Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 01.11.2023, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 34/2023
Вид
Решение № 175
Подписан
01.11.2023
В сила
14.05.2024
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.125 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.3, ал.2 · Закон за пътищата
  • чл. 351, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.408 · Кодекс за застраховането
  • чл.408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Сливница, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20231890100034 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Б.В.И.Г." против Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за присъждане на сумата от 256.90 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка „************“ модел „*************“ с рег. № ************** от ПТП, настъпило на 10.04.2022 г. по пътя Калотина-София, причинено от попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Претендират се разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че на в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя Калотинс-София, в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования автомобил „************“, модел „*************“ с рег. № **************, на стойност 256,90 лева. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът АПИ като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че липсва съставен протокол за ПТП и поради това застрахователното събитие е недоказано. Счита, че представянето на такъв протокол е и основание за изплащане на застрахователното обезщетение съгласно ОУ на ищеца.

Оспорва механизма на ПТП и размера на вредите. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл.45 ЗЗД.

За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в претендирания размер. Ответникът носи насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че го е погасил, както и оборване на презумпцията за виновност. Ответникът следва да докаже и възражението си за съпричиняване, а именно, че водачът на увреденото МПС, със своето поведение, е допринесъл за настъпване на вредите.

От представената застрахователна полица № 47042217241000164 от 19.01.2022 г.

/приложена в кориците на делото пред СРС/, се установява, че между ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ и „Р.“ е сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт ”, като ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на МПС „************“ модел „*************“ с рег. № **************, като е направена отметка в договора на „Пълно Каско“, „Помощ на пътя“ и „Доверен сервиз“. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 19.01.2022 г. до 18.01.2023 г.

В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от нея, действащи към датата на сключване на договора, е посочено, че застраховката покрива всички рискове, които могат до доведат до пълна или частична повреда на автомобила, включително и от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е попадането в необезопасена дупка на пътното платно – клауза „Пълно каско“, във връзка с „Пожар, природни бедствия, ПТП и Злоумишлени действия“ към която се препраща.

Ответникът не е доказал, че към датата на сключване на договора за застраховка са действали други общи условия, които да разкриват различно съдържание от представените от ищеца в частта за застрахователното покритие по договора за застраховка.

В Кодекса за застраховане, като специален закон, уреждащ правоотношенията във връзка със застраховането, няма изискване Общите условия да се подписват от страните, като условие за тяхната валидност.

С оглед изложеното съдът приема, че приложените по делото Общи условия са действали към датата на сключване на застрахователния договор и страните по него са обвързани от тях.

В случая липсата на изрично посочване, че застраховката покрива вреди по гуми, не води на извод, че същите са изключени от обхвата на застраховката, доколкото такова изключение не е предвидено в договора и в ОУ към него. В договора и в ОУ липсва уговорка, която да обуславя заплащане на застрахователно обезщетение за вреди по гуми от допълнително уговорена клауза „Покритие за гуми“. Видно от приетото в ОУ застрахователното покритие обхваща всички повреди, възникнали по МПС – то в резултат от ПТП.

Видно от застрахователната полица застархователната премия е следвало да се 2 заплаща разсрочено, като в договора се съдържа разписка за платена първа вноска по премията на дата 19.01.2022 г. Застрахователното събитие е настъпило на 10.04.2022 г, преди заплащане на втората вноска по застрахователната премия, която се дължи на 19.04.2023 г., поради което съдът приема, че между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, към датата на ПТП-то, е възникнало валидно застрахователно правоотношение по Застраховка „Каско“.

Съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, ако не е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията.

Наред с това ответникът не е оспорил, че не е заплатена застрахователната премия по договора за застраховка.

От показанията на свидетеля К. И. В. /протокол от о.с.з. от 16.03.2023 г. л.20/ се установява, че през месец април 2022 г., пътувала със съпруга си В. В. с лек автомобил ************, управляван от последния, като се връщали от Италия, минали през българо сръбската граница в посока София. След Калотина, непосредствено след бензиностанцията започнал път, който бил в ремонт. Доколкото нямало алтернативен път, по който да е осигурено движението, се наложило да продължат пътя си по ремонтирания участък, като в едната страна бил нарязан. Пътували по тъмно, в ранните часове, като пред тях и зад тях имало колона от автомобили и тирове, поради което се движели бавно. По време на движението се чул удар, но не успели да спрат, защото зад тях имало други автомобили и нямало отбивка къде да се спре, поради което продължили да се движат с авотобили. Отбили след като се открило място за това. След като спрели установили, че са спукани двете десни гуми – предна и задна. Задната била изцяло за смяна, поради което я сменили с резервната гума, а предната имала балон, поради което успяли с нея да се приберат без да я сменят. Не сигнализирали на пътна полиция, обадили се на застрахователя.

Същото се потвърждава от показанията на свидетеля В. А. В., който установява, че той е управлявал лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП-то в посока от Калотина към София. Също установява, че голяма част от пътя е бил разкопан. Установява, че в разкопания участък усетил пропадане на автомобила и спукването на гума, доколкто авотомобилът започнал трудно да се движи. Усетил, че са попаднали в дупка на пътя, тъй като имало пропадане, а не удар в нещо което е на самия път.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели и установяват механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил, същият попада в необезопасена дупка на пътното платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил са настъпили щети – спукана предна и задна дясна гума.

Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение собственикът на увредения лек автомобил завел при ищеца щета, образувана под № 470422222218537.

От приложения по делото опис по щета се установява кои детайли от автомобила са увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите – предна и задна дясна гума.

Видно от опис – заключение по претенцията щетите са оценени на сума в размер на 256.90 лева.

С платежно нареждане от 15.04.2022 г., на собственика на лекия автомобил е заплатена сума в размер на 256.90 лева, с основание номера на щетата и рег. № на процесния автомобил.

3

Ответникът не е оспорил плащането на застрахователното обезщетение.

С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.

От приетите по делото САТЕ /л.37/, вещото лице дава отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетелите и процесните щети по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитаните по делото свидетели.

Неоснователно е възражението на ответника, че механизма на ПТП може да се установи единствено с протокол за ПТП. Няма процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на щетите, посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното заключение.

Още повече Протоколът за ПТП от органите на полицията няма доказателствена стойност относно механизма на ПТП, доколкото същият няма как да е възприет от служители на МВР, които идват на инцидента след неговото настъпване и установяват последиците му.

Наред с това в разпоредбата на чл.125 ЗДвП са посочени случаите, в които се изисква задължително посещение на мястото на произшествието от органите на МВР, като процесният случай не попада в нито една от посочените в тази разпоредба хипотези и най – вече в т.8 от посочената разпоредба, доколкото въпреки настъпилите вреди процесното МПС се е придвижило на собствен ход.

В императивната разпоредба на чл.408 КЗ са посочени лимитивно случаите, в които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, като в контекста на предвидената в договора разпоредба от ОУ, такъв отказ или ограничение може да има само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие – чл.408, ал.1, т.3 КЗ.

В случая обстоятелството, че ищецът не е представил Протокол за ПТП, какъвто и по закон не се изисква, не стои в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което дори и да има договорно ограничение в горния смисъл, макар в случая да не се установява такова, то би противоречало на императивната разпоредба на чл.408, ал.1, т.3 КЗ и не би породило действие за страните, като застрахователят няма право да отказва, на това основание, изплащане на застрахователно обезщетение.