Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 196549 от 30.10.2020, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 44654/2020
Вид
Разпореждане № 196549
Подписан
30.10.2020
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РАЗПОРЕЖДАНЕ

Номер 196549

Софийски районен съд

30.10.2020 г.

Град София

165 състав

На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско дело № 20201110144654 по описа за 2020 година

Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на платилия поръчител „....“ ЕООД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: ....., срещу главния длъжник М. И. Г. , за следните суми: сума от 876,33 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №988047/16.12.2017г., сключен между кредитора „....“ ЕАД и длъжника, сума от 190,15 лв., представляваща договорна лихва, за периода: 21.10.2018г.- 20.01.2019г., сума от 298,68 лв., представляваща наказателна лихва, за периода: 21.03.2018г.- 15.09.2020г., сума от 55,81 лв., представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на задълженията и сума от 105,81 лв., представляваща възнаграждение по договора за поръчителство. Претендират се сторените разноски по делото.

Заявлението отговаря на предвидените в закона изисквания и се явява процесуално допустимо. С оглед на изложените твърдения в заявлението и приложените към него доказателства, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Съображенията за това са следните:

Изложени са твърдения, че на 16.12.2017г. между заемодателя „....“ ЕАД и заемателя .... е сключен договор за потребителски кредит, за сумата от 1000 лв., със задължение за връщане на сумата на 13 месечни вноски, с краен падеж на последната погасителна вноска на 20.01.2019г. Посочено е, че между заявителят и заемателя е сключен договор за поръчителство във връзка с горното кредитно правоотношение срещу възнаграждение.

Твърди се, че заемателят не е погасил задълженията си към заемодателя. Последният е отправил на 05.08.2020г. писмена покана към заявителя- гарант за изплащане на задължението. Посочено е, че на 10.08.2020г. е заплатена от заявителя претендираната от заемодателя парична сума.

Правните изводи, до които достигна съдът са следните:

Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо 1 кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Сред основанията за прекратяване на поръчителството представлява бездействието на кредитора в 6- месечен срок след падежа на главното задължение, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Горният срок е краен и преклузивен и за спазването му заповедният съд следи служебно. С изтичането на посочения законен срок се прекратява отговорността на поръчителя.

Платеното е недължимо поради настъпването на законно основание за прекратяване на отговорността на поръчителя, като в полза на последния възниква право да иска недължимо платеното от неоснователно обогатилия се.

Следва да се посочи и че представеният договор за кредит, /стр.5/, е неподписан от страна на заемателя, в полза на когото е поръчителствано. При предоставяне на финансови услуги от разстояние приложими се явяват както разпоредбите на ЗПФУР, така и тези на ЗЕДЕУУ. При липсата на съставени писмени документи, респ. неподписани с електронен подпис електронни документи, съставени в онлайн среда, не са налице доказателства за изпълнение изискванията на специалния закон, уреждащ предоставянето на финансови услуги от разстояние и съответно заповедният съд не е в състояние да установи съществените елементи на правоотношението, неговото възникване и надлежно изпълнение, което се явява в противоречие с предоставената от закона засилена закрила на потребителите, каквито се явяват заемателите по договор за кредит от разстояние.

С оглед на горното и предвид служебната проверка за спазването на преклузивните срокове следва да се приеме, че подаденото заявление срещу главния длъжник е неоснователно.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. №9005897/16.09.2020г., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на „....“ ЕООД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: ....., срещу М. И. Г. , ЕГН:**********, за следните суми: сума от 876,33 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №988047/16.12.2017г., сключен между кредитора „....“ ЕАД и длъжника, сума от 190,15 лв., представляваща договорна лихва, за периода: 21.10.2018г.- 20.01.2019г., сума от 298,68 лв., представляваща наказателна лихва, за периода: 21.03.2018г.- 15.09.2020г., сума от 55,81 лв., представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на задълженията и сума от 105,81 лв., представляваща възнаграждение по договора за поръчителство, като неоснователно.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис на заявителя.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3