Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 643 от 27.11.2024, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2382/2024
Вид
Решение № 643
Подписан
27.11.2024
В сила
27.12.2024
Състав
НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. К., 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510102382 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Д. С. А., ЕГН ********** с адрес с. В., ул. „******“ № 5, чрез пълномощника си адв. Ц. М. против П. П. А., ЕГН ********** с адрес: с. К. община, Ц. ул. “********** с правно основание чл. 49 от СК.

Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че с ответника сключили граждански брак на ******** г. в с. В. община М., е първи и за двамата. Нямали родени деца. Заживели при моите родителите й, на посочения по- горе адрес.

Живели с ответника кратко време, той започнал да не се прибира вкъщи, да пие, не се интересувал от нея и семейния им живот.Това продължило година.

През 1989 г. месец септември ответникът излязъл от дома им и не се прибрал цял месец. В последствие установила, че бил изгонен от работа, блъснал кола, забъркал се в неприятности.

Един месец след това ответникът отишъл със сестра си на вратата на къщата й, молил я да го приеме, но тя му казала повече да не я търси.

Ответникът си заминал, повече не я потърсил.

Сочи, че преди известно време сестрата на ответника, която живеела в нейното село, го прибрала при нея, по впоследствие го изгонила, защото същият затънал в дългове, задлъжнял на магазина, на кръчмата в селото и на други хора.

Твърди, че всеки от тях си уредил живота самостоятелно, всеки един от тях живее отделно, а не както поверявали нормите на СК в общо жилище, с общи цели и общи интереси.

Не желае да заздравява брака си или да живее с ответника.

Моли съда да постанови решение, с което:

1

1. Да прекратите брака по между им, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

2. Моли съда да постанови след развода да носи брачното си фамилно име А., тъй като вече е на възраст, неудобна за смяна на лични документи и фамилия и започване на нов живот с ново име.

3. Претендира за ползването на семейното жилище, същото е собственост на нейните родители, представлява къща с двор в с. В. ул. ****** № 5.

Претендира за съдебни и деловодни разноски.

Приканва ответника към прекратяване на брака им по взаимно съгласие и приключване на делото със споразумение без да търсят вина по между си.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.

В откритото съдебно заседание по делото ищцата, редовно призована, се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не депозира писмено становище.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ******** г. в с. В., общ. М. /Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 2 от ******** г., на община М./.

Видно от нот. акт за собственост №1**************, Удостоверение за наследници изх. № ******** г. на Кметство В., общ. М., обл. С.З. и Удостоверение за наследници изх. № ********** г. на Кметство В., общ. М., обл. С.З., ищцата е собственик на идеална част от имот в с. В., общ. М..

По делото се събраха гласни доказателства.

Свидетелката С.М.Г., племенница на Д. С., желае да свидетелства, заявява, че леля й и ответникът били съпрузи от 1988 г., разделили се през 1989 г. Свидетелката заяви, че не го познава и никога не го е виждала. Леля й била категорична, че желае да се разведе.

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална 2 наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че същите от 1989 г. не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо, съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и следва да бъде прекратен.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.

ОТНОСНО ВИНАТА:

Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като в проведеното открито с.з. по делото, процесуалният представител на ищцата моли съда да не се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА

НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Семейното жилище на съпрузите е било в с. В., общ. М., ул. „******“ № 5. Същото е наследено от родителите на ищцата, ответникът не е взел становище по този въпрос, поради което ще остане за ползване от съпругата.

ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:

В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно.

Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.

В настоящото производство ответницата е взела становище по този 3 въпрос - след приключването на брака, ще продължи носи брачната си фамилия А..

По разноските в производството:

На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв., платима по сметка на РС-К.. Същата следва да бъде платена от страните по равно.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения на ******** г. в с. В., общ. М., обл. С.З. граждански брак между Д. С. А., ЕГН ********** с адрес: с. В., ул. „******“ № 5, общ. М., обл. С.З. и П. П. А., ЕГН ********** с адрес: с. К., община Ц., обл. Б., ул. “**********, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. В., ул. „******“ № 5, общ. М., обл. С.З., на съпругата Д. С. А., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Д. С. А., ЕГН ********** да продължи да носи брачното си фамилно име А..

ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН **********да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева/ окончателна държавна такса по допускане на развода.

ОСЪЖДА П. П. А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева/ окончателна държавна такса по допускане на развода.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4