Решение № 146 от 24.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000064 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 625 от ТЗ.

С Решение № 260081/ 25.10.2021 г., постановено по т.д./н/ № 101/ 2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ молбите на първоначалния молител „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК 114668936, със седалище в гр. Плевен и на присъединилия се, на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ, кредитор „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД, ЕИК 114686005, със седалище в гр.

Плевен, подадени на основание чл. 625, във връзка с чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, за обявяване неплатежоспособността и за откриване производство по несъстоятелност на ответното търговско дружество „АТОН – 2“ АД, ЕИК 824104691, със седалище в с. Брест, община Гулянци, област Плевен, като неоснователни; ОСЪДИЛ е молителите да заплатят на ответното търговско дружество направените от него деловодни разноски в размер на 9 700 лева, оставяйки без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

1

С Определение № 260418/ 29.12.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е ИЗМЕНИЛ решението в частта му за присъдените на ответното застрахователно дружество разноски за вещи лица, като вместо 700 лева да се счита, че са присъдени 550 лева /400 лева, платени на 18.01.2021 г. и 150 лева, платени на 07.06.2021 г./; ОСТАВИЛ Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на молителите за изменение на решението, в частта му за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лева.

Недоволен от постановеното Решение, първоначалният молител „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК 114668936, със седалище в гр. Плевен, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът по несъстоятелността е развил вътрешно-противоречиви мотиви и е достигнал до нелогични правни изводи, като е допуснал съществени процесуални нарушения, включително демонстрирайки непознаване и незачитане на задължителни тълкувателни решения на ВКС. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да постанови друго, с което да открие производство по несъстоятелност спрямо длъжника „АТОН – 2“ АД, с начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2019 г.

Въззивна жалба срещу решението е подадена и от присъединилият се молител „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД, ЕИК 114686005, със седалище в гр. Плевен.

Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Твърди се също така, че с приемането на ревизионния акт и ревизионния доклад, съдът е допуснал съществено нарушение на мотивната част на т. 1 от ТР № 1/ 2017 г. от 03.12.2018 г., по т.д. № 1/ 2017 г.

ОСТК на ВКС. Възразява се и срещу извода на съда, че ответното търговско дружество разполага с достатъчно активи за покриване на задълженията му.

Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията, като се 2 цитира съдебна практика. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и открие производство по несъстоятелност спрямо длъжника.

В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни отговор е подало ответното търговско дружество „АТОН – 2“ АД, ЕИК 824104691, със седалище в с. Брест, община Гулянци, област Плевен, чрез пълномощника адвокат И. А. от АК – гр. Плевен. В него е изразено становище за неоснователност на въззивните жалби, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбите и да потвърди обжалваното Решение. Претендират се разноски.

В деловодството на Апелативния съд са постъпили частни жалби от молителите: „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК 114668936, със седалище в гр. Плевен и „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД, ЕИК 114686005, със седалище в гр. Плевен, срещу Определение № 260418/ 29.12.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с оплакване за неговата неправилност въз основа на изложените в жалбите доводи. Иска се от въззивния съд да отмени определението.

В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни не са подали отговор.

Въззивният съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:

Въззивните жалби и частните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена молба, с вх. № 8374/ 06.08.2020 г., от молителя „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК 114668936, със седалище в гр. Плевен, чрез управителя Радослав Хитов, срещу „АТОН – 2“ АД, ЕИК 824104691, със седалище в с. Брест, община Гулянци, област Плевен, с правно основание чл. 625, ал. 1 от ТЗ. В молбата се твърди, че молителят е кредитор на длъжника „АТОН – 2“ АД, с изискуемо вземане общо в размер на 115 351,08 лева и законна лихва върху главниците до 06.08.2020 г. – датата на подаване исковата молба, в размер на 15 590,32 лева, или общо дължима сума от 130 941,40 лева, въз основа на неформални договори за покупко-продажба на гориво, във връзка с които са издадени следните пет фактури: Ф № 441/ 31.10.2018 г.; Ф № 785/ 29.08.2019 г.; Ф № 799/ 31.08.2019 г.; Ф № 67/ 3

31.01.2020 г.; Ф № 68/ 31.01.2020 г. Само по Ф № 785/ 29.08.2019 г. длъжникът бил извършил частично плащане в размер на 4 500 лева, като по останалите фактури липсвало плащане. С покана за плащане, получена от длъжника на 03.07.2020 г., кредиторът „СКОРПИО“ ЕООД е поканил длъжника да заплати дължимите суми в срок 10 дни от получаване на поканата, но доброволно изпълнение не е последвало. Молителят твърди, че са налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност спрямо длъжника, поради което иска от съда по несъстоятелността да обяви неговата неплатежоспособност и да открие производство по несъстоятелност спрямо длъжника.

Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д./н/ № 101/ 2020 г. по описа на съда.

С молба, вх. № 260662/ 10.09.2020 г., молителят „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД, ЕИК 114686005, със седалище в гр. Плевен, е поискал да бъде присъединен в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност. В молбата се твърди, че молителят има изискуемо вземане общо в размер на 45 875,33 лева, ведно със законната лихва до 10.09.2020 г. в размер на 12 699,07 лева, или общо за сумата 58 574,40 лева, спрямо длъжника „АТОН – 2“ АД, съгласно Договор за цесия от 31.01.2018 г., въз основа на неформални договори за покупко-продажба на гориво, по които са били издадени следните пет фактури: Ф № 25/ 04.12.2017 г.; Ф № 26/ 11.12.2017 г; Ф № 27/ 18.12.2017 г.; Ф № 28/ 25.12.2017 г.; Ф № 30/ 31.12.2017 г.

С протоколно Определение от 14.09.2020 г. съдът по несъстоятелността е допуснал присъединяването на молителя „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД.

С отговора на молбата на „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД ответното търговско дружество е оспорило вземането на молителя по представените от него пет бр. фактури, а в о.с.з. пълномощникът на ответното търговско дружество – адвокат А., е оспорил съществуването на вземанията на молителите по представените фактури с твърдението, че такива доставки на гориво не са били осъществени, поради което молителите нямат качеството на кредитори.

От фактическа страна се установява следното:

По делото страните са представили

4 многобройни писмени доказателства, които са били допуснати от съда, като такива са били представени и от трети по делото лица.

С протоколно Определение от 31.05.2021 г. съдът по несъстоятелността е допуснал изготвянето на съдебно-графическа експертиза /СГЕ/, с оглед оспорване от страна на процесуалния представител на молителя

„СКОРПИО“ ЕООД – юрисконсулт Д., истинността на представения Договор за съхранение на гуми. В заключението си вещото лице М. Д. М. е посочило, че подписът в графа „За влогоприемателя: „в Договор за съхранение на гуми – без дата“ е положен от И. С. В., ЕГН ********** – първи управител на „АТОН – 2“ АД, като заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

С оглед изясняване обстоятелствата дали молителите имат изискуеми вземания спрямо длъжника и дали последният е в състояние на неплатежоспособност, по делото е допуснато от съда извършването на съдебно-икономическа експертиза

/СИЕ/, като пред съда по несъстоятелността са били изготвени основно заключение и пет допълнителни заключения, а пред въззивния съд – едно допълнително заключение от същото вещо лице.

С Разпореждане от 02.03.2021 г. съдът по несъстоятелността е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която да отговори на поставените задачи от молителя „СКОРПИО“ ЕООД в молба, с вх. № 261284/ 01.03.2021 г. В заключението си вещото лице инж. М. С. М. е посочило, че не му е била предоставена възможност за проверка и оглед на гумите на място, като заключението е изготвено въз основа на приложените материали и документи по делото. На вещото лице е дадена възможност да отговори на поставените задачи след като извърши проверка на място, което то е сторило със заключението си от 03.09.2021 г., което не е било оспорено от страните и е прието от съда.

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице едновременно три предпоставки: Длъжникът да е лице, по отношение на което може да бъде открито производство по несъстоятелност; Молбата за 5 откриване на производство по несъстоятелност да е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ; Длъжникът да е в състояние на неплатежоспособност/ свръхзадълженост.

В случая не е спорно, че първата предпоставка, относима към допустимостта на молбата е налице, тъй като длъжникът „АТОН – 2“ АД е търговец.

Спорно между страните е наличието на останалите две предпоставки.

Във връзка със спора между молителите и длъжника дали молителите са кредитори на длъжника и в този смисъл са активно легитимирани лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ, длъжникът е представил, в о.с.з. на 13.09.2021 г., заверени преписи от Ревизионен акт № Р-04001521000533-091-001/ 12.08.2021 г. и Ревизионен доклад № Р-04001521000533-092-001/ 15.07.2021 г.

В същото съдебно заседание и с писмено становище, с вх. № 263876/ 20.09.2021 г., в съдебно-определения срок, молителят „СКОРПИО“ ЕООД, е възразил срещу приемането на тези писмени доказателства поради преклузия, позовавайки се на ТР № 1/ 03.12.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2017 г., ОСТК, като с Определение от 21.09.2021 г., постановено в з.з., първостепенният съд е приел процесните писмени доказателства.

В подадените въззивни жалби въззивниците „СКОРПИО“ ЕООД и „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД навеждат довод за допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния съд при приемането на процесните писмени доказателства поради настъпила преклузия, позовавайки се на ТР № 1/ 03.12.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2017 г., ОСТК.

Видно от делото е, че ревизионният акт и ревизионният доклад са представени от длъжника „АТОН – 2“ АД в о.с.з. на 13.09.2021 г. – седмо по ред, като същите са свързани с оспорване от страна на длъжника наличието на вземане от страна на двамата молители, т.е. оспорва се тяхната материалноправна легитимация – качеството им на кредитори.