Решение № 262149 от 02.07.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 02.07.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

13710/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу М.Й.Г., ЕГН ********** *** за сумите, както следва: 16,10лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.10.2017г. - 17.11.2017г. по допълнително споразумение от 23.04.2015г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********; 3лева, представляваща лизингови вноски за периода 18.10.2017г. - 17.01.2018г. по договор за лизинг от 10.02.2016г.;16,89лева, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.10.2017г. - 17.11.2017г., дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 16.11.2016г.; 209,04лева, представляваща лизингови вноски за периода 18.10.2017г. - 17.01.2018г. по договор за лизинг от 16.11.2016г.; 35,63лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.10.2017г. - 04.12.2017г. по допълнително споразумение от 09.09.2016г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********, за които задължения са издадени фактури № **********/18.11.2017г., № **********/18.12.2017г., №

**********/18.01.2018г., № **********/05.11.2017г. и № **********/05.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8265/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 17606/2019г. по описа на ВРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 23.04.2015г. с ответника сключили допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24месеца при избрана абонаментна програма Резерв с отстъпка 15,99 и месечен абонамент от 15,99лева. Задължението по този договор за абонаментни такси и ползвани услуги за периода 18.10-17.11.2017г. е 16,10лева.

На 10.02.2016г. по повод договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** между страните е бил сключен договор за лизинг, по който ищецът е предоставил на ответника за временно и безвъзмездно ползване устройство марка Tablet Telenor smart Тab White за обща лизингова цена от 23лева платима на 23вноски, всяка от по 1лев. По този договор се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си плащане на три лизингови вноски за периода 18.10.2017г. до 17.01.2018г. На 16.11.2016г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24месеца по абонаментна програма- нонстоп 24,99 с месечен абонамент от 24,99лева и 36,01% промо отстъпка. Задълженията по този договор се сочи да са в размер на 16,89лева неплатена абонаментна такса за периода 18.10.2017г. до 17.11.2017г. На същата дата и по повод този договор, страните са сключили договор за лизинг, по който ответника е получил за временно и безвъзмездно ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black за обща лизингова цена 436,77лева, платима на 23 месечни вноски, всяка от по 18,99лева. Задължението по договора се сочи да е в размер на 209,04лева и касае неплатени вноски за периода 18.10.2017г.- 17.01.2018г., от която 189,90лева предсрочно изискуеми 9 вноски и една вноска дължима на основание чл.1, ал. 3 от договора. Твърди, че понастоящем предоставените мобилни устройства по договорите за лизинг не са върнати, нито е платена дължимата за тях лизингова цена. На 09.09.2016г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24месеца по програма Нонстоп 40,99/30,99 промо с месечен абонамент от 40,99лева и промоционален от 30,99лева. За периода 05.10-04.12.2017г. се твърди, че ответника не е изпълнил задължение по този договор в размер на 35,63лева за дължими абонаментни такси и ползвани услуги.. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по чл.

415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. А..

Не оспорва наличието на сочените договорни отношения между страните. Позовава се на неравноправност на клаузите на договора, доколкото не са били индивидуално уговорени, предварително са били подготвени и потребителят е нямал възможност да влияе на тяхното съдържание. В евентуалност се прави възражение за изтекла кратка погасителна давност.

В съдебно заседание с писмено становище чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.

Ответникът се представлява от особения представител назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК., чрез който поддържа отговора.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 17606/2019г. по описа на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, връчена на ответницата при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство, след уточнението му от исковия съд.

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответницата има качество на потребител по процесните сключени между страните договори за предоставяне по мобилни/фиксирани услуги и договори за лизинг- допълнително споразумение от 23.04.2015г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 16.11.2016г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 09.09.2016г., договор за лизинг от 10.02.2016г. за предоставено мобилно устройство Tablet Telenor smart Jab White и договор за лизинг от 16.11.2016г. за предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ищеца, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; че е изправна страна по договорите за лизинг, т.е предоставил е държането на вещта; осъществяване на предпоставките по едностранно прекратяване договорните отношения с ответницата; основания обосноваващи прекъсване/спиране протичане на давностния срок.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 23.04.2015г. между страните е било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер ********** за срок от 24месеца. Избран е абонаментен план Резерв с отстъпка 15,99 със стандартен месечен абонамент от 15.99лева. С изрична декларация, потребителят е удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и е съгласен с тях, както и информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите услугите.

На 10.02.2016г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********. На същата дата и по повод договора за мобилни услуги страните са сключили и договор за лизинг, съгласно чл. 1 и чл. 2 от който, ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Tablet Telenor smart Тab White при обща лизингова цена от 23лева, платима на 23вноски от по 1лев. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна сума от 1лев. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 1лев. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на задълженията по договора за лизинг.

На 16.11.2016г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********. На същата дата и по повод договора за мобилни услуги между страните е бил сключен и договор за лизинг, съгласно чл. 1 и чл. 2, от който ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black при обща лизингова цена от 436,77лева, платима на 23вноски от по 18,99лев. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна сума от 18,99лев. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 1лев. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на задълженията по договора за лизинг.