Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20828 от 04.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8129/2026
Вид
Определение № 20828
Подписан
04.06.2026
В сила
04.06.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20828 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110108129 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от А. В. Г. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД.

Ищецът твърди, че е страна по договор за кредит МАХ_300844667 от 15.05.2023 г., сключен с „Б.Е.Д.К.“ ООД, по силата на който му е отпуснат заем в размер на 1300 лв., при ГПР в размер на 44,31 % и ГЛП в размер на 38,48 %. Сочи, че в договора са предвидени такси, наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“, за което се дължи сума в размер на 552,84 лв. и „Динамично плащане по кредита“, за което се дължи сума в размер на 829,20 лв. Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения, че в случая не е посочено, че таксите за бързо разглеждане и за динамично плащане са включени в общия разход по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като посоченият в договора ГПР не отразява действителните разходи по кредита. С включването и на посочените такси ГПР би бил в размер над 50 %, което представлява скрито и необосновано оскъпяване. Това въвежда потребителя в заблуждение относно реалните разходи за обслужване на кредита и нарушава изискванията на чл. 11 ЗПК, заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. На следващо място ищецът счита, че клаузите, регламентиращи допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ – чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, са нищожни поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие с чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като законът не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, каквито в случая са разходите за допълнителни услуги. Счита, че тези разходи представляват скрит добавък към възнаградителната лихва, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че посочените клаузи противоречат и на чл. 33 ЗПК. Обосновава накърняването на добрите нрави с това, че срещу заплащането на тези разходи потребителят не получава насрещна престация. Счита, че предвид нищожността на договора за кредит, съответно на отделни клаузи от него, е заплатил без основание таксите за „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ в общ размер на 1382,04 лв. (706,63 евро) и същите подлежат на връщане на ищеца. Предвид изложеното, моли за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит поради противоречие на закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1382,04 лв. (706,63 евро) – получени без основание такси по процесния договор за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва 1 предявените искове. Счита, че оспорваните клаузи от договора отговарят на изискванията на закона и договорът за кредит не е недействителен, като са спазени изискванията на чл. 11 ЗПК. Твърди, че потребителят не е бил заблуден относно параметрите на договора и общо дължимата сума по кредита. Сочи, че това дали ГПР е правилно посочен е относимо към спазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор за кредит. Счита, че доколкото сумите са посочени в СЕФ, то клаузите не са неравноправни. Оспорва двете услуги – „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ да са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Заявява, че допълнителните доброволни плащания не са калкулирани в ГПР по процесния договор за кредит, като при изчисляването му е взета предвид само възнаградителната лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит МАХ_300844667 от 15.05.2023 г., сключен между страните, поради противоречие на закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуални установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“, поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Предявен е и кумулативно съединен с установителните искове осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1382,04 лв. (706,63 евро) – получени без основание такси по процесния договор за кредит.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона или ги заобикаля, а по евентуалните искове – наличието на посочените клаузи, които противоречат на императивни норми на закона, заобикалят ги или накърняват добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи, за което не сочи доказателства.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатил сумата в размер на 1382,04 лв. (706,63 евро) по процесния договор за потребителски кредит и получаването на сумата от ответника.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване, респективно за задържане на процесната сума.

С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит МАХ_300844667 от 15.05.2023 г., със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, регламентиращи допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“, както и че в посочения в договор ГПР – 44,31 % не са включени разходите за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По доказателствата:

2

Следва да се приемат представените от ищеца писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

На ответника следва да се укаже да заяви изрично дали оспорва твърдението на ищеца за заплащане на сумата от 1382,04 лв. (706,63 евро) – като такси по процесния договор за кредит, както и да представи подробна справка за плащанията на ищеца по процесния кредит, разбити по пера, след което съдът ще се произнесе по искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.06.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника „Б.Е.Д.К.“ ООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да заяви изрично дали оспорва твърдението на ищеца за заплащане на сумата от 1382,04 лв. (706,63 евро) – като такси по процесния договор за кредит („Бързо разглеждане на искането за кредит“ – 552,84 лв. и „Динамично плащане“ - 829,20 лв.), както и да представи подробна справка за плащанията на ищеца по процесния кредит, разбити по пера, като УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще допусне поисканата от ищеца съдебно – счетоводна експертиза.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по горен съд.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3