Определение № 21820 от 18.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21820 гр. София, 18.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110109963 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Г. Ч. Т. против „МММ АКАУНТИНГ“ искове:

-по чл.128 т.2 КТ – 5249,32 лв./нето/, дължими за периода м.12.2021 г. до м. 4.2022 г. включително;

- по чл.221 КТ - 1590 лева. /бруто/;

- по чл.224 ал.1 КТ - 2524,41 лева /бруто/;

- както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228, ал. 3 КТ за обезщетения за забава относно посочените главни вземания и посочени периоди на забава до датата на подаване на исковата молба – общо 1 386,35 лв.

Претендира се и законна лихва за забава относно главните задължения за периода, считано от датата на подаване на исковата молба /22.02.2024 г./ до окончателното изплащане.

От страна на ответника е упражнено правото на отговор в срок.

Предявените искове са допустими, исковата молба е редовна, отговорът на исковата молба е съобразен с изискванията на чл. 131 и чл. 132 ГПК.

Обстоятелства, от които произтичат вземанията:

Твърди се съществувало между страните трудово правоотношение в периода по силата на Трудов договор №16/02.03.2020 за длъжност „счетоводител“ о т 02.03.2020 г. до 24.08.2023 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено по молба на ищеца, поради забава в изплащането на трудовите възнаграждения и на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. На 01.02.2021 г. е сключено допълнително споразумение към трудовия договор за изменение на основното месечно възнаграждение, като считано от 01.02.2021 г. същото е в размер на 1590 лева месечно.

Ищецът не е получавала фишове за начислената и дължима работна заплата, като по устна уговорка между страните възнаграждението се е изплащало месечно, като към възнаграждението работодателят изплащал бонуси за определени месеци. По изрично искане от страна на ищеца, преди излизането й по майчинство /10.07.2022 г./, работодателят й бил 1 изпратил по имейл фишове за работната заплата за м. юни и м. юли 2022 г.

На 10.07.2022 г. ищецът е излязла в законоустановен отпуск поради бременност и раждане. Към този момент работодателят е бил в неизпълнение за плащане на трудовото й възнаграждение за м. декември 2021 г., м. януари 2022 г., м. февруари 2022 г. и м. април 2022г.

Въпреки проведените разговори с работодателя, до изтичането на отпуска й по майчинство, а и след това, на ищцата не били платени тези трудови възнаграждения. По тази причина на 24.08.2023 г. Т. е подала заявление до работодателя с Вх. № 61/24.08.2023г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, в отговор на което работодателят е издал Заповед №62/24,08.2023 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ и считано от 24.08.2023г.

Заповедта е връчена срещу подпис на ищеца на същата датата.

В заповедта е посочено, че работодателят дължи на служителя: по чл.

224, ал. 1 КТ (обезщетение за неизползван платен годишен отпуск) - 2524,41 лева; по чл. 221, ал. 1 КТ (обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие) - 1590 лева.

Ищецът е подала сигнал до Инспекцията по труда, по повод на което ищцата била уведомена от ДИТ за дадени на работодателя предписания за изплащане на дължимите й възнаграждения в срок до 30.01.2024г. До датата на подаване на исковата молба ищцата не е получила възнагражденията си.

С допълнителна молба от 04.04.2025 г. и по повод допуснатото по делото обезпечение на искове, от страна на ищеца е заявено признание за получено на 22.03.25 г. плащане на 2288,17 лв. като обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и на 28.03.25 г. – получено плащане на сума в размер на 5354,49 лв. с посочено основание за плащане „ 2, 3, 4, и 3 от Предписания на ИТ“.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

-претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е изплатено на 28.03.2024 г. – само това задължение се признава от ответника да е било дължимо и неизплатено към датата на подаване на исковата молба;

- дължимото за м.12.2021 г. трудово възнаграждение е било изплатено също след датата на подаване на исковата молба

- дължимото за м. 1.2022 г. и м. 2. 2022 г. са били платени „по време на съществуване на трудовото правоотношение“, като повторно същите са били изплатени на ищеца само поради предписанието на ДТИ

-/бел. на съда - няма изрично изявление досежно трудовото възнаграждение за месеците март и април 2022 г./, твърди плащания в периода 23.11.2020 г. - 26.07.2022 г., които общо надхвърлят дължимия размер, като твърди през по-голяма част от периода да е плащал авансово дори преди месеца на полагане на труд.

-становище за неоснователност на заявеното от служителя основание за прекратяване на трудовия договор, като ответникът твърди, че към датата на получаване на заявлението за прекратяване 24.08.2023 г. не е имало „нито един лев неизплатено трудово възнаграждение“. Работодателят обаче е бил 2 длъжен да прекрати договора на посоченото основание, независимо от своето различно становище, също поради което счита, че не е възникнало основание за обезщетение по чл.221 КТ.

Признати обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

-съществувало между страните трудово правоотношение за длъжност „счетоводител“ в периода от 02.03.2020 г. до 24.08.2023 г., когато трудовото правоотношение е прекратено по молба на ищеца, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;

- получено от ищеца на 22.03.25 г. плащане на 2288,17 лв. като обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и на 28.03.25 г. – получено плащане на сума в размер на 5354,49 лв. с посочено основание за плащане „ 2, 3, 4, и 3 от Предписания на ИТ“, които според предписанията следва да са плащания за трудови възнаграждение за м. 12.2021 г.-м.2.2022 г. и обезщетения по чл.221 КТ и по чл.224 ал.1 КТ.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищцата е да докаже, че към датата на прекратяване на трудовия договор е имала неизплатени в срок трудови възнаграждения; размер на претендираните вземания; обстоятелствата, с които обосновава забава на ответника относно плащанията.

В тежест на ответника – плащанията, които твърди, в т.ч. – че към датата на . прекратяване на трудовия договор не е имало неизплатени на ищеца трудови възнаграждения

Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковата молба и Отговора документи.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице Т.М. да даде заключение с отговор на формулираните в исковата молба /като относно забавата да даде отговор спрямо посочените в исковата молба начални дати на забава/ и Отговора задачи - при депозит в размер на 500 лв., от който: 200 лв. – вносими от бюджета на съда, 300 лв. – вносими от ответника по депозитната сметка на СРС в 1-седмичен срок от получаване на призовката, в който срок следва ответникът да представи по делото копие от платежния документ, като УКАЗВА на ответника , че при неплащане на депозита, на основание чл. 77 ГПК се следва осъждане и издаване на изпълнителен лист.

3

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за гласни доказателства – за допълнителна преценка на необходимостта след становище на ищеца дали от нейна страна с исковата молба се твърди/признава по-рано изплащани й аванси и/или поддържа твърдение за устно договорени “бонуси“, които да й бъдат изплащани освен трудовото възнаграждение.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението, следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото – в противен случай губят възможност да изразят становище и да направят искания за установяване на известните им факти, за които в този срок им е било обективно възможно да ангажират доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

НАСРОЧВА делото за 25 юни 2025 г. от 14.30 ч., за която дата и час:

- да се призоват страните с препис от настоящото определение;

- на ищеца да бъде изпратен и препис от Отговора на исковата молба;

- вещото лице Т. М. да бъде призована по телефона.

Опредeлението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4