Решение № 7143 от 25.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7143 гр. София, 25.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110109239 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Предявени са от „Т. срещу О. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1785,29 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди за имот с абонатен номер 360310, находящ се в гр. С., през периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане; сумата от 323,06 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 18.11.2021 г.; сумата от 28,69 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м.02.2020 г., ползвана без правно основание, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане; сумата от 6,71 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 18.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67292/2021 г. на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Въпреки това поддържа, че ответникът ползва доставената до имота енергия, но не заплащал дължимата за това цена, с което се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Освен стойността на доставената топлинна енергия, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно Общите условия за доставка на топлинна енергия за небитови нужди. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски,

1

Ответникът оспорва исковете, като сочи, че за процесния период не му е доставяна топлинна енергия. Оспорва да му е отправяна, респ. да е получавал покана за сключване на договор за процесния период. Релевира възражение за давност. Твърди, че няма никакви отношения с „Т. и няма никакво основание за извършване на дялово разпределение в имота.

Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове.

Третото лице-помагач не оспорва предявените искове.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и приетите по делото доказателства и установи от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

Между страните няма спор, че имотът е частна държавна собственост, като правата на управление върху него били предоставени на областния управител на област София на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС, т.е. за процесния период ползвател на имота, находящ се в гр.

С., е именно ответникът О. – обстоятелство, което е изрично признато от ответника с молба от 04.04.2022 г., а и се установява от представените по делото писмени доказателства.

Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подмопага от областна администрация съгласно чл. 36 и чл. 57 ЗА.

Последната на основание чл. 57, ал. 2 ЗА е юридическо лице. Ето защо въз основа на гореизложеното именно ответникът – О., се явява материално пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Ответникът в качеството си на юридическо лице е „небитов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от 2012 г./. Ползването на топлинна енергия от „небитов клиент“ при липса на сключен договор в изискуемата се от закона писмена форма за валидност и незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. За да е налице такова имуществено разместване, в тежест на ищеца е да установи обедняването до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия и спестяване на разходи за тяхното овъзмездяване, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства – договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от приложения протокол от ОС на етажната собственост, 2 се установява, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Според приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, за периода 2018/2019 г. абонатът е осигурил достъп до имота за отчет на уредите, като отчитането е извършено с мобилно устройство и бланка за главен отчет не е попълвана. За периода 2019/2020 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет, видно от представените протоколи за неосигурен достъп – л. 92 от делото. Според главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ в процесния имот има шест броя радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане и два броя водомери за топла вода. За периода за липса на достъп за отчет на уредите за имота е начислявана служебна топлинна енергия „на брой лица“ с разход 140л/денонощие за един брой потребител. Видно от изготвените изравнителни сметки, за процесния период абонатът не ползва отопление на имота. На абоната е начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Пълният отопляем обем на сградата, в която се намира процесният апартамент, по проект е 12455 м3. През процесния период топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула върху 307 м3. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, за процесния период е изчислена в съответствие с Методиката, нормативната уредба, проверените документи, приложени по делото, и данни от уредите за сградата и имота.

Съгласно заключението на СТЕ общата дължима сума за процесния период, при съобразяване на изготвеното от ФДР изравнение (сума за доплащане в размер на 390,04 лв.), е в размер на 1789,88 лв., от които сумата от 229.31 лв. – за сградна инсталация и сумата от 1560.57 лв. – за БГВ.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната 3 енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.

Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.

В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.

От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установи, че на ответника е била начислена сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Специалните правила за отчитане и разпределение на топлинната енергия са уредени в Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, като законодателят не е предвидил възможност, в това число и в хипотезата, в която отделните самостоятелни обекти са с топломери, разположени на входа с общата инсталация, собствениците и/или ползвателите на обектите в същата етажна собственост да не са клиенти на доставчика на топлинна енергия, в случай че самата сграда в режим на етажна собственост е сключила договор за доставка на топлинна енергия.

Като обобщение, съдът приема, че ответникът, като безспорен ползвател на процесния имот, обективно е получавал в имота част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикалните тръбопроводи на сградната инсталация, поради което е налице потребление на топлинна енергия. А като е спестил разходите за стойността на тази енергия, ответникът се е обогатил неоснователно.