Решение № 304 от 14.04.2021, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 1280/2020
- Вид
- Решение № 304
- Подписан
- 14.04.2021
- В сила
- 10.05.2021
- Състав
- КРАСИМИР ДИМИТРОВ ЛЕСЕНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 148 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 166, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- Чл. 166, ал. 2, изречение второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 166, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 37, ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.37м, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 15 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№304/14.4.2021г. гр.
Пазарджик, 14.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1280 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и е образувано по жалба на „Агроимекс“ ООД, с ЕИК:
********* против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4824#1/15.10.2020 г., издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София, с дружеството-жалбоподател е изключено от подпомагане и му е установено публично държавно вземане в размер на 2222,82 лева, представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11).
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Жалбоподателят сочи, че е регистриран като земеделски производител с Уникален рег. № 572010. В качеството си на ЗП и на основание Договор за аренда № А-14/21.10.2011г., сключен между Директора на ОД „Земеделие” гр. Пазарджик и „Агроимекс“ ООД, дружеството стопанисвало земеделска земя от ДПФ (държавен поземлен фонд) - ливада с площ от 12,661 хектара, представляваща имот № *** по кадастралната карта и означена като БЗС (Блок на Земеделско Стопанство) № 02837-2- 8-1 от ИСАК (Интегрирана Система за Административен Контрол). Със Заявление за подпомагане с УИН 13/180612/65546, дружеството е заявило за подпомагане по Мярка 211, подраздел НР1 -„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”, част от описаната земеделска земя - Ливада БЗС № 02837-2-8-1, която част е с площ 12,20 хектара. Със Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 11.08.2015 г. е изменен ЗСПЗЗ, и по-конкретно текстовете регламентиращи отдаването под аренда на земеделски земи - част от ДПФ. Тъй като дружеството не разполагало със собствени животни, с писмо изх. № РД-03-993/25.03.2016 г. на Директора на ОД Земеделие Пазарджик, на основание чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр. с §15, ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е поканен представител на дружеството да се яви в ОД Земеделие Пазарджик за подписване на допълнително споразумение за доброволно прекратяване на Договор за аренда № А-14/21.10.2011г. На 27.06.2016 г. между „Агроимекс“ ООД и Директора на ОД Земеделие Пазарджик е подписано Допълнително споразумение за доброволно прекратяване на Договор за аренда № А-14/21.10.2011 г. До момента на прекратяване на Договор за аренда дружеството стриктно изпълнявало поетите с УИН 13/180612/65546, задължения по Мярка 211, подраздел НР1 -„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”. При извършените проверки нарушения не били констатирани. Ето защо жалбоподателят счита, че предвид това, че Договор за аренда № А-14/21.10.2011г. е прекратен въз основа на законови промени, настъпили след като е бил сключен и предвид това, че след прекратяване на цитирания договор за аренда, „Агроимекс“ ООД е бил в обективна невъзможност да изпълнява поетите агроекологични мероприятия върху земеделска земя, стопанисвана от друг земеделски стопанин, то Актът за установяване на публично държавно вземане № 01- 2600/4824 от 15.10.2020 г. се явявал необоснован. Моли съда да отмени като незаконосъобразен АУПДВ. Претендират се разноски.
Ответникът – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител устно в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Излага доводи в тази насока. Претендира разноски.
Административен съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал.
3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Фактическата обстановка, изложена в АУПДВ, е безспорна. Страните не излагат доводи в тази насока в противоречие с фактическите твърдения в АУПДВ.
Няма спор също така по делото, че между дружеството-жалбоподател и Директора на ОД „Земеделие” гр. Пазарджик е сключен Договор за аренда № А-14/21.10.2011 г., по силата, на който дружеството стопанисвало земеделска земя от ДПФ (държавен поземлен фонд) - ливада с площ от 12,661 хектара, представляваща имот № *** по кадастралната карта и означена като БЗС (Блок на Земеделско Стопанство) № 02837-2- 8-1 от ИСАК (Интегрирана Система за Административен Контрол). В договора е уговорено, че същият се сключва за срок от 5 стопански години и влиза в сила от 2011/2012 стопанска година. Със Заявление за подпомагане с УИН 13/180612/65546, дружеството е заявило за подпомагане по Мярка 211, подраздел НР1 -„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони”, част от описаната земеделска земя - Ливада БЗС № 02837-2-8-1, която част е с площ 12,20 хектара. С писмо изх. № РД-03-993/25.03.2016 г. на Директора на ОД Земеделие Пазарджик, на основание чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр. с §15, ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е поканен представител на дружеството да се яви в ОД Земеделие Пазарджик за подписване на допълнително споразумение за доброволно прекратяване на Договор за аренда № А-14/21.10.2011г. На 27.06.2016 г. между „Агроимекс“ ООД и Директора на ОД Земеделие Пазарджик е подписано Допълнително споразумение за доброволно прекратяване на Договор за аренда № А-14/21.10.2011 г.
Няма спор между страните и, че жалбоподателят е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" с подаване на заявление за подпомагане с УИН: 13/180612/65546. Безспорно е също така, че при извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал.
2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че за кампания 2016, кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С неподаването на заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания 2016 според издателя на оспорения акт са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., съгласно които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. Правните последици на установените неспазвания на изискванията по мярка 211, уредени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., водят до това, че кандидатът "Агроимекс" ООД се изключва от подпомагане по мярка 211 и следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката.
Няма спор също така, че до издаването на оспорения акт по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" изплатените суми на бенефициента по години са както следва:
Първа година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 13/180612/65546 за кампания 2012, изплатена сума 3101.90 лв.;
Втора година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 13/180613/71807 за кампания 2013, изплатена сума 1973.01 лв.;
Трета година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 13/190614/77949 за кампания 2014, изплатена сума 1973.01 лв.;
Четвърта година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 13/130715/83866 за кампания 2015, изплатена сума 1843.34 лв.
Общата изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 8891.26 лв.
В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., административният орган е приел, че бенефициентът следва да възстанови 2222.82 лв., което представлява 25 % от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си по мярка 211 след четвъртата година от поетия ангажимент.
С писмо с изх. № 01-2600/4824 от 15.08.2019 г., ДФ „Земеделие“ - РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация - становище или възражение по гореизложените факти, в съответствие с чл. 34, ал.
3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. В указания в писмото срок в ДФЗ - РА не е постъпила допълнителна информация, нито е възстановена доброволно сумата на недължимото плащане.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган – Заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, поради следните съображения:
Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното (на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК), се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ от ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съобразно нормата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Следователно ръководителят на съответната администрация, в случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2 предл. 2 от ДОПК, вр. чл.