Решение № 284 от 30.06.2023, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№

Добрич, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 272/ 2023 год.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал.

1 от КСО.

Образувано е по жалба от Й.Т.Т.,***, чрез адв. К.Н., ВАК срещу Решение № 2153-03-53/ 17.03.2023 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № О-03-999-00-********** от 02.02.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване ѝ е отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.

В жалбата се съдържат оплаквания, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно и нищожно, поради липса на мотиви.

Настоява се, че оспореното Решение № 2153-03-53/ 17.03.2023 г. и потвърденото с него Разпореждане № О-03-999-00-********** от 02.02.2023 г. са издадени при неизяснени в пълнота относими към административното производство доказателства, от което черпи довод, че е нарушено изискването на чл. 35 от АПК.

Прави се оплакване, че в Разпореждането не се сочат конкретни доказателства, които да съдържат данни, обосноваващи безспорния извод за липса на осъществена трудова дейност от Й.Т., поради което счита, че неправилно и необосновано решаващият административен орган е приел, че в периода от 14.05.2021 г. до 24.05.2021 г. Й.Т. не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Изразява становище, че не са събрани доказателства, които да подкрепят този извод, нито са конкретизирани такива в Решението.

Представя сe трудова книжка, уведомление до НОИ по реда на чл. 62 от КТ и трудов договор от 13.05.2021 г., с които настоява, че жалбоподателят е в трудови правоотношения с „Извор - Г.Х. - Й.-Х.“ СД, със седалище и адрес на управление гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. XXXXXXXXX.

Подчертава се, че трудовият договор съдържа подписите на страните и притежава всички необходими реквизити по чл. 66 от КТ. Обръща се внимание, че според трудовия договор жалбоподателката е постъпила на работа на 14.05.2021 г.; връчен ѝ е екземпляр от договора, ведно с уведомление от ТИ на НОИ; проведен ѝ е начален инструктаж по безопасност на труда и противопожарна охрана, като отработените от нея дни са посочени в присъствена форма, водена от работодателя. От изложеното се налага извода, че е налице не само правоотношение, регистрирано по съответния ред пред ТП на НОИ, по което дружеството – работодател, е внесло в приход на държавното обществено осигуряване дължимите за полагащия труд работник осигурителни вноски, но и започнало изпълнение на задълженията по трудовия договор от работника по смисъла на чл. 64, ал. 4 от КТ, тъй като постъпването на работа е удостоверено надлежно.

От момента на възникване на трудовото правоотношение работникът може да упражни даденото му от закона субективно право по чл. 162, ал. 1 от КТ, а именно да ползва отпуск поради временна неработоспособност, като се изтъква, че временната неработоспособност е фактическо състояние и правно основание, което не позволява на работника да упражнява трудова дейност и това е законово уреден факт с правно значение, независимо кога е възникнал - дали по време на упражняване на трудовата дейност или в самото начало, то работникът не може да пристъпи към упражняването ѝ, с оглед на което счита, че законовата фикция, по силата на която се смята, че трудовото правоотношение не е възникнало, е неприложима.

Позовава се на обстоятелството, че дружеството-работодател, е изряден осигурител, който е осъществявал и понастоящем осъществява активна търговска дейност, свързана с производство, преработка, изкупуване и търговия със селскостопанска продукция в страната и чужбина, извършване на всякакъв вид селскостопански услуги, лек и товарен таксиметров превоз, ресторантьорство и хотелиерство, оказион, строителни, ремонтни, туристически и атракционни услуги, внос и износ на стоки за населението, суровини, машини, резервни части, технологични, мениджмънт, маркетинг, административни-правни услуги на граждани и фирми, педагогически услуги. В качеството си на осигурител внася дължимите осигурителни вноски във фондовете на ДОО.

Твърди се, че в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Настоява се, че контролният орган на ТП на НОИ - Варна не е изпълнил задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между страните трудов договор. В тази връзка претендира, че при липса на влязъл в сила съдебен акт, с който да е обявена недействителността на сключения и редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и Решението на Директора на ТП на НОИ – Варна са незаконосъобразни. Позовава се на практиката на VI отделение на ВАС, Решение № 391 от 18.01.2022 г. по адм. дело № 7760/ 2021 г., Решение № 3076 от 26.02.2020 г. по адм. д. № 13622/ 2019 г., Решение № 4512 от 27.03.2019 г. по адм. д. № 1298/ 2019 г., Решение № 3076 от 26.02.2020 г. по адм. д. № 13622/ 2019 г., Решение № 14279 от 18.11.2020 г. по адм. д. № 3782/ 2020 г.

Намират се за необосновани изводите на административния орган, че не е осъществявала трудова дейност, тъй като длъжността работник - полевъд, за която било подадено уведомление за сключен трудов договор и за която са подадени данни за осигуряване, е свързана с работа на открито и интензивни движения, а неработоспособността на жалбоподателя е настъпила на 25.05.2021 г.

За необосновано се счита и приетото от административния орган, че при осъществяване на трудовите си задължения е следвало да извършва тежък физически труд, свързан с „прехвърляне, пресяване, пренасяне, товарене, разтоварване на различни материали“, като сочи, че такива дейности не са обективирани в трудовия договор и длъжностната ѝ характеристика.

Според жалбоподателката тезата на административния орган, за да обоснове липса на осигурителни права, относно заплащане от страна на работника на дължимите здравни осигуровки, не намира опора в нормативната уредба. Отбелязва се, че от обясненията, дадени от управителя на дружеството-работодател, се установява, че тя е трябвало да заплати дължимите здравни осигуровки именно поради обстоятелството, че в противен случай не би могла да се снабди с медицинска бележка по смисъла на чл. 2 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците, както че при липсата на здравноосигурителни права служителят няма да може да се ползва от правата, които би имал и при настъпване на трудова злополука, по аргумент от чл. 109, ал. 2 от Закона за здравето.

При така изложения довод, жалбоподателката счита, че внасянето на дължимите здравноосигурителни вноски, респ. възстановяването на здравноосигурителните права на работника, не може и не следва да се тълкува във вреда на работодателя или работника, а още по-малко от същото да се прави извод за документално създаване на условия за ползване на осигурителни права.

При тези съображения е отправено искане да бъде отменено оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане.

Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.

По делото е постъпил отговор по жалбата от процесуалния представител на ответника, с който тя се оспорва и се настоява да бъде оставена без уважение. В отговора се твърди, че при извършване на проверката по разходите на ДОО на осигурителя от контролните органи за установяване на обстоятелствата, извършва ли търговска дейност осигурителят, възникнало ли е основание за осигуряване на жалбоподателката, има ли основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО е направен правилният извод, че не се установява по безспорен начин, че в периода от 14.05.2021 г. до 25.05.2021 г. включително, последната е упражнявала реално трудова дейност като работник, полевъд, по сключения между нея и дружеството трудов договор на 13.05.2021 г., поради което към началото на настъпване на временната неработоспособност не може да се счита за осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.05.2021 г. в гр. Генерал Тошево е сключен трудов договор между СД „Извор – Г.Х. - Й.-Х.“, представлявано от Г.И.Й.в качеството му на управител, работодател и Й.Т.Н. (Т.), ЕГН **********,***, като работник, с който последната е приела да изпълнява длъжността полевъден работник, код по НКПД 92110004, с определено място за работа – стопански двор, кравеферма – гр.

Генерал Тошево. В трудовия договор е отбелязано, че работникът постъпва на работа на 14.05.2021 г.

За сключения трудов договор е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на 13.05.21 г. в 14.47 часа. (л. 27 от делото).

На 14.05.21 г. работничката е декларирала, че е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и със задължението ѝ да го спазва стриктно, съответно, че е запозната с Правилата за безопасност на труда в предприятието и със задължението да ги спазва, респ. с отговорността, която носи при неизпълнение на задълженията си.

По делото е приета като доказателство Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец май 2021 г. – (л. 29 от делото), съставена, видно от отбелязването в нея, от Г.И.Й., в която е отразено, че Й.Т.Н. е отработила 8 часа работен ден; на 14.05.2021 г.; 17.5.2021 г., 18.05.2021 г., 19.05.2021 г., 20.05.2021 г., 21.05.2021 г. 25.05.21 г. За периода от 26.05.21 г. до 31.05.21 г., вкл. Й.Т. е в отпуск по болест или за месеца има отработени 7 човекодни . Начислено и изплатено е трудово възнаграждение, внесени са дължимите осигуровки и данък.

Видно от длъжностната характеристика, работничката следва да се грижи за зелените площи – окопава, плеви, полива и прибира реколтата от полевъдна дейност; почиства склад, дворните площи; събира и изнася на определени места отпадъците; преди започване на работа да извършва преглед на инструментите и уредите; почиства стаята и работното място; извършва други дейности, възложени ѝ от управителя, във връзка с изпълняваната работа. Й.Т. е запозната с длъжностната характеристика на 13.05.2021 г.

Във връзка с подадените удостоверения на осигурителя до директора на ТП на НОИ – Варна и отразени в тях болнични листи, като такива са подадени до 05.04.22 г. вкл., както и на Заповед № 3P-5-03-01067022/ 31.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна е образувано производство за извършване проверка по разходите на ДОО на осигурителя СД „И. - Г.Х. – Й.-Х.“, ЕИК XXXXXXXXX, от контролните органи на ТП на НОИ за установяване на обстоятелствата, извършва ли търговска дейност осигурителят, възникнало ли е основание за осигуряване на жалбоподателката предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО; има ли основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя СД „И. - Г.Х. – Й.-Х.“, ЕИК XXXXXXXXX, съответстват ли подадените данни в Регистъра на трудовите договори и в Регистъра на осигурените лица на данните в първичните счетоводни документи.

СД „Извор - Г.X. Й.-Х.“, ЕИК XXXXXXXXX, е регистрирано по ф.д. № 635 / 1991 г. на Окръжен съд - Добрич, с предмет на дейност: производство, преработка, изкупуване и търговия със селскостопанска продукция в страната и чужбина, извършване на всякакъв вид селскостопански услуги, лек и товарен таксиметров превоз, ресторантьорство и хотелиерство, оказион, строителни, ремонтни, туристически и атракционни услуги, внос и износ на стоки за населението, суровини, машини, резервни части, технологични, мениджмънетво, маркетинг, административни-правни услуги на граждани и фирми, педагогически услуга.