Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 762 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1530/2023
Вид
Решение № 762
Подписан
09.05.2023
В сила
31.05.2023
Състав
Момчил Александров Найденов

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • Член 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330201530 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. К. Г. , ЕГН:**********, с адрес – ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4193559 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.

/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се oспорва електронния фиш, като се сочи, че липсва точно описание на техническото средство; липсва стандартизация и годност на техническото средство; не са описани точно мястото и посоката на автомобила, липсва снимка. Още сочи, че електронния фиш е издаден без доказателства за установяване на регистрационен номер на описания автомобил, лисват снимки, установяващи датата и точния ас на нарушението, доказателства за извършена последваща метрологична проверка, не е спазена процедурата съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г., както и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.. Предлага електронният фиш да бъде отменен.

1

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на жалбоподателя на 19.02.2023г.

- видно от представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 28.02.2023г., съгласно отразения входящ номер, по преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 22.10.2020г., в 12:23 часа, в 2 град Пловдив, бул.„Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ – южното платно на надлеза, в посока път I - 8, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било заснето движение на МПС – лек автомобил марка „Сузуки СХ 4“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 82 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 82 км/ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 85 км./ч. – превишение с 35 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 22.10.2020г. и час - 12:23:36ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя С. К. Г..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив, бул.„Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ – южното платно на надлеза, в посока път I – 8, като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен 3 орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h - с глоба в размер на 400 лв.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно представената справка Български институт по метрология, същото техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В - 4 6 , като следва да се съобрази, че същият регистър е публичен и общодостъпен.

Съгласно Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 08.11.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е – от Запад към Изток.

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „Сузуки СХ 4“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното се ползва от жалбоподателя С. К. Г..

4

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка „Сузуки СХ 4“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 22.10.2020г..

Съдът намери за неоснователни възражението на жалбоподателя, че липсва точно описание на техническото средство, доколкото същото, а именно - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 е съвсем ясно посочено в електронния фиш.

Също неоснователни за и възраженията, че липсва „стандартизация“ и годност на техническото средство, както и доказателства за извършена последваща метрологична проверка, доколкото и както бе посочено – средството е от одобрен тип, като е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, а също и съгласно Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна проверка е преминало проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Съдът намери за неоснователно и възражението, че не са описани точно мястото и посоката на автомобила, доколкото същите са посочени в обжалвания електронен фиш - 22.10.2020г., в 12:23 часа, в град Пловдив, бул.

„Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ – южното платно на надлеза, в посока път I – 8.

На следващо място към електронния фиш са приложени както снимков материал от заснетия клип с техническо средство, на който е добре виден регистрационния номер на автомобила, неговата скорост на движение, дата и част на нарушението, така и снимка на разположението на техническото средство, поради което и възраженията в същия смисъл са неоснователни.

Що се отнася до възражението, че не е спазена процедурата съгласно не е спазена процедурата съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г., както и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, то същото възражение е изцяло бланкетно, доколкото по никакъв начин не се сочи какви изисквания не са спазени. Ето защо последното не може да бъде коментирано от съда.

5

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение на въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.

Съгласно чл.63д, ал. 4 ЗАНН - в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт.

Също съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН - размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.

Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.

Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседания с кратка продължителност, без разпит на свидетели и не на последно място – процесуалното представителство се изразява единствено в депозирано писмено становище, без явяване пред съда, поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.