Определение № 420 от 08.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500350 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 438/28.02.2024 год. на Окръжен съд - Плевен по гр. д. № 297/2023 г. е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен.

Частна жалба против определението е подадена от Г. В. В.- понастоящем в Затвора – гр. Ловеч. Моли съда да отмени определението като неправилно и да върне делото на друг непредубеден състав. Съдът неправилно се позовава на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, тъй като то е относимо към специализирани органи, конкретно посочени по длъжност – главен директор, началници на затвори и поправителни домове и пр. Ответникът не изпълнява нито една от тези длъжности и не попада в обхвата на тълкувателното постановление. С обжалваното определение съдът подменя предмета на делото, пренаписва исковата му молба и фактически го лишава от достъп до съд.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

В исковата си молба ищецът Г. В. В. – понастоящем в Затвора – гр. Ловеч, твърди, че ответникът Г. Б. – надзирател в Затвора – гр. Плевен, при изпълнение на нощното му дежурство в Пост № 15 през м. февруари 2022 г., неколкократно, на всеки половин час през нощта отключвал и нахлувал в килията му с цел уж извършване на проверка, обхождал я, тропал шумно, заключвал шумно. Твърди нарушения на чл. 84, 1 ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС – нарушение на правото му на непрекъснато време за сън не помалко от 8 часа на денонощие; на чл. 27в, ал. 5 от ППЗИНЗС – проверките през времето за сън са разрешени само в изключителни случаи от дежурния главен надзирател или дежурния командир на отделение по ред, установен със заповед на началника на затвора, каквото разрешение ответникът не е имал; на чл. 27в, ал. 7 от ППЗИНЗС - задължителните проверки на лишените от свобода, настанени изолирано в постоянно заключени помещения, се извършват най-малко от двама служители от надзорно-охранителния състав в присъствието на дежурен главен надзирател или дежурен командир на отделение, докато проверките на ответника са самостоятелни и без присъствие на служители от НОС; на чл. 27в, ал. 4 от ППЗИНЗС - проверките за наличността на лишените от свобода могат да се извършват от служители от надзорноохранителния състав по всяко време след ставане от сън до вечерната проверка, но не и във времето за почивка, когато ответникът е извършвал проверките. В резултат на незаконните действия на ответника ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които претендира да бъдат обезщетени със сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от началото на увреждането до окончателното изплащане.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е прекратил производството по делото и е разпоредил изпращането му на Административен съд – Плевен.

Частната жалба против определението е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

За да прекрати производството по делото и да го изпрати на Административен съд – Плевен, първоинстанционният съд е приел, че ответникът-надзирател носи отговорност за свои незаконосъобразни действия и бездействия при условията на чл.

101, ал. 1 от Закона за държавния служител, която може да бъде ангажирана самостоятелно или в условията на солидарност срещу „ГД „Изпълнение на наказанията“ на осн. чл. 284 ЗИНЗС, но и в двата случая те са подведомствени на административните съдилища.

Въззивната инстанция споделя изцяло извода на първостепенния съд.

Всички действия, които ищецът счита за неправомерни, се твърди да са извършени от ответника в качеството му на надзирател в Затвора – гр. Плевен, при осъществяване на служебните му задължения във връзка с изпълнение на наказанията.

В исковата молба ясно и конкретно са посочени нарушения на ЗИНЗС и на Правилника за прилагането му (чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, чл. 27в, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 от ППЗИНЗС), извършени от ответника - според ищеца, които следва да бъдат квалифицирани като действия по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС - уронващи човешкото достойнство на ищеца, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора 2 колегия на ВАС – т. 8, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода, са подсъдни на административните съдилища. Дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Тази дейност е административна и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на АПК, а компетентен да го разгледа е съответния административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. С оглед на това, правилен и законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено за разглеждане от административен съд.

Въпросът за процесуалната легитимация на ответника да отговаря по така предявения иск не може да бъде обсъждан в настоящото производство по чл. 15 ал. 2 от ГПК, а следва да бъде разрешен от компетентния съд при преценка за редовността на исковата молба.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на правото му по чл. 2 от ГПК. Ищецът не е лишен от достъп до правосъдие, тъй като претенцията му, в случай че същата е допустима, ще бъде разгледана от съответния компетентен съд по съответния процесуален ред.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 438/28.02.2024 год. на Окръжен съд - Плевен по гр. д. № 297/2023 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3