Решение № 330 от 21.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. София , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова

Димитър К Арабаджиев (АП-София) като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600830 по описа за 2020 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения към нея от адв. Д. К., САК- защитник на подс.Л. М. П., срещу присъда на Окръжен съд Благоевград, постановена по НОХД 284/18г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 04.11.2017г в гр.***, Област ***, в района на Оранжерии- гр.***, без надлежно разрешително съгласно чл.32 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсори, разпространил / дал / на С. А. Х. от с.***, общ.*** високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ с общо него тегло 439.5 грама, всичко на обща стойност 2637 лева, като на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 2 години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим съобразно чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС, и наказание „глоба“ в размер на 7000 лв.

В жалбата на подсъдимия са развити доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че 1 незаконосъобразно в мотивите към присъдата е посочено постановление от 21.09.2016 г. по ДП, №50/2016 г. по пр.пр. №75/2016 г. по описа на СпПр - гр.

София, с което на подс. П. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК. Това нямало никаква връзка с настоящото производство и не можело да влияе както на правната квалификация, така и на наказанието което би следвало да се наложи. Наред с това са изложени оплаквания за предубеден анализ на доказателствата. Акцентира се върху факта, че по същото наказателно производство лицето С. А. Х. е сключило споразумение във фазата на досъдебното производство, като се признал за виновен по повдигнатото от Окръжна Прокуратура Благоевград, обвинение.

В хода на съдебното следствие Х. бил разпитан в качеството на свидетел и изложил според защитника всички факти и обстоятелства, които са му станали известни, но които се различавали от обвинителната теза. заявявайки, че не е получавал наркотични вещества от подс.П., а е трябвало да предаде откритият в него див коноп, на неустановено до момента лице „В.“. В домът на свидетеля било открито наркотично вещество, а в този на подс.П.-не, поради което съдът неправилно и незаконосъобразно в своя съдебен акт сочел, че изявленията на св.Х. са неправдоподобни и нелогични.

Твърди се, че в хода на първоинстанзционното съдебно производство било ограничено правото на защита, като съдът не допуснал до разпит поемните лица присъствали при извършване на посочени от защитника процесуално-следствени действия, а направил предварителна оценка на свидетелските показания на тези лица. Така била осуетена възможността да се провери, дали в действителност наркотика е открит в багажника на автомобила или извън него, от коя страна се е намирал и т.н., обстоятелства, които били от изключително значение, с оглед установяване на възможността полицейските служители да възприемат действията на подс.П..

Подложен е на критика целия доказателствен анализ извършен от окръжния съд, както и начина по който са кредитирани част от свидетелските показания и са отхвърлени като недостоверни други. Неправилен бил и анализът на обстоятелствата свързани със съдебното минало на подс.П., касаещи и размерът на наказанието, поради което наложеното такова 2

„лишаване от свобода за срок от 2 години и шест месеца, при първоначален „общ“ режим съобразно чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС, както и наказанието „глоба“ в размер на 7000 лв. били явно несправедливи.

Заявено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението, алтернативно – да се върне делото за ново разглеждане или да се намали наложеното наказание.

В съдебно заседание защитникът на подс. П. поддържа жалбата Твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправомерен, и същият не почива на един обстоен и правен анализ на доказателствата по делото.

При едно правилно изследване на доказателствата по делото по никакъв начин не можело да се стигне до сериозното убеждение, че на инкриминираната дата подсъдимият е извършил деянието, за което е осъден.

Първоинстанционният съд неправилно не кредитирал показанията на свидетеля Х. и не е отчел другите гласни доказателства, от които по безспорен начин се установявало, че на инкриминираната дата е имало среща между подсъдимия и Х., след което при извършена полицейска акция са намерени инкриминираните наркотични вещества, но по никакъв начин не можело да се приеме, че подс.Д. е придобивал и че е действал противоправно.

По никакъв начин гласните доказателства не сочели за придобиване на наркотични вещества.

Към момента на извършване на инкриминираното деяние, за което съдът е постановил атакувания съдебен акт, подсъдимият е бил неосъждан, тъй като същият е имал други наложени наказания по други присъди и се касае за наказание глоба, за която няма доказателства, че е заплатил към надлежните държавни органи. Въпреки това, моля да се приеме, че дори и да не е заплатена въпросната глоба, наложена по друго наказателно производство, за същата е налична абсолютната давност, тъй като присъдата е от 01.10.2012г., а деянието, за което се води настоящото производство, е от 2017 г., и е минал законово установения срок, за който може да се твърди, че неплащането на глобата е основание да се приеме, че подсъдимия е с чисто съдебно минало и спрямо него не е настъпил институтът на реабилитацията.

3

Поддържа всички становищата, изразени във въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, като се отмени атакуваната първоинстанционна присъда и се признае подсъдимия за невинен. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт били нарушени принципите и правилата на чл.303 и чл.304 и съдът е дал вяра на предположения, а не на конкретни доказателства при постановяването му.

Ако се приеме, че доказателствата по някакъв начин сочат към виновно поведение от страна на подсъдимия, то моли алтернативно да се ревизира размера на наказанието му, както и да се приложи института на чл.66 от НК Прокурорът счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание било справедливо и съответства на доказателствата, на тежестта на деянието и на индивидуализиращите обстоятелства както по отношение на специалната, така и генералната превенция.

Счита, че съдът правилно е изяснил фактите, като е разпитал всички възможни свидетели, събрал и анализирал установените доказателства и от тях е извел верен и законосъобразен правен извод на основата на съвкупната преценка на всички доказателства, преди всичко на обективните такива, събрани със съответните органи по претърсване и изземване, на факта на намерите наркотични вещества, и на второ място, на обясненията на участвалите в операцията полицейски служители, които последователно по несъмнен начин установявали както начина на извършване на престъпното деяние, степента на участие на всеки един от замесените в престъплението лица и най-вече вината на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен.

Исканията за отмяна на присъдата поради несправедливост на наложеното наказание също били неоснователни. От представената справка за съдимост се установявало съдебното минало на подсъдимия, ясно било, че той не следва да се счита за реабилитиран, тъй като не е платил глобата по едно от наказанията. Глобата като отделен вид наказание се взима предвид наравно с останалите наказания при преценка на това дали е настъпила законовата реабилитация и на основание чл.82, ал.5 от НК вр. чл.88а, ал.4 от НК неплащането на глобата, когато е образувано изпълнително производство, 4 докато не е платена, не може да доведе до настъпване на съдебна или на реабилитация по право.

В тази връзка и като се има предвид тежестта на престъплението, обществената опасност на деянието и данните на извършителя, прокурорът счита, че съдът с точна мярка е определил наказанието, то е справедливо и постига целите на закона.

Подс.П. твърди, че обвинителният акт спрямо задържането му на 4.11.2017г. имал предистория. Бил призован от СП като свидетел, за което имал и призовка, като в СП бил оказан натиск спрямо него да свидетелства срещу адвокат Л. К., един от защитниците по „делото КТБ“. Искали да разпише документи, с които да го уличи в някакво деяние, на което не се поддал. Заканата на СП била, че с мисълта за него лягат, с мисълта за него стават и ще го наредят. На 02.11.2017г. от свидетел го направили обвиняем, а на 04.11.2017г. вече съответната постановка при която бил задържан.

Потвърждава, че е бил задържан със С. Х., но не бил придобивал, давал, продавал, подарявал наркотични вещества на Х.. Това било потвърдено и от неговите показания в хода на предишни съдебни заседания пред първоинстанционния съд.

Твърди, че се смята за невинен и моли да се постанови оправдателна присъда.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява от фактическа страна, че подс. Л. М. П. е роден на ***г. в гр. ***, живущ в същия град, българин, български гражданин, женен, с виеше образование осъждан, като с присъда №983/07.12.2012 г., постановена по НОХД №1912/2009 г. по описа на PC- гр.***, влязла в законна сила на 11.11.2013 г., бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието 5 изпълнение било отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. С присъда № 230/15.10.2012 г. по НОХД№181/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград, влязла в законна сила на 24.09.2013 г., П. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.304, ал.1 от НК, в която връзка му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. В ТД на НАП - гр. София, офис - Благоевград било образувано изпълнително дело по отношение на подсъдимия. С разпореждане №5239/2006/000004/10.06.2014 год. към това ИД е била присъединена и глобата от 2000 лв., наложена на подсъдимия с присъда № 230/15.10.2012г. по НОХД №181/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград. С постановление №0180001-0220050996/17.07.2018 г. били предприети действия по налагане на обезпечителни мерки, а именно - запор на банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касети.

През 2017 г. в ТСБОП - гр. София постъпила оперативна информация, че св. С. А. Х. от с. ***, общ. ***, се снабдявал с наркотични вещества от лице в Благоевградски регион. В началото на м. ноември 2017 г. подс. Л. М.

П. и св.Х. се уговорили да се срещнат. От полицейските органи била създадена съответна организация за извършване на неотложни действия във връзка със сигнала.. На 04.11.2017г., сутринта, св.С. Х. потеглил с лек автомобил, марка и модел „Опел Астра“, с ДК№ *** от с. ***, Общ. - ***, в посока гр. Петрич. В района на гр. Сандански се срещнал с подс. Л. П., който управлявал лек автомобил, марка и модел „Рено Лагуна“, с ДКН ***.

Двамата, всеки със своето МПС се придвижили и около обяд пристигнали в района на ,,Оранжерии“-гр. *** . Св.Х. оставил своя автомобил под изградения на паркинга навес и се прехвърлил в този на подс. П.. Така, двамата се придвижили до къщата на подс.П., находяща се на адрес: гр. ***, ул. ,,***“, №57. Около 13.30 часа на същата дата, двамата се върнали в района на оранжериите с автомобила на подсъдимия. Там подс. П. извадил от багажника на автомобила си полиетиленова чанта с надпис „Джъмбо“ и я дал на св.Х.. Последният я взел и се насочил към своя автомобил. Той оставил чантата на земята и в този момент полицейски служители пристъпили към задържането на лицата.