Решение № 5889 от 02.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 02.08.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря

Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 4325 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, вх. № 42451/ 28.03.2019 г., с която Г.Е.К. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес *** офис 13, чрез процесуалния му представител, е предявил противП.на Р Б. иск за осъждането на ответника да му заплати парична сума в размер на 26 000 лв., част от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, претендираните от ищеца вреди са в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № 381/ 2005 г. по описа на РПУ гр. Дупница, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1326/ 2012 г. на РС гр. Дупница. По цитираното досъдебно производство, образувано на 20.06.2005 г., на ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 1 от ГПК, за това, че през м.08.2002 г. противозаконно е присвоил тръбно скеле, собственост на „Автомагистрали Хемус“ АД, което е владеел. Бил привлечен в качеството на уличено лице на 14.07.2005 г., а на 26.11.2005 г. досъдебното производство било изпратено на РП гр. Дупница. След връщането му със задължителни указания, на 12.04.2006 г. на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. На 12.06.2006 г. РП гр. Дупница внесла в районния съд обвинителен акт против Г.Е.К. за извършено от него престъпление по чл. 206 ал.

1 от НК, по което било образувано НОХД № 720/ 2006 г. През периода 27.06.2007 г. – 01.12.2011 г. били насрочени съдебни заседания, в които ход на делото не бил даден, а в съдебно заседание на 26.10.2007 г. мярката му за неотклонение била променена от „Подписка“ в „Парична гаранция в размер на 3 000 лв.“. В съдебно заседание на 01.12.2011 г. РС постановил присъда № 11, с която признал ищеца за виновен в извършено престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК и му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение и на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с тригодишен изпитателен срок. По подадена от защитника на ищеца въззивна жалба било образувано ВНОХД № 172/ 2012 г. по описа на ОС гр. Кюстендил, по което с решение от 20.07.2012 г. присъдата била отменена и делото върнато на РП гр.

Дупница за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. Нов обвинителен акт против ищеца за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК бил внесен на 03.10.2012 г. в РС гр. Дупница, по който било образувано НОХД № 1326/ 2012 г., по което в периода от 26.11.2012 г. до 23.01.2017 г. били провеждани редица съдебни заседания, в някои от които ход на делото не бил даван. На 23.01.2017 г. с присъда № 5 Г.Е.К. бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК и бил оправдан по повдигнатото му обвинение. По подаден от РП гр. Дупница протест било образувано ВОНХД № 113/ 2017 г. по описа на ОС гр. Кюстендил, по което с решение № 50/ 15.05.2017 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена.

В резултат на незаконното обвинение се чувствал унизен и онеправдан, достойнството и гордостта му били засегнати, чувствал безсилие, не можел да повярва, че въпреки, че е невинен, срещу него се води наказателно производство, бил гневен и депресиран. Личността му се променила от позитивна и комуникативна към затворена, избягвал общуването с хора, избухвал често, станал нервен и докачлив, особено по теми, свързани с образуваното срещу него наказателно производство. Налагало се да се защитава срещу нападки от близки и познати, бил нарочен за престъпник. Семейството и близките му търпели теглото да бъдат свидетели как срещу него се води наказателно преследване. Въпреки оневиняването си, с оглед предмета на делото, бил лишен от възможността да работи на предишната си длъжност или да заеме сходна такава. Несгоди търпял и по повод участието в извършваните процесуално следствени действия и съдебни заседания.

Наложената му мярка за неотклонение препятствала планирането на ежедневието му за период от около година и половина. Фактът, че бил разпознаваем в териториалната област, в която живеел, довело до одумването му и подмятането на забележки, че е станал част от криминалния контингент. Наказателното производство дало лошо отражение върху работата му – съконтрахентите му се отказвали от сключването на сделки с него, изтъквали съмнения, че той няма да бъде коректен.

Партньорите в съвместната му работа се отдръпнали, оборотът спаднал. През 2011 г., след първоначалната осъдителна присъда на РС гр. Дупница се принудил да продаде дружествените си дялове в „Т.И.“ ЕООД, за да не привлича негативи върху търговската си дейност, което сторил през м.03.2012 г., след трудно вземане на решение, тъй като вложил сили в изграждане дейността и имиджа на дружеството.

Оправдателната присъда успяла само отчасти да го удовлетвори морално, като за обезщетяване на несените му неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета, доброто име и цялостната сфера в личен, професионален и социален живот на ищеца, причинили му душевни болки и страдания, които следвало да бъдат репарирани от ответника посредством заплащането на обезщетение в размер на 26 000лв., като част от цялата претенция от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2017 г. до окончателното и изплащане.

Исковата молба е редовна. Ищецът черпи основанието за своите претенции от нормата на чл.

2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

По реда и при условията на чл. 131 ал. 1 от ГПКП.на Р Б., чрез Софийска градска прокуратура, чрез прокурор М. Ю., е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на заявените от ищеца претенции по основание и размер. Представените от ищеца преписи от присъда по НОХД № 1326/ 2012 г. на РС гр. Дупница и решение по ВНОХД № 113/ 2017 г. на ОС гр. Кюстендил не носели белезите на официални документи, поради което ответникът оспорва както по основание, така и по размер заявената претенция. Оспорва се акцесорната претенция за лихви, тъй като начален момент за отговорността на държавата е от момента на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Ищецът не ангажирал доказателства за претърпените от него неимуществени вреди и за твърденията за негативно влияние върху личния и професионалния му живот. Предявеният иск бил твърде завишен по размер и не отговарял на критериите за справедливост и надхвърлял търсената обезщетителна функция. Въпреки тежестта на обвинението му била наложена най – леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не била прекомерна във фазата на досъдебното производство. Изложените от ищеца твърдения сочели, че в по – голямата си част наказателното производство преминало в съдебната му фаза, за коятоП.на РБ не носела отговорност. Липсвали доказателства, включително и публикувани в ТР, от които да се направи обосновано предположение, че прехвърлянето на дружествените дялове в „Т.И.“ ЕООД е било предприето при наличие на причинна връзка с образуваното наказателно производство. Противопоставя се на размера на претенциите за неимуществени и имуществени вреди. Искът за неимуществени вреди приближавал петгодишния доход на лице за страната, който размер бил в разрез с принципа на справедливостта. Настоява за отхвърляне на претенциите.

Въз основа на приложените по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 20.06.2005 г. Районна прокуратура гр. Дупница образувала досъдебно производство срещу „Неизвестен извършител“ за това, че през м.08.2002 г. противозаконно присвоил тръбно скеле, собственост на „Автомагистрали Хемус“ АД гр. София, клон Дупница, които владеел.

На

14.09.2005 г. в качеството му на уличено лице по дознание № 367/ 2005 г. на РПУ гр. Дупница бил привлечен Г.Е.К. за престъпление по чл. 206 ал. 1 от ГПК и бил разпитан в това му качество. Следващ разпит в това му качество бил извършен на 15.11.2005 г. Със заключително постановление от 26.11.2005 г. делото е било изпратено на РП гр. Дупница след предявяване на производството на уличения на 15.11.2005 г. и на 25.11.2005 г. и върнато за допълнително разследване с постановление от 07.12.2005 г. С постановление от 18.04.2006 г. на Г.Е.К. е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“ на основание чл. 149, вр. чл. 146 ал. 1 т. 1 от НПК. На 12.04.2006 г. е участвал в провеждането на очна ставка. По досъдебното производство е била приложена докладна записка /л. 166 от д. п./ от 18.04.2006 г., в която е посочено, че на 04.04.2006 г. е бил посетен адреса на Г.Е.К., с оглед връчването му на призовка, но не е бил откри на адреса, а по данни на живущата пребивавал в гр. Варна и не знаела кога ще се прибере в дома им. Мярката за неотклонение на ищеца не е била изменяна в по – тежка в рамките на досъдебното производство. На 12.04.2018 г. е участвал в предявяване на полицейското производство.

След извършване на нови процесуално – следствени действия, със заключително постановление от 28.04.2006 г. с мнение за предаване на съд делото е било изпратено на ДРП. Последната е внесла обвинителен акт в РС гр. Дупница, по който било образувано НОХД № 720/ 2006 г., с който на Г.Е.К. е било повдигнато обвинение за това, че на 28.04.2002 г. в гр. Дупница, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – тръбно строително скеле, съставено от 596 л. м. тръби, 430 бр. жабки, 51 бр. пети и 90 бр. удължители, на стойност 5 289. 690 лв., собственост на „Автомагистрали Хемус“ АД, клон Дупница, които владеел и пазел – престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. С присъда № 110/ 01.12.2011 г. по НОХД № 720/ 2006 г. Г.Е.К. е бил признат за виновен в извършването на горепосоченото престъпление и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение и на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от две години. С протоколно определение от проведеното на 01.12.2011 г. съдебно заседание мярката му за неотклонение „подписка“ е била отменена. С решение от 20.07.2012 г. по ВНОХД № 172/ 2012 г. по описа на ОС гр. Кюстендил първоинстанционната присъда е била отменена и делото върнато на Районна прокуратура гр. Дупница. На 13.09.2005 г. е била изпратена призовка до Г.Е.К. на адреса му в гр. София, за явяването му на 25.09.2012 г. в качеството му на обвиняем. На 25.09.2012 г. е участвал в предявяване на разследването, видно от приложения протокол. На 03.10.2012 г. в ДРС бил внесен нов обвинителен акт срещу Г.Е.К. за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, по който е било образувано НОХД № 1326/ 2012 г. С присъда № 5/ 23.01.2017 г. ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението, посочено по – горе и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206 ал. 1 т. 1 от НК. Присъдата е била потвърдено с решение № 50/ 15.05.2017 г. по ВНОХД № 113/ 2017 г. по описа на ОС гр. Кюстендил.

От приложената справка от Търговския регистър е видно, че Г.Е.К. е бил първоначален едноличен собственик на капитала на „Т.И.“ ЕООД, като на 25.07.2009 г. собственик на капитала е станал К.М.Г..

Ищецът е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св. М.И.Ч., с която ищецът живее на съпружески начала, заявява, че в резултат на повдигнатото му обвинение Г.Е.К. се променил и от общителен и позитивен станал раздразнителен и избухлив, затворил се в себе си, не се срещал с приятели и не излизали толкова често, колкото преди обвинението – през около вечер – две. Притеснявал се какъв пример ще даде на сина си, ако бъде осъден. Обвинението оказвало влияние върху отношенията му с детето. След оправдаването му семейните отношения се променили, ищецът се успокоил, общувал нормално със сина си.