Решение № 403 от 03.10.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Кърджали, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20235140100298 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правната квалификация по чл. 50 вр. с чл. 52 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от С. Х. К. против „******“ ООД гр.Кърджали, в която ищцата сочи, че живее в с.*****, общ. Кърджали. Сочи, че със свидетелката Г. К. Х. са съседки и приятелки и всеки ден правели разходка по шосето между с.***** и с.*****, общ. Кърджали, като пътят им минавал покрай двора и портала на цеха на ответното дружество. Твърди, че им било известно, че в двора на фирмения цех се отглеждат две кучета пазачи, едното от които доста едро - около 30 килограма, на цвят черно, с бели петна по гърдите и в края на опашката, женско, с клепнали уши, без ушна марка. Твърди се, че обикновено кучетата са вързани, но също така са оставяни да се разхождат свободно в двора на цеха и по улицата, като за тях се грижат работниците от фирмата, които им дават храна и вода, с цел кучетата да охраняват двора и цеха на дружеството. Ищцата твърди, че са чували, че понякога черното куче проявява безпричинна агресия и е нападало хора от съседните села, поради което с приятелката й винаги минавали много внимателно покрай портала на цеха и се стараели да не извършват резки движения, за да не предизвикват кучето. На 02.12.2022 год.около 15.00 часа двете с Г. Х. правели обичайната си разходка и минавайки покрай портала на цеха, забелязали, че черното куче е извън двора и се намира в близост до портала. Твърди, че то не било вързано, но не проявявало признаци на раздразнение, но когато се намирали точно пред входа на портала, кучето без повод и без да лае се спуснало към тях и ги нападнало. Първо нападнало ищцата и я ухапало няколко пъти по дясното бедро. Двете с Г. започнали да викат за помощ, а кучето се насочило към Г. Х. и ухапало няколко пъти и нея 1 по лявото бедро. Виковете за помощ били чути от В.Ф.Ф., който бил собственик на съседната автоморга. Той извикал кучето по име „Луиза“ и то се отдръпнало. Твърди се, че виковете им за помощ били чути и в цеха на фирмата и от там излезли две работнички - Д.С. и В.Г., които дошли и прибрали кучето, след което дошъл и управителят на цеха Т.Д.Ш.. Г. Х. се обадила на тел.112 и на съпруга си Й. Ф. Х., който дошъл с автомобила си и ги откарал в ЦСМП-Кърджали, където били прегледани, обработили нараняванията им и ги превързали. Сочи, че на 03.12.2022 год. посетила съдебен лекар, който я прегледал и й издал Съдебномедицинско удостоверение № ***/2022 г., в което описал причинените й наранявания, а именно: по задно-външната повърхност на дясното бедро, в горната му трета се установява синкавомораво-червено кръвонасядане с размери 9/8 см. В централната му част се виждат три успоредни, ивицови охлузвания на кожата с размери 4/0.5 см.всяко или на ищцата е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание. Твърди се в исковата молба, че от нападението на кучето и от болките от ухапванията ищцата получила силен стрес и безсъние. Постоянно плачела и не можела да се храни нормално.

Страхувала се да излиза извън дома си и не общувала с хората. Сънувала, че я нападат кучета и не можела да заспи. Твърди, че на 05.12.2022 год. посетила психиатър в гр.Кърджали, който й поставил диагноза "Посттравматично стресово разстройство" и й предписал лекарства, като и понастоящем била на поддържащо лечение и раните по десния крак я боляли. Твърди, че не може да ходи нормално и психически се чувства много зле. Подала Жалба до Районна прокуратура-Кърджали, като преписката приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати сумата в размер на 10 000 лева за причинените й неимуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от датата на увреждането 02.12.2022 год. до окончателно изплащане, както и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който счита иска за допустим, но по същество неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на 02.12.2022 г. кучето, което се отглежда на територията на предприятието е ухапало ищцата. Сочи, че още същият ден управителят отишъл на мястото на инцидента и предложил на пострадалите да им съдейства по всякакъв начин, но те отказали. Сочи, че територията на фирмата, която ръководи има площ от 10 декара, като независимо от наличното видео наблюдение, опазването на сградите и материалите представлява трудност. Сочи, че двете кучета обикновено са вързани, но понякога работниците, които също ги хранят, ги пускат за кратък период да се разхождат. Заявява, че кучетата не са агресивни и се спускат само, ако бъдат предизвикани или към тях се правят определени движения /наклоняване към земята за взимане на камъни и др.подобни/. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че ищцата с поведението си, както и на нейната спътница са предизвикали кучето, като в съдебно заседание се конкретизира, че същите са се навели да вземат камък, което е предизвикало кучето. Искът се оспорва по размер като завишен. Ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - писмени и 2 гласни, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът предвид изричното признание на този факт от ответника с отговора на исковата молба, и след преценка на събраните по делото доказателства приема за безспорно установено, че на дата 02.12.2022 г. ищцата е била ухапана по дясното бедро от черно куче, на име "Луиза", отглеждано в двора на ответното дружество.

От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № ***/2022 г . се установява, че при преглед на ищцата са констатирани следните увреждания: по задно-външната повърхност на дясното бедро, в горната му трета синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 9/8 см.; в централната му част три успоредни ивицовидни охлузвания на кожата с размери 4/0,5 см. всяко, с розово-червен цвят, разположени на нивото на околната кожа...”.

От заключението на приетата съдебно-медицинската експертиза се установява, че на ищцата е било причинено: кръвонасядане и три ивицовидни охлузвания на кожата по задно-външната повърхност на дясното бедро.

Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин добре отговарят да са възникнали така, както се сочи в исковата молба - при ухапване от куче. Било е причинено болка и страдание. Понастоящем не са налице белези от ухапването от куче.

От представената медицинска документация се установява, че на ищцата и е поставена диагноза "посттравматично стресово разстройство" и е назначено медикаментозно лечение.

По делото като свидетели от страна на ищеца са разпитани св. Г. К. Х. и св. Й. Ф. Х.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като преки, последователни и кореспондиращи си с останалите доказателства по делото. Св. Г. Х. е пряк очевидец на събитието и подробно описва механизма на настъпилото увреждане. Свидетелства, че в резултат от ухапването от куче, С. е преживяла голям стрес и до ден днешен не се чувства добре. Сочи, че след този инцидент С. не може да излиза сама на улицата, страхува се от кучета, не може да спи нощем, постоянно сънува кошмари и се стресира.

Свидетелства, че С. ползва хапчета, които й е изписала психоложката. Сочи, че и понастоящем този стрес не е отминал.

Тези показания се подкрепят и от показанията на св. Й. Х., които съдът кредитира като обективни и незаинтересовани от изхода на делото.

Свидетелят пряко е възприел състоянието на ищцата след ухвапването от кучето и има непосредствени впечатления за отражението на последиците от ухвапването след това. Св. Х. свидетелства, че след ухвапването е закарал Г. и С. към бърза помощ, където са им почистили раните от увапванията от кучето и са им поставили две ваксини, едната от които против тетанус. Сочи, че е разбрал кое куче ги е нападнало и ухапало, като това куче било свободно когато свидетелят е пристигнал на място. Кучето било черно на цвят, доста едро. Сочи, че това куче, го е виждал преди, и е на предприятие „******“ ООД. Свидетелства, че освен този случай, от селото им казали, че други деца 3 са били нападнати от това куче и са избягали от него, били младежи.

Свидетелства, че след ухвапването С. е станала някак по-мълчалива, стресирана. Споделяла, че не може да спи и като се събуди веднага се сеща ла за това куче.

От страна на ответника е разпитан св.Е. С. Е.. Свидетелства, че работи в „******“ от 6 години като строителен работник. Сочи, че има две кучета на двора, една немска овчарка и една Луиза - черно куче, голямо. Свидетелства, че е бил на двора до оградата на новото строителство, когато двете жени минавали. Сочи, че черното куче било вътре в двора на фабриката, не било вързано. Свидетелства, че "когато видяли кучето жените, явно е имало нещо като провокация, едната жена се навела, явно кучето е помислило, че се навежда за камък и после чул крясъци". Свидетелства, че комшията Васви викнал по име кучето - „Луиза“ и то се прибрало. Сочи, че в същия ден пазачът на портала го нямало. Жените вървяли нагоре по улицата, която е успоредна на портала. От портала кучето било на 6-7 метра до жените.

Свидетелства, че явно жените са видели кучето, защото едната се навела и тогава тръгнало кучето, което преди това си лежело до портала. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като отчита и евентуалната негова заинтересованост от изхода на делото, тъй като е в трудови правоотношения с ответното дружество.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вреди причинени от животно, отговарят солидарно собственика и лицето, под чийто надзор то се намира, дори и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно/. В аспекта на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл.

50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.

Съдът намира, за безспорно установено, че ищцата е ухапана на дата 02.12.2022 г. по дясното бедро от черно куче, на име "Луиза", отглеждано в двора на ответното дружество. Настоящият състав намира, че в случая е налице хипотеза „под надзор“, а не „собственост“, поради което следва да бъде изяснен въпроса относно надзора.

За да се приеме, че едно животно е под надзор на фирма - юридическо лице е достатъчно то да е живеело в двора, ползван от дружеството, то да е хранено и отглеждано от служители на фирмата, при това с цел - охрана на същата. В тази хипотеза - отговорност за вредите, причинени от животното носят не работниците, които го пазят, гледат, хранят, а юридическото лице, което им го е поверило за пазене или гледане. В тази хипотеза под надзор - се има пред вид наблюдение, грижа, отговорност. В хипотеза като настоящата, когато животното е куче от агресивна порода, пазач, за което е установено, че и в други случаи е нападало хора, съгласно показанията на св.Х. 4 отговорността на ответника - юридическо лице е била по-голяма, защото той е бил длъжен /с оглед осигуряване безопасността на другите лица-работници, клиенти, други посетители/ да поставят животното при такива условия и да организират подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него. При неизпълнение на това задължение лицето, под чието надзор е животното -носи отговорност за настъпилите вреди, които следва да обезщети / в този см. Решение № 249 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/.