за добросъвестност, изразяваща се в незнание на порока на придобивното основание на праводателя му. Съдът не се произнесъл и по твърденията в исковата молба за нищожност на вписаната в полза на ДСК ипотека върху процесния имот, които жалбоподателят счита за неоснователни. Моли актът на първоинстанционния съд да бъде отменен и съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждането на направените за производството разноски.

Жалбоподателите К. А. М. и М. Н. М. заемат становище, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът квалифицирал иска въз основа на недостатъчно ясно изложени обстоятелства, анализирал факти, които ищецът не бил навел в исковата си молба и съответно обсъдил доказателства за факти, каквито не били твърдяни. Сочат, че ищецът твърдял, че не е получавал заем от жалбоподателя К. А. М., при което отричал да съществува заемно правоотношение между тях, изпълнението на което да се обезпечава чрез процесния договор и следователно атакуваната сделка е действителна. Считат, че съдът неправилно тълкувал документа „обратно писмо”, защото в него не се съдържало изявление, че някоя от страните не желае настъпването на последиците от договора за покупко-продажба, а само изявление, че при настъпване на бъдещо несигурно събитие – връщане на дадената в заем сума – купувачът следва да прехвърли на продавача собствеността върху имота. Молят решението на ВТРС да бъде отменено и съдът да отхвърли предявените искове. Претендират присъждането на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна Г. Г. Г. в качеството му на „Г. Г. – Р. – ...” гр. П. Т. е депозирала писмени отговори по двете жалби, в който развива съображения за правилност и законосъобразност на постановеното от ВТРС решение, основано на подробен и задълбочен правен анализ на относимите доказателства. Счита, че съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. Той основателно приел исковата молба за редовна с конкретизирани в достатъчна степен факти и обстоятелства, очертаващи предмета на спора и е квалифицирал правилно претенцията съобразно твърдяното. Ценил е показанията на заинтересования свидетел наред с всички останали доказателства, а е игнорирал показанията на ангажирани от ответниците свидетели предвид неотносимостта им към релевантните за спора факти, ценил е оспорените ´исмени доказателства по вътрешно убеждение и съобразно останалите доказателства. Излага, че правните изводи са ясни и почиват на закона и трайната съдебна практика. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а решението на първоинстанционния съд - потвърдено, като му бъдат присъдени и направените за въззивното производство разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Ищецът Г. Г. Г. в качеството му на „Г. Г. – Р. – ...” гр. П. Т. е основал исковата си претенция за прогласяване нищожност на договор, заявена пред Районен съд Велико Търново, на твърденията, че между него и ответника е сключен Договор за продажба на недвижим имот от 12.10.2012 г., оформен с НА № ..., том .., дело № ../ 2011 г. на Нотариус Д. Д., с предмет недвижим имот в с. Р., който счита за нищожен поради това, че с него купувачът обезпечил удовлетворяването на вземането си по сключен между страните договор за заем, т.е. в противоречие със закона бил договорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Посочил е, че само привидно собственият му имот е прехвърлен на кредитора по договора за заем, защото целта е била да бъде обезпечено изпълнението на задълженията му по този договор. С нищожността на този договор е обосновал претенцията си за приемане за установено спрямо купувача по него и последващите приобретатели, че той е собственик на имота - предмет на нищожния договор. Изложил е твърдения за недобросъвестност на последващите приобретатели.

По така заявените искови претенции ответниците К. А. М. и М. Н. М. са възразили, че недостатъчната фактология в исковата молба накърнява правото им на защита. Ответникът М. е признал, че на 14.02.2011 г. е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 120000 лв. със задължение за връщане на заетата сума на 31.10.2012 г., която не му е върната, признал е и факта, че в деня на сключване на процесния договор за покупко-продажба е подписал представения от ищеца документ, наименован "обратно писмо". Оспорил е твърденията на ищеца за привидност на сключения договор. Ответникът „А.” О. гр. С. е възразил, че е добросъвестен купувач. Ответникът „Х.” Е. гр. П. Т. е оспорил връзката между сключения договор за заем и представеното обратно писмо по съображение, че последното е издадено много по-късно от датата на сключване на договора, като се е позовал и на липсата на достоверна дата на същия документ. Заел е становище, че дори да бъде доказано наличието на симулация, то дружеството е трето добросъвестно лице, което се ползва от защитата на чл.17 ал.2 ЗЗД.

По събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Видно от представения договор за заем на 14.02.2011 г., той е сключен между К. А. М. в качеството му на заемодател и „Г. Г. – Р. – ...” гр. П. Т. в качеството му на заемател и по силата му М. е предоставил на в заем парична сума в размер на 120000 лв. срещу поето от последния задължение в срок до 31.10.2012 г. да върне тази сума и/ или равностойността й в земеделска продукция от реколта 2012 г. В настоящото производство сключването на този договор не се спори от страните по него, независимо, че допусната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила липсата на надлежни счетоводни записвания за получен заем от през 2011 г. и 2012 г. Спорен е размерът на заетата сума, във връзка с която и с погасяването на задължението за връщането й между съдоговорителите има висящо пред ВТОС Т. дело № ../2014 г. Разпитана по делото като свидетел бившата съпруга на Г. Г. - Р. Г. - дава показания, че заетата суýа е 30000 лв., а не вписаната в договора 120000 лв. и че тя е върната на части - една част през лятото на 2012 г., а друга в края на м.07.2012 г. На 12.10.2011 г. между страните по заемното правоотношение с НА № .., том .., дело № ../ 2011 г. на Нотариус Д. Д. е сключен Договор за продажба на недвижим имот с предмет собствен на „Г. Г. – Р. – ..” на основание НА № .., том .., нот. дело № ../ 2009 г. недвижим имот, представляващ поземлен имот с № ....по плана за земеразделяне на с. Р., общ. П. Т., с начин на трайно ползване стопански двор, с площ от 1,641 декара, заедно с построената в имота сграда – метален навес с площ от 494 кв. м. На същата дата на изповядване на сделката те са подписали и документ, наименован "обратно писмо", от съдържанието на който се установява, че продажбата на гореописания имот е привидна и прехвърленият имот служи за обезпечение на задължението на „Г. Г. – Р. – ..” спрямо К. А. М., възникнало от подписания договор за заем, както и че при връщане на заетата сума от 120000 лв.в уговорените срокове М. се задължава да прехвърли на или на посочено от него лице описания недвижим имот без да поставя допълнителни условия и/ или изисква допълнителни плащания. Относно обстоятелствата по сключването на договора за заем, договора за продажба на процесния имот и подписването на обратното писмо и настъпилите последващи събития показания дава същата св. Г. След продажбата на имота той останал във фактическата власт на продавача, който го използвал за осъществяване на стопанската си дейност. На 16.01.2014 г. с НА № .., нот. дело № ../ 2014 г. на Нотариус Д. Д. К. А. М. и съпругата му М. Н. М. са прехвърлили процесния имот на ответника „А.” О. гр. С., който от своя страна, действайки с пълномощник К. А. М., на 07.05.2014 г. с НА № ..., нот. дело № .../ 2014 г. на Нотариус Т. Б. продал имота на ответника „Х.” Е. гр. П. Т. за сумата 120000 лв. Последният купувач предприел действия по влизане във владение на имота на 23.05.2014 г., при което възникнал спор относно собствеността върху имота и дори прераснал в конфликт, в който се намесили органите на полицията.