Определение № 482 от 02.11.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. С., 02.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20225400500341 по описа за 2022 година Производството е по чл. 278 –чл.396 ГПК

Постъпила е частна жалба с вх.№3495/12.10.2022г. от

Всестранна потребителна кооперация„НИКОЛКА“,ЕИК 120019571, със седалище и адрес на управление: обл. С., общ. Ч., гр. Ч. 4850, ***А, чрез адв. А. В. С. против определение № 39 от 12.04.2022 г. по гр. д. № 67/2022 г. на Районен съд – Ч.,с което е допуснато обезпечение на предявения от П. Й. Т. иск против ВПК „Николка „ г.Ч. като е спряно изпълнението по изп. д. № 3/2021 г. на ДСИ при PC - Ч. след внасяне на парична гаранция в размер на 1000 лв.Счита ,че обжалваното определение е неправилно, тъй като ищецът не е представил в цялост развилата се фактическа обстановка между страните, включително и производството по ч. гр. д. № 165/2021 г. по описа на районен съд - Ч. и съответно в. ч. гр. д. № 101/2022 г. по описа на окръжен съд – С..Намира ,че допусната мярка е прекомерна и не отговаря на защитавания интерес като представената гаранция не е в размер, който да обезпечи евентуалните вреди от допуснатото обезпечение.Твърди ,че ВПК „Николка“ (с предишно наименование РПК „Николка“ е собственик на следния недвижим имот: постройка /масивна сграда/, представляваща Павилион, построена в неурегулирано място в к. к. „Пампорово“, общ. Ч., на пътя срещу хотел „Орфей“. Доверителят ми притежава имота по силата § 1 от ДР на Закона за кооперациите, тъй като, построеният върху държавна земя имот е одържавен в полза на ДП „Балкантурист“. Впоследствие имотът е включен в имуществото на Държавна фирма „Пампорово“, по-късно „Пампорово“ АД. Със Заповед № 47/24.03.1994 г. на Комитета по туризма към Министерски съвет е прието, че следва владението върху имота да бъде предадено на ВПК „Николка“. На 20.05.1994 г. владението върху павилиона е предадено на ВПК „Николка“ - обстоятелство, удостоверено в протокол от същата дата на комисия за изпълнение на посочената заповед за предаване и 1 приемане на имота. Твърди ,че въз основа на посочените документи е издаден Нотариален акт № 84 от 23.11.1994 г., том I, дело № 246/1994 г. на С.К., районен съдия при Районен съд - Ч.. Същият имот е нанесен на кадастралната карта и в кадастралните регистри на гр. Ч., к. к. „Пампорово“, одобрени със Заповед № РД-18- 57/28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК с идентификатор № ***.

Твърди ,че на 13.04.1995 г. между ВПК „Николка“ и ЕТ „Д. - Й. Т.“ е сключен Договор за наем за срок от три години с предмет описания погоре имот. На 19.05.1995 г. ЕТ „Д. - Й. Т.“ отправя искане до доверителя му за извършване на цялостно преустройство, реконструкция и архитектурна промяна на отдавания под наем имот. На 22.05.1995 г. е подписан анекс към договора, по силата на който, наемателят се задължава да извърши преустройство на обекта за изграждането му в обект за обществено хранене „Снек - бар“. С Протокол от 19.12.1995 г„, подписан от наемателя и наемодателя твърди ,че е установено, че са извършени ремонтни дейности, в съответствие със съставения проект за „Снек-бар“ от „Модул - Т5“ С., които са подробно описани от страните.Твърди ,че на 02.01.1996 г. между ВПК „Николка“ и ЕТ „Д. - Й. Т.“ е сключен нов Договор за наем за срок до 02.01.2007 г. с предмет отдаване под наем на собствения на ВПК „Николка“ Павилион, намиращ се в к. к. „Пампорово“ с предназначение за ползване заведение за обществено хранене „Снек-бар“.Твърди ,че на 01.03.2007 г. е подписан договор за наем за същия обект със срок на действие от 01.03.2007 г. до 01.09.2007 г. На същата дата - 01.03.2007 г. е сключен и втори договор за наем за обекта със срок на действие от 01.09.2007 г. до 01.03.2010 г. Срокът на последния договор е продължен по съгласие между страните до 01.03.2013 г.

За периода от 01.03.2013 г. до 09.08.2016 г., след изтичане на наемния срок, ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя, като съответно договорът се е считал продължен за неопределен срок. На 09.08.2016 г. е сключен анекс между страните, с който се уговарят, че срока на втория договор от 01.03.2007 г. се продължава с три години до 09.08.2019 г.Твърди ,че през времетраенето на наемните отношения между страните от 1995 г. до 09.08.2019 г. ЕТ „Д. - Й. Т.“ е заплащал наем за описания имот.Твърди ,че на

05.08.2019 г. доверителят му получава становище от наемателя си, че последният счита себе си за собственик на имота, тъй като по силата на Нотариален акт № 170 от 14.12.2016 г., том I, дело № 169 по описа на нотариус Христина Даскалова, е признат за собственик на имота (поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ч.), върху който е построен Павилионът, и поради това по приращание и на него. Въведено е твърдение, че павилиона е бил демонтиран през 2005 г., след което бил изграден от едноличния търговец.Твърди ,че на 07.08.2019 г. доверителят му отправя становище до наемателя си, в което подробно описва, че няма как павилиона, предмет на наемните правоотношения между страните, да е демонтиран през 2005 г., тъй като, освен че представлява масивна постройка, т. е. недвижим имот, е заснет на кадастралната карта, одобрена през 2006 г., и съществува към настоящия момент във вида му след ремонта, извършен, по силата на подписания на 2

22.05.1995 г. анекс към договор за наем, сключен между страните, от 13.04.1995 г. и одобрени строителни книжа. Подробно са изложени обстоятелства относно нередовността на нотариалния акт (като обстоятелството, че имотът за който се отнася се намира в с. Зорница, общ.

Ч., а павилиона се намира в к. к. „Пампорово“ и др.), обстоятелството, че в акта не е включен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Ч., к. к. „Пампорово“ (Павилионът), а е включен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ч., както и относно липсата на намерение у наемателя, че осъществява фактическата власт върху него, като свой. Сочи се ,че ищецът не се „легитимира“ като лице, построило сградата въз основа на строителните книжа от 1995 г. във връзка с извършените ремонтни дейности от 1995 г. Поради изложените аргументи, доверителят ми предупреждава ЕТ „Д. - Й. Т.“ до 10.08.2019 г. да освободи имота.Твърди ,че след изтичане на посочения срок имота не е освободен от наемателя.На 13.09.2019 г. доверителят му е предявяил претенция против ЕТ „Д. -Й. Т.“ за освобождаване на наетото помещение, като е образувано гр. д. № 165/2019 г. на Районен съд - Ч.. Твърди ,че в срока за отговора на исковата молба едноличният търговец признава основателността на претенцията и на 17.10.2019 г. предава фактическата власт върху обекта. Твърди ,че е сключено споразумение между страните,в което едноличният търговец признава собствеността на ВПК „Николка“ върху сградата с идентификатор № *** по КККР на гр. Ч., и е прекратено производството пред районния съд. Твърди ,че в средата на месец ноември 2019 г. председателят на ВПК „Николка“ узнава от свой познат, че процесния обект се ползва от ЕТ „Д. - Й. Т.“ и на 18.11.2019 г. доверителят му подава жалба до районна прокуратура - Ч., че Й. Т., в качеството на ЕТ „Д. - Й. Т.“, се е самонастанил в обекта и го ползва без основание.Твърди ,че доверителя му на 05.02.2020 г. е подал искова молба, с която претендира ЕТ „Д. - Й. Т.“ да предаде фактическата власт върху имота.Образувано е гр. д. № 17/2020 г. на PC - Ч.. С Решение № 1003 от 20.09.2020 г. по делото, съдът е осъдил едноличния търговец да предаде фактическата власт върху имота. Решението е обжалвано и е Решение № 20 от 02.02.2021 г. по в. гр. д. № 464/2020 г. на Окръжен съд С., е потвърдено първоинстанционното решение.

Твърди ,че междувременно на 22.12.2020 г. едноличният търговец е прехвърлил на сина си (П. Й. Т.) твърдяната от него придобита собственост, следствие на изтекла в негова полза придобивна давност, върху поземлен имот с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Ч., к. к. Пампорово.Моли съда да обърне внимание ,че въпреки прехвърлянето, ЕТ „Д. - Й. Т.“ не твърди в производството по в. гр. д. № 464/2020 г. на ОС - С., че е предал владението върху процесната сграда. С Определение № 60271 от 21.06.2021 г. по гр. д. № 1713/2021 г. на ВКС, II г. о., не е допуснато касационно обжалване на решението на окръжния съд. Обстоятелството, че владението не е предадено счита ,че се установява и от твърденията и от събраните доказателства по образуваното през 2021 г. по искова молба от ЕТ „Д. - Й. Т.“ гр. д. № 38/2021 г. на Окръжен съд - С..

3

Твърди ,че с исковата молба по гр.д. №38/2021г. по описа на окръжен съд С. едноличният търговец иска, на основание чл. 109 от ЗС, процесната сграда да бъде премахната, тъй като пречела на инвестиционните му намерения като собственик на поземления имот. Правния си интерес от завеждане на иска по чл. 109 от ЗС се извежда от твърдението, че той е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №*** и сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Ч.. След това с Решение № 40/31.01.2020 г. на Общински съвет - Ч. е получил разрешение за изработване на ПУП - ПЗР в поземления имот. С влязло в сила Решение № 128/27.08.2020 г. на Общински съвет - Ч. е одобрен ПУП - ПЗР за поземления имот като се обособява УПИ - VIII - 244.222. Въз основа на одобрения ПУП - ПРЗ за имота е издадена виза за проектиране на „Пристройка и надстройка“ към съществуващата в имота сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Ч..С исковата молба се иска доверителят му да преустанови действията, с които се нарушава правото на собственост на ЕТ „Д. - Й. Т.“.В края на 2021 г. по повод насрочване на въвод в процесния имот по изп. д. № 3/2021 г. на ДСИ при PC - Ч., П. Т. подава молба по чл. 524 от ГПК за спиране на въвода по делото. Образувано е ч. гр. д. № 165/2021 г. на районен съд - Ч.. Твърди ,че с определение № 19/23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 165/2021 г. на районен съд - Ч. е прието, че молба е неоснователна. Определението е потвърдено с Определение № 199 от 06.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 101/2022 г. на Окръжен съд – С..Моли съда да обърне внимание ,че с искането си за спиране на изпълнението по изп. д. № 3/2021 г. на ДСИ при PC - Ч. в исковата молба, П. Т. се опитва да заобиколи реда за защита, който вече се е опитал да използва, за да спре въвода по изпълнителното дело. Счита ,че в случая, вече е прието от районния съд и Окръжен съд - С., че П. Й. не разполага с никакви доказателства, че е собственик на процесната сграда, поради което и искането му за спиране на въвода е отхвърлено. Тоест няма никакви данни за претендираните права на молителя върху имота. С подадената молба счита ,че фактически молителят преодолява вече приетата от съда неоснователност на спирането на въвода.Намира ,че отправеното искане за допускане на обезпечение представлява злоупотреба с право и не следва да бъде удовлетворявано.

Поради това намира ,че обжалваното определение е неправилно.Счита ,че не е налице в случая и обезпечителна нужда ,тъй като предаване на владението от ВНК Николка „ на ЕТ „Д.“ на процесния павилион никога не е извършвано .Счита ,че спирането на всички действия по изпълнението на изп. д. № 3/2021 г. на ДСИ при PC - Ч. е прекомерна мярка, която не обслужва интересите на ищеца.Намира ,че допуснатото обезпечение на иска чрез предоставяне на гаранция в размер на 1000 лв. не съответства на изискването на чл. 391 ГПК.Поради това моли съда да отмени определение № 39 / 12.04.2022 г. по гр. д. № 67/2022 г. на районен съд - Ч., с което е допуснато обезпечение на предявената искова молба от П. Й. Т. по гр. д. № 67/2022 г. на Районен съд Ч., чрез спиране изпълнението по изп. д. № 3/2021 г. на ДСИ при PC - Ч..

В законният срок е постъпил писмен отговор от П. Й. Т. чрез адв. П.

Д. ,който намира ,че частната жалба е просрочена ,а по същество е 4 неоснователна и необоснована .Счита ,че е налице обезпечителна нужда от исканото обезпечение на предявените от доверителя му искове ,като по никакъв начин с това искане не се заобикаля закона Намира ,че преценката за размера на паричната гаранция се определя от съда и тя не се влияе от исканията на страните за нея Поради това моли да бъде оставена без разглеждане частната жалба като просрочена и по същество да бъде потвърдено обжалваното определение на районен съд Ч. като законосъобразно и обосновано постановено.