Решение № 2832 от 14.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3751/2023
- Вид
- Решение № 2832
- Подписан
- 14.06.2023
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- ДЕЛЯН ЛЮБОМИРОВ ДИЛКОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 3569 от 20.03.2023 · ДЕЛЯН ЛЮБОМИРОВ ДИЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2832 гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Д Л Д при участието на секретаря А И. И. като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело № 20231110203751 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „против електронен фиш № 8505257644, издаден от СДВР, с който, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДП, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва фиша, като излага съображения за процесуални нарушения (непрецизно посочено място на нарушението; липса на дата на издаване на фиша); за субективна несъставомерност (липса на дължимо действие от друг правен субект; за маловажност на случая). Моли за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които допълва с аргументи за наличие на процесуални нарушения – нарушено право на защита. Пледира за отмяна на фиша. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява. Намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения в писмен вид. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.04.2022г., в 12:21 часа пътно превозно средство - влекач , с технически допустима максимална маса 19 500кг, 2 бр. оси, екологична категория (собственост на дружествотожалбоподател), в състав с ремарке, с общо 5 бр.оси, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000кг., се движело по път А-6, км 60+705, с посока - намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото превозно средство не била 1 заплатена в пълен размер дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС била налична тол-декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.
Нарушението било заснето под е установено нарушение
№
DC118F3C55146371E053031F160A603A, с устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 60+705.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш; доклад; снимков материал; справка за собственост; известие за доставяне; извлечение от Търговски регистър; Удостоверение за актуално състояние; решение на Министерски съвет; кореспонденция; справка за генерирани тол такси; справка-отчет; разписка за покупка; справка от Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, подробен неин анализ не се налага. Поставеният от жалбоподателя въпрос за локацията на мястото на нарушението е намерил надлежен отговор в наличната на л. 71 от делото справка, джипиес координатите от която, съпоставени със списъка към Решение № 101/20.02.2020 г. на МС, не позволяват възражението в тази насока да бъде споделено.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че фишът е издаден от компетентна държавна институция; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 189, ал. 4 ЗДП, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Фишът не е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Изложените доводи за наличие на отменително процесуално основание не биха могли да бъдат споделени. Реквизитите на електронния фиш са numerus clausus изброени в нормативната уредба и сред тях не присъстват нито дата на издаване, нито издател. В този смисъл и отсъствието 2 на цитираните детайли не би могло да бъде коментирано, в контекста на процесуалните нарушения, от категорията на съществените.
По приложението на материалния закон
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 07.04.2022г., в 12:21 часа пътно превозно средство - влекач с технически допустима максимална маса 19 500кг, 2 бр. оси, екологична категория ЕВРО VI Е (собственост на дружеството-жалбоподател), в състав с ремарке, с общо 5 бр.оси, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000кг., се движело по път А-6, км 60+705, с посока - намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото превозно средство не била заплатена в пълен размер дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС била налична тол-декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДП: собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното превозно средство.
Налице е годен субект на отговорност, доколкото дружеството-жалбоподател е регистриран собственик на процесното ППС и не е налице изключението по чл. 101, ал. 2, изр. 2 ЗДП.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. Субективна страна не следва да бъде коментирана, с оглед обективния, безвиновен характер на отговорността на юридическите лица, в който смисъл и изпълнението или не на задължение на „ АД по 2, ал. 7 от Регламент ЕС 2020/204 би могло да има отношение към регреса, но не и към съставомерността (касае се за подадена тол-декларация с невярно съдържание, което дава основания за размисъл и в друга – приложимост и на друг нормативен акт).
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на 3 определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с надлежното заплащане на ползването на републикански пътища, функция от което частично е и тяхната своевременна и регулярна поддръжка (особено актуална тема), а данни и за целенасочени заблуждаващи действия, насочени към заплащане на такса в занижен размер, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв, а ако собственикът или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по индивидуализацията й са излишни.
По разноските
Доколкото въззиваемата страна е била представлявана в част от производството от юрисконсулт, но липсва претенция за присъждане на деловодни разноски, то и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените съображения съдът приема, че фишът е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 8505257644, издаден от СДВР, с който, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДП, на била наложена имуществена санкция, в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4