Решение № 99 от 22.02.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. К., 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100885 по описа за 2022 година

В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. П. Н. заявява, че на *** г. между доверителят му Р. П. К., ЕГН ********** и „С.“ ООД, ЕИК *** се е сключил Договор за паричен заем № ***. По силата на Договора ответното дружество се е задължило да предостави в заем сумата в размер на 2 000 лв., а Р. К. се задължил да върне заемната сума на 6 месечни вноски, ведно с договорената лихва, или общо дължима сума в размер на 2 271,40 лв.

Въз основа на поетото задължение по Договор за паричен заем № *** от *** г., Р. К. заплатил на ответното дружество сума в размер на 3 648 лв. От получено Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № *** от *** г., Р. К. установил, че освен уговорената главница и лихва е заплатил и неустойка в общ размер на 1 376,60 лв., която му е била разсрочена и включена в погасителните вноски.

Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за паричен заем № *** от *** г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.

9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави.

Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според която са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

(Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д.

№ 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др.) Сочи, че сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, 1 използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото Р. К. е заплатил на ответното дружество неустойка в размер на 1 376,60 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изплънението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е уредил две от функциите неустойка – обезпечителна и обезщетитилена. Като форма на договорна отговорност неустойка има и санкционираща функция, като макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната спогодба по чл. 9 от ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници.

Заявява, че за Р. К. остава неясно на какво основание е начислена процесната неустойка и какви вреди се обезпечават с нея. Предвид това, счита, че дължимата по Договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения.

Твърди, че на Р. К. не е следвало да му се начислява неустойка за неизпълнение на задълженията по Договор за кредит, тъй като той добросъвестно е заплащал своите погасителни вноски, а заплатените от него вноски за неустойки следва да му се възстановят като платени без основание.

Предвид гореизложеното моли съда на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди „С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. ***, ***, представлявано от *** да заплати на Р. П. К., ЕГН **********, с адрес обл.

С., община К., с. Е., ***, сумата в размер на 1 376,60 лв., представляваща заплатена без основание неустойка, предвидена в Договор за паричен заем № *** от *** г. Претендира присъждането на разноски.

С допълнителна молба вх. № 5412/16.05.2022 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищеца заявява, че поддържа твърдението си, че уговорената клауза за неустойка в договора е нищожна, както и размера на иска – 1 376,60 лева.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Я. П..а, в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с която заявява, че счита исковата молба за редовна, а предявеният от ищеца иск за неоснователен и недоказан.

Заявява, че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с добрите нрави:

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост, са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Правилата на морала, подобно на императивните норми на закона, лимитират свободата на договаряне и автономията на волята на страните.

Прекрачването на тези предели се санкционира от закона с нищожност на съответната уговорка - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Сочи, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита. Рисковият профил на клиента се оценява преди 2 момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценява и носения от финансовата институция финансов риск. Нивото на риска, от своя страна, зависи от редица фактори от обективен характер, като част от тях са изначално известни на кредитора (напр. факторите, свързани с платежоспособността на потребителя), а друга част зависят от точното изпълнение на договора от страна на потребителя. Кредиторът следва да съобрази и оцени риска не само в контекста на данните, налични в справката от Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, но и с оглед на предвидените механизми за обезпечение на задължението.

Ето защо обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банкагарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя.

Поради тази причина при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Само при това условие кредиторът би имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя (каквото е налице и в конкретния случай).

Поради тази причина, за недопускане на неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и потребителя страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим способ за това - чрез включване на клауза с неустойка в посочения размер. По този начин съобразно изискванията на чл. 92 ЗЗД, страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете форми.

Отбелязва, че действащото българско законодателство дефинира задължението за представяне на обезпечение като съществено за интереса на кредитора. Така например разпоредбата на чл. 71 ЗЗД предоставя възможност на кредитора да търси изпълнението на срочно задължение и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

Счита, че следва да се съобрази и обстоятелството, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята и действията на потребителя. Нещо повече, чрез неизпълнение на поетото договорно задължение за представяне на обезпечение потребителят де факто едностранно и без оглед на волята на кредитора е увеличен носеният от него финансов риск. Това увеличаване на риска се случва пост фактум - след датата на отпускане на кредита и то по волята на една от страните - в резултат 3 на неизпълнение на договорно задължение. Това обстоятелство представлява едно бъдещо несигурно събитие, което с оглед презумпцията за добросъвестност при договарянето и сключването на договори по чл. 12 ЗЗД, не би могло да бъде презюмирано изначално от кредитора. Счита, че кредиторът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди при сключването на договора, че въпреки че е информирал клиента за задължението му за предоставяне на обезпечение /посочено в Стандартния европейски формуляр/, ищецът е договарял недобросъвестно с изначално намерение да не предостави уговореното обезпечение. Обратното би означавало да се приеме, че съдът бонифицира недобросъвестната страна по договора в нарушение на чл. 12 ЗЗД и в нарушение на общоприетия принцип в правото за черпене на права от собственото недобросъвестно поведение.

В случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. В случай че договореният между страните 3-дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят е следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, ако същият не е бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение. В настоящия случай клиентът не е сторил нито едно от двете неща.

Заявява, че съгласно константата съдебна практика преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., IVг. о., ГК, докладчик съдията Мирно Първанов).

Твърди, че в конкретния случай при сключване на процесния кредит ищецът не е представил каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на сумата по договора за заем.

Счита за неоснователни твърденията, че неустоечната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК. С процесния договор не се създава задължение за потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. При изследване на размера на уговорената неустойка, следва да се вземе предвид, финансовият риск, който предприема кредиторът, предоставяйки заемни средства на потребителя, при неизпълнение на задължението на последния да предостави исканото обезпечение.

Не е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК 4

На следващо място, счита за неоснователни наведените от ищеца твърдения за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, посредством предвиждане на неустоечно задължение. Съгласно трайната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 5/28 ноември 2012 г., Решение № 22/01.02.2016г. по гр.д.№ 4447/2015 г., ВКС, 1Уг.о., Решение № 107/23.03.2012г. по гр.д.№ 689/2011, ВКС, т.о./ фактическият състав на заобикаляне на закона инкорпорира един обективен елемент - две или повече действителни съглашения, като всяко от тях само по себе си противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, и един субективен елемент обща съзнавана и от двете страни по съглашенията цел за постигане на забранен от правото резултат посредством сключването на сделките. За да е налице заобикаляне на закона, е необходимо правно недопустимият резултат да е постигнат с няколко действителни съглашения. Т.е. заобикаляне на закона не може да бъде осъществено чрез невалидно съглашение, в каквато посока са изложените от ищеца твърдения.