Решение № 260099 от 29.06.2021, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Харманли 29.VІ.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и първа година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов при секретаря Емилия Рикова с участието на прокурора

..................., като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 345 по описа на съда за 2017г. за да се произнесе взе предвид :

Предявен е негаторен иск намиращ правно основание в чл. 109 от Закона за собствеността.

В исковата молба, се твърди, че ищецът

Г.Г.Й. е собственик на сграда с идентификатор №***, със застроена площ 109 кв.м., разположена в поземлен имот *** с адрес: гр. Харманли бул.***брой етажи - 1 и предназначение - сграда за търговия, както и на 1/4 ид.части от поземления имот.

Сочи се че ответника Ж.Д.Ж., е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с адрес: ул.***, в който имот била разположена и сграда с идентификатор *** с предназначение - Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 109 кв.м., с адрес: бул.*** - също собственост на ответника.

Твърди се, че поземления имот на ответника от юг и запад граничи с поземлен имот *** – на ищеца .

Сградата на ответника с идентификатор 77181.11. 413.2, фактически представлявала преместваеми метални конструкции, която в началото откъм бул.***, била поставена непосредствено до сградата на ищеца, а по навътре отстояла с около 50 см. навътре в двора на ответника. По този начин между неговата и сградата на ищеца се образувало празно пространство с дължина от около 6.0м. и ширина от около 50см.

Сочи се, че част от сградата на ищеца откъм бул.*** и имота на ответника е обособена като магазин за пиротехнически изделия и е отдадена под наем. Останалата част от сградата откъм имота на ответника представлявала тоалетна.

Твърди се , че водите от покрива на сградата на ответника били отведени в празното пространство между двете сгради. От 2016г. ищецът забелязал по стената на неговата сграда откъм сградата на ответника да се образуват пукнатини, а в помещението за магазин да прониква влага, да се образува мухъл и падане на мазилката. Пукнатина се била образувала и на фасадата на сградата на ищеца над входа за помещението за магазин. С течение на времето пукнатините започнали да се увеличават видимо, като в момента някои от тях са широки около 1 см. След консултация със строител ищецът установил, че причината за напукването е теча на вода от покрива на сградата на ответника в разстоянието между двете сгради, откъдето попада в основите на сградата на ищеца и предизвиква пропадане на основата и пукнатини, овлажняване на стените, образуване на мухъл и падане на мазилката.

Твърди ес , че през зимата на

2017-2018г.г. се наложило ищеца да постави изолация от фибран по стената на помещението за магазин на височина около 1м. от пода. Въпреки поставената изолация влагата е избила над нея. Намеателят на помещението се оплаквал от повреждане на стоките от влагата.

Ищецът няколко пъти водил разговори с ответника доброволно да отстрани причините за теча на водата в основите на неговата сграда, като същия обещавал, че ще вземе мерки и дори го заблудил, че за целта говорил със строител. След това ответника започнал да избягва да се срещи с ищеца като и до момента не бил взел необходимите мерки за прекратяване на неоснователните си действия.

Процесуалния представител на ищеца счита, че поведението на ответника е в противоречие с чл.109 от Закона за собствеността и пречи на нормалното ползване на имота на ищеца, причинява щети по сградата и при невземане на мерки можело да доведе до пропадане и срутването й. Вследствие на изтичането на водите по сградата на ищеца били причинени щети както следва : пропадане на основата откъм имота на ответника, пукнатини във външните и вътрешните зидове, пукнатина и по фасадата откъм бул.***, проникване на влага, подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл.

Моли съда постанови решение, с което на основание чл.109 от Закона за собствеността да осъди ответника:

- Да прекрати неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената му сграда с идентификатор *** в западната част в основите и по западната стена на сградата на ищеца с идентификатор *** и наводняването й, с което е причинил пропадане на основата, пукнатини във външните и вътрешните зидове, пукнатина и по фасадата откъм бул.***, проникване на влага, подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл;

- Да възстанови състоянието на сградата отпреди нарушението като извърши следните действия: да укрепи основите като спре по нататъшното пропадане; да възстанови състоянието на пропуканите вътрешни и външни зидове като отстрани пукнатините, подпухналата и изпадала мазилка и образувания мухъл.

В законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника Ж.Д.Ж., с който е изразено становището , че предявения иск е допустим, но се оспорва като неоснователен.

В отговора са изложени твърденията , че покривната конструкция на Сграда с идентификатор ***-собственост на ищеца е по-висока от сграда с идентификатор -77181 11.413.2( собственост на ответника). По този начин събраната вода изтичала в имота на ответника и върху неговата сграда, за което ищецът бил известен.

Твърди се че от многократните изливания на вода се наложило ответника да направи основни ремонт на покрива и вътре в помещението. Освен, че изразходвал средства за това, заплатил и обезщетение на наемателите си за претърпените вреди, включително стоки и мебели.

Ответника счита , че поради противоправното поведение на ищеца , той търпял материални и нематериални щети. Въпреки това нито ответника , нито наемателите му, сезирали съда с претенциите си за непозволеното увреждане - причинено от страна на ищеца.

В срока за отговор на исковата молба, на основание чл. 211 от ГПК ответника Ж.Ж., е предявил насрещна искова претенция – негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС .

В насрещната искова молба се твърди , че по силата на Нотариален акт № 164 т.1 д.141/2008г.на Нотариус Адриан Проданов с район на действие района на РС-Харманли, вписан в АВ -вх.№ 512 от 07.ІІІ.2008г. акт 177 т.2 н.д. 413/08г. , Ж. е собственик на Поземлен имот 77181.11 413, находящ се в гр. Харманли ул.***, като в имота имало построена Сграда с идентификатор -77181.11 413.2.

Сочи се, че На източната страна на имота на самата граница с Поземлен имот *** била изградена Сграда с идентификатор *** - собственост на ответника Й. ( ищец по първоначално предявения иск) по силата на Нотариален акт № 53 т.1 д 65/2000г. на Нотариус М Динева с район на действие района на РС-Харманли, надлежно вписан в АВ вх.рег № 191/20.04.2000г. акт 108 т I д.119/00г.

Твърди се , че покривната конструкция на Сграда с идентификатор 77181 11.60.3 (собственост на ответника) е по-висока от сграда-77181 11 413.2( собственост на Ж. ). По този начин събраната вода изтичала в неговия имот и върху неговата сграда. Водата прониквала вътре в помещението и наводнявало стените и стоките. Излива в незастроената част от двора допълнително наводнявала източната стена.

Ответникът – Й. бил известяван за това.

Твърди се , че от многократните изливания на вода се наложило Ж. да направи основен ремонт на покрива и вътре в помещението. От множеството противоправни действия той претърпял и търпял щети и ограничения в правото му на собственост, което породило правния му интерес от предявяване на иск по чл.109 от ЗС.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.109 от Закона за собствеността, да осъдите ответника: Да преустанови противоправните си действия, а именно излив на вода от собствената му Сграда с идентификатор *** върху моите Сграда -*** и в Поземлен имот *** ,находящи се в северо­източната част на имота ми по общата ни източна граница, с което ограничава правото на собственост върху недвижимия имот, създава затруднения при ползването му, образуването на мухъл и лишеи по стените, обезценяването му и във връзка с това да извърши ремонт на покрива на Сграда с идентификатор ***, като същия в двускатов вариант да бъде ориентиран север-юг.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.131 вр. 211 от ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба от адв. В. А. *** , в качеството и на пълномощник на Г.Г.Й., в който е изразеното становището, че насрещния иск е недопустим и неоснователен.

С отговора на насрещната искова молба се твърди , че сградата на Ж. първоначално е представлявала гараж, построен от баща му Г. Й.Г. откъм имот № 669 /сега част от имота на ответника/ съгласно строително разрешение №121/28.ІХ.1978г. и Протокол за дадена строителна линия и определено ниво №143/22.ХІ.1978г. През 1990г. към гаража бил пристроен склад съгласно разрешение за строеж №117/04.VІІ.1990г. и протокол №117/04.VІІ.1990г. за определяне на строителна линия и ниво. Към този момент имота на ответника вече бил с № 619. През 2000г. вече Ж.Ж., извършил преустройство на гаража в снек-бар съгласно разрешение за строеж №25/17.V.2000г., след което му било издадено разрешение за ползване №151/12.VІІ.2000г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация №10/11.ХІ. 2003г. През

2003г. построения през 1978г. гараж откъм имота на ответника бил преустроен в магазин за пиротехнически изделия съгласно разрешение за строеж №132/05. ХІ.2003г.

Твърди се , че сградата с идентификатор *** (собственост на Ж.) представлява метален павилион, прикрепен към земята и допълнително разширяван и пристроявай.

Сочи се , че във връзка със спор относно същата постройка Районен съд Димитровград с Решение от 19.І.2010г. по ГД 915/2010г. приел, че :„ факт е, че се е касаело за временна постройка“.

Съгласно мотивите на съдебното решение за поставянето на павилиона на праводателите на ответника е било издадено разрешение от 11.VІІІ.1994г. за разполагане на готов метален павилион в парцел № 619, а по-късно било издадено и разрешение за строеж №24/23.ІІ.1995г, съгласно одобрен проект от 11.VІІІ.1994г. за съществуващ търговски обект в парцел №6 20. По-късно било издадено и разрешение за ползване №170, което според съда било с дата 23.ІІ. - без посочване на година. След това била издадена и виза за проектиране на пристройка, а на 29.ХІІ.1995г. праводателите на ответника разрешили на наемателя да построи временна постройка съгласно чл.120 ал.1 от ППЗТСУ/отм./.

Твърди се , че при покупката на имота от Ж.Ж. през 2008г. в нотариалния акт относно сградата с идентификатор ***, било посочено издадено удостоверение за търпимост №130/08.ІІ.2008г.

Търпимостта на сградите била уредена в §16 от ЗУТ и касаела строежи, извършени преди 07.ІV.1987г., т.е. сградата не било възможно да отговаря на изискванията за търпимост. Липсвали строителни книжа за узаконяване на постройката, която била поставена като временна.

Проц. представител на Й. счита че издаденото строително разрешение е за „съществуващ търговски обект в парцел №620“ - не е възможно да е за съществуваща постройка, тъй като то следвало да предхожда строежа. Строителното разрешение касаело друг имот - №620 в кв.1, т.е. имота на ищеца, и на друг административен адрес - бул.*** №78, липсвали: протокол за определяне на строителна линия и ниво, одобрен архитектурен проект, правното основание за издаване на разрешението, а даденото разрешение от собствениците на имота било за поставяне на временна постройка съгласно чл.120 ал.1 от ППЗТСУ/отм./.

Твърди се , че като временна постройка за процесната сграда не бил приложим реда за узаконяване, нито за установяване на нейната търпимост, а след отпадане на нуждата от нея следвало тя да бъде премахната. Това било причина и действащия към момента чл.120 от ППЗТСУ, да предвижда изграждане на временни постройки „само за нужди, свързани с организация и механизация на строителството“, а не за търговски нужди. Всякакъв друг строеж извършен към временната постройка също бил незаконен.

Твърди се че сградата на ответника (Ж.), е построена или поставена повече от 15 години по-късно от тази на ищеца (Й.) като при поставянето й праводателите на ответника се били съобразили със съществуващото положение - съ-ществуващия гараж на ищеца. При това положение не било възможно преводателят на ищеца да съобрази строежа си през 1978г. с вероятен строеж или поставяне на метален павилион през 1994 или 1995г.