Решение № 138 от 03.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Велико Търново, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. СТОЯНОВА

Членове:

А. ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д. при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от А. ГРИГОРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600185 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІ от НПК.

С Присъда №5/05.02.2025гл ОС-Русе по НОХД№658/2023г. е постановил: Признава подсъдимия А. М. В. за виновен в това, че през периода 06.09.2015г. - 10.09.2015г. в гр.Русе в съучастие със С. В. Г. от гр.Русе, като съизвършител с цел да набави за себе си и за С. В. Г. имотна облага, принудил чрез заплашване - заплаха за убийство А. Т. Т. от гр.Русе да извърши нещо противно на волята си - да се разпореди със свое имущество, като продаде свои недвижими имоти с идентификатор №033011— зeмeдeлcки земи с площ от 27, 839 дка, трета категория, находящи се в местност „Карамджата" в землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE 66158 на стойност 36 137,00 лв. и земеделски земи с площ от 11,280 дка, трета категория, находящи се в местност „Карамджата" в землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE 66158 на стойност 14 769,00 лв. и да предаде на С. В. Г. парична сума в брой на обща стойност 8 440,00 лева /осем хиляди четиристотин и четиридесет лева/ и с това причинил на А. Т. Т. от гр.Русе значителни имуществени вреди в размер на 43 346,00 лева /четиридесет и три хиляди триста четиридесет и шест лева/, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2 и т.1 вр. с ал.1, вр. с чл.

213а, ал.3, т.2, вр. с ал. 2, т.1, пр.1 и т.4, вр. чл.20, ал.2 oт НК и чл.54 от НК го осъжда на шест години лишаване от свобода, глоба в размер на 6000 лева 1

/шест хиляди лева/, в полза на Държавата и конфискация на ½ от имуществото му, а именно:

½ върху лек автомобил „Опел Астра“ 1.6 И, с рег.

№Р62****, с рама W0L000052P*******, номер на двигателя C16NZ20****** и ½ върху недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ******** партиден №6806Н1*****, идентификатор:

***, съгласно документ

№А147Т42Д8798/19.12.2023г. На основание чл.57 ал.1, т.2 буква “б“ от ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Признава подсъдимия С. В. Г. за виновен в това, че през периода 06.09.2015 г. - 10.09.2015 г. в гр.Русе, в съучастие с А. М. В. от гр.Русе, като съизвършител с цел да набави за себе си и за А. М. В. имотна облага, принудил чрез заплашване - заплаха за убийство А. Т. Т. от гр.Русе да извърши нещо противно на волята си - да се разпореди със свое имущество, като продаде свои недвижими имоти с идентификатор №033011 - земеделски земи с площ от 27 839 дка, трета категория, находящи се в местност „Карамджата" в землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE 66158 на стойност 36 137,00 лв. и земеделски земи с площ от 11,280 дка, трета категория, находящи се в местност „Карамджата" в землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE 66158 на стойност 14 769,00 лв. и като предаде на С. В. Г. парична сума в брой на обща стойност 8 440,00 /осем хиляди четиристотин и четиридесет лева/ лв. и с това причинил на А. Т. Т. от гр.Русе значителни имуществени вреди в размер на 43 346,00 /четиридесет и три хиляди триста четиридесет и шест лева/ лв., поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.

213а, ал.3, т.2, вр. с ал. 2, т.1, пр.1 и т.4, вр. чл.20, ал.2 oт HK и чл.54 от НК го осъжда на пет години лишаване от свобода, глоба в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/ в полза на Държавата и конфискация на ½ от имуществото му, а именно върху всеки един от трите леки автомобила, както следва: Лек автомобил „Опел Вектра“ 2.0 ИГЛ, с рег. № Р 29****, номер на рама W0L0JBF35W7******, номер на двигател X20DTH********; Лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №Р06****, номер на рама W0L000031V********, номер на двигател X20DTL1*******; Лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.

№Р96****, номер на рама W0L0TGF7512******, номер на двигател Y20DTH17*******. На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Осъжда подсъдимите А. М. В. и С. В. Г., солидарно да заплатя на Р. Т. Т., в качеството му на наследник на починалия си брат А. Т. Т., сумата 43 346 лева /четиридесет и три хиляди триста четиридесет и шест лева/ - причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 10.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на подсъдимите А. М. В. и С. В. Г., чрез защитника им адвокат О. Б., като се обжалва Присъда №5/05.02.2025гл ОС-Русе по НОХД№658/2023г. по описа на 2

ОС-Русе, с твърдения за необоснованост, нарушения на процесуалните правила и на закона и се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъдат признати А. В. и С. Г. за невинни и да бъдат оправдани за това да е извършил всеки един от тях престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т. 1 във вр. е ал.1, във вр. с чл. 213а, ал.3, т.2, във вр. с ал.2, т 1, пр.1 и т.4, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като се отхвърли изцяло предявения граждански иск от Р. Т. Т. за обезщетение в размер на 43 346 лв. ведно със законната лихва от 10.09.2015 год., присъждането на сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение или да се върне делото за ново разглеждане поради допуснати нарушения, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд.

В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимите А. М.

В. и С. В. Г., адв. О. Б. поддържа жалбата и твърди, че не е доказано обвинението, така както се изисква съгласно НПК, те не са извършили това престъпление, за което са били признати за виновни. Ако се приеме, че мотивите на първоинстанционния съд не отговарят на изискуемите стандарти да се върне делото за ново разглеждане поради наличието на това съществено процесуално нарушение свързано с правото на защита. Те практически не могат да разберат точно за какво по признаци на състава са били осъдени.

В съдебно заседание подсъдимият А. М. В. моли да се уважи жалбата и не разбира за какво е бил осъден и иска да бъде оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият С. В. Г. моли да се уважи жалбата и иска да бъде оправдан.

В съдебно заседание частен обвинител и граждански ищец Р. Т. Т. не се явява за изразяване на становище.

В съдебно заседание повереника адв.В. В. от РАК не се явява, но е подал молба с която е заявил, че намира жалбата на двамата подсъдими за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на ВТАП излага съображения, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен. С оглед характера на деянието, се касае за едно целенасочено и мотивирано въздействие спрямо поведението на пострадалия Т., като същият е бил лице с определено асоциално поведение, т.е. с органично разстройство, което е водило до плахост, до несигурност в поведението му като тези негови характеристични черти са били използвани от подсъдимите при комуникация с него. Подсъдимите не са разполагали с предмета на престъплението, но в резултат на осъщественото въздействие спрямо пострадалия Т., са придобили в резултат на негово разпореждане, както суми от притежавани земеделски земи, така и суми от негови сметки. Имуществените вреди са на стойност около 44 хиляди лева, като в тази връзка е налице е квалифициращо обстоятелство. Съдебният състав е оценил и съответните други квалифициращи обстоятелства, както извършване на деянието в съучастие, така и отправените заплахи за убийство. Първоинстанционната присъда е 3 правилна, обоснована и законосъобразна. Касае се за умишлено и целенасочено въздействие върху пострадалия, който посредством действията си в последствие е осъществил и разпорежданията със своето имущество, претърпявайки съответната имуществена вреда в значителни размери.

Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, обоснован и законосъобразен, а подадена жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата на адв О. Б., защитник на подсъдимите А. М. В. и С. В. Г., е подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 05.02.2025г., а жалбата е подадена на 11.02.2025г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

По основателността на жалбата.

За да постанови присъдата си ОС-Русе е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:

Подсъдимият А. М. В. е роден на 26.01.1982г. в гр.Русе, български гражданин, не е женен, има две деца, без образование, работи в строителството, с постоянен и настоящ адрес - гр.Русе, ********.

Понастоящем той притежава недвижим имот, находящ се в гр.Русе, **********, партиден №6806Н1*****, идентификатор: 63427. 5. 52, съгласно документ №А147Т42Д8798/19.12.2023г. /справка от Община-Русе Дирекция „Местни данъци и такси“ / и едно МПС - лек автомобил „Опел Астра“ 1.6 И, с рег.№Р62****, с рама W0L000052P*******, номер на двигателя C16NZ20****** /справка от ОД МВР-Русе Сектор „Пътна полиция“/. Няма данни за реализирани трудови доходи /справка то ТД НАП-Варна Офис-Русе/.

Подс. А. В. е осъждан през годините общо 19 пъти, като към датата на инкриминираното деяние е осъждан 16 пъти, с влезли в сила присъди, като е изтърпявал ефективни наказания. Последната му присъда към датата на деянието е Споразумение №75/07.02.2013г. по НОХД №271/2013г на РРС, с което за извършено на 09.10.2012г. престъпление по чл.343в ал.2 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Съдебният акт е влязъл в сила на 07.02.2013г., като наказанието е изтърпяно на 18.05.2013г.

Подсъдимият С. В. Г. е роден на 02.02.1987 г. в гр.Добрич, български гражданин, женен, има пет деца, с начално образование, работи в строителството, с постоянен и настоящ адрес - гр.Русе, ************.

Понастоящем той притежава три МПС, както следва: Лек автомобил „Опел Вектра“ 2.0 ИГЛ, с рег. № Р 29****, номер на рама W0L0JBF35W7******, 4 номер на двигател Х20DTH********; Лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Р 06****, номер на рама W0L000031V********, номер на двигател Х20DTL1*******; Лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. №Р96****, номер на рама W0L0TGF7512******, номер на двигател Y20DTH17*******, видно от приложената на л.306-307 от първоинстанционното дело справка от ОД МВРРусе Сектор „Пътна полиция“. Няма данни за реализирани трудови доходи /справка от ТД НАП-Варна Офис-Русе на л.303-304 от първоинстанционното дело/.

Подс.С. В. е осъждан общо пет пъти, към датата на инкриминираното деяние/По делото има две справки за съдимост една от 19.10.2017г. и втората от 21.04.2023г. В първата справка е изпуснато НОХД№2891/20024г на РСРусе- бел.ВТАС/. Последната му присъда е Споразумение по НОХД №1192/2011г., с което за извършено на 07.11.2010г. престъпление по чл.343в от НК му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години с периодичност 3 пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 години; безвъзмезден труд в полза на обществото- 150 часа годишно за срок от 1 година. Съдебният акт е влязъл в сила на 01.06.2011г.

Въпреки липсата на доказателства дали е изтърпяно наказанието „пробация“ и кога, подсъдимият не е реабилитиран по право към датата на инкриминираното деяния за последното си осъждане.

Първите две осъждания на С. Г. са за престъпления извършени от него като непълнолетен през 2004г., за които той е реабилитиран за всяко едно от тях, като по второто осъждане с изтичането на изпитателния срок на 22.12.2006г. Третото му осъждане е за престъпление извършено през 2008г. като пълнолетен. За това осъждане ОС-Русе е посочил, че е реабилитиран, съгласно чл.86 ал.2, вр.ал.1 т.1 от НК, с изтичане на изпитателния срок - на 10.02.2012г. Това виждане не може да се приеме, защото противоречи на разпоредбата на чл.86 ал.2 от НК, която следва да се разбира в смисъл, че реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано по право. Няма значение дали първата реабилитация е била за престъпление, извършено от дееца като непълнолетен или като пълнолетен. В този смисъл Решение № 383 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1310/2014 г., III н. о., НК; Решение № 51 от 21.III.1996 г. по н. д. № 656/95 г., I н. о.; Решение № 201 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 573/2013 г., I н. о. За това осъждане може да се приложи само чл.87 от НК или чл.88а от НК, защото подсъдимия вече е бил реабилитиран по право за първите две осъждания, като непълнолетен. Няма данни за съдебна реабилитация по чл.87 от НК, а такава може да настъпи по чл.88а от НК след изтичане на пет години от изтичане на изпитателния срок/чл.88а вр. чл.82 ал.1 т.4 вр. чл.88а ал.3 от НК/. Изпитателния срок изтича за това осъждане по НОХД№228/2009г. по описа на РС-Русе на 09.02.2012г., но условието за настъпване на реабилитация е лицето да не е извършило ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, без 5 значение какво наказание му е наложено по конкретното дело/ арг. Решение № 249 от 18.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 849/2018 г., II н. о./. Петгодишния срок по чл.88а вр. чл.82 ал.1 т.4 вр. чл.88а ал.3 от НК изтича на 09.02.2017г. В случая подсъдимия Г. е извършил в този срок престъпление по чл.343б от НК по НОХД№1192/2011г на РС-Русе, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година към датата на деянието. В този смисъл към датата на последното деяние по справката за съдимост подсъдимия не е реабилитиран на основание чл.88а от НК и за осъждането по НОХД№228/2009г. по описа на РС-Русе.