Решение № 15535 от 12.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15535 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20221110113339 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗАД „**“ АД да заплати на Ц. В. ** сумата от 279.04 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване, претърпени от нея в качеството й на пътник в лек автомобил „***“ с рег. № СА *** КР, пострадал при ПТП, настъпило на 11.09.2021г. в гр.

София, на бул. „** **“ при кръстовището с бул. „****“ по вина на водача на лек автомобил „***5“ с рег. № СВ *** РС, гражданската отговорност на автомобилистите на който била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „***“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на 11.09.2021г. около 21:20 часа пътувала с поставен предпазен колан на задната лява седалка на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** КР, управляван от Й.

А. Х., като автомобилът се движил в най- лявата пътна лента на бул. „** **“ в гр. София. На кръстовището с бул. „****“ водачът на лек автомобил „***“ спрял, за да изчака зелен сигнал на светофарната уредба, за да завие наляво, когато движещият се зад него в същата лента лек автомобил „***5“ с рег. № СВ *** РС, управляван от Г. Ю. Н., го ударил в задната част.

В резултат пътуващата на задната седалка на лек автомобил „***“ Ц. ** претърпяла камшичен удар и усетила болки във врата. При проведените й непосредствено след инцидента, както и в дните след него изследвания било установено, че при пътния инцидент е получила следните травматични увреждания: травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, изгладена физиологична цервикална лордоза/шийна лордоза, медианна протрузия на ниво С4-5/компресия на дуралния сак и дискова херния на ниво С5-6 вляво. Предписано й било носенето на анатомична яка, били й назначени плантограма и индивидуални стелки, била затруднена да извършва трудова дейност, във връзка с което бил издаден болничен лист, като и до момента на подаване на исковата молба в съда продължавала да провежда рехабилитация. Във връзка с така установените травматични увреждания извършила разходи в общ размер на 279.04 лева, формирани, както следва:

160.00 лева за закупуване на шийна яка и възглавница, 22.80 лева за закупуване на лекарства- **** таблетки, *** С ** и *** С таблетки, 20.00 лева- за две мускулни (подкожни 1 инжекции), 31.56 лева за закупуване на * капсули и *** С таблетки, 16.02 лева за закупуване на **** капсули, и 28.66 лева за закупуване на Нивалин ампули и * капсули. До ответника в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач на лек автомобил „***5“ с рег. № СВ *** РС била изпратена покана да обезщети ищцата за претърпените от нея във връзка с инцидента неимуществени и имуществени вреди, което той не сторил, поради което в настоящия процес ищцата претендира процесната сума, ведно със законната лихва, считано от датата, на която ответното дружество било сезирано с извънсъдебната й претенция, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки описания от ищцата механизъм на ПТП, доказаността на осъществено от застрахования при него водач виновно противоправно поведение, участието на ищцата в ПТП, евентуално получаването от нея на травматични увреждания, извършването на сочените в исковата молба разходи, както и причинна връзка между травмите и конкретния пътен инцидент, като поддържа в тази връзка, че сторените от ищцата разходи за лечение са във връзка с предхождащи ПТП нейни заболявания, а и се дължат на вида и своевременността на оказаната медицинска помощ и на назначеното лечение. В случай че бъде установено противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“, е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която в качеството си на пътник не била с поставен предпазен колан. Ответникът счита размера на претендираното обезщетение за силно завишен, като поддържа в тази връзка, че разходите или част от тях били поети от общественото осигуряване. Оспорва основателността на претенцията за законна лихва с оглед неоснователността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като счита освен това, че най- ранният момент, от който може да се търси законна лихва, е 01.02.2022г. при съобразяване на датата, на която е бил сезиран от ищцата с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на автомобилистите.

За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водач, чиято *** е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на сочените от ищцата разходи за нейното лечение и възстановяване след инцидента; 4/ причинноследствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

Между страните не е спорно, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради ненуждаещо се от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на процесния пътен инцидент гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***5“ с рег. № СВ *** 2

РС е била застрахована от ответника по силата на сключен с него договор за застраховка „***“. Независимо от това и за пълнота следва да се изясни, че това обстоятелство с правно значение се установява и от приобщената като писмено доказателство и неоспорена от страните справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд.

Установява се от представения с исковата молба протокол за ПТП № 1782945, рег. № *** от 11.09.2021г., съставен от младщи автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, че процесният пътен инцидент е настъпил на 11.09.2021г. в гр. София, на кръстовището на бул. „** **“ и бул. „***“, като лек автомобил „***“ с рег. № СА *** КР, управляван към този момент от Й. А. Х., бил спрял в най- лявата пътна лента на бул. „** **“, изчаквайки зелен сигнал на светофарната уредба, за да завие наляво по бул. „***“, когато лек автомобил „***5“ с рег. № СВ *** РС, управляван от конституираната като трето лице- помагач на ответника Г. Ю. Н., блъснал отзад спрелия на червен сигнал на свтофара лек автомобил „***“.

По идентичен начин механизмът на ПТП се установява и от показанията на свидетелката Й. А. Х., която твърди, че вечерта на 11.09.2021г. управлявала лек автомобил „***“, като, прибирайки се от вечеря с нейни приятели- Ц. и ***, които се возели на задната седалка, на кръстовището на бул. „***“, в близост до *** посолство, с главния булевард, „който слиза от кулата“, спряла на червен светофар в най- лявата лента на въпросния булевард в посока „****“, като, докато изчаквала да светне зелен сигнал на светофара, колата й била ударена отзад от лек автомобил „***5“. Поддържа, че след удара се обадила на тел. 112, както и че нейната приятелка Цвети не се чувствала добре- целите ръце я боляли и били изтръпнали, поради което дошла и линейка, която откарала Цвети в спешното отделение на УМБАЛ „***“.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така цитираните показания за достоверни, доколкото същите са последователни, ясни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и доколкото същите намират опора в приобщените писмени доказателства- както в протокола за ПТП, така и в данните, съдържащи се в документите по образуваната във връзка със случая административнонаказателна преписка, които не са оспорени от името на ответното дружество.

Нещо повече, правдоподобността на така установения механизъм на ПТП се установява и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и в което вещото лице е потвърдило обосноваността от техническа гледна точка на възпроизведения в протокола за ПТП механизъм на произшествието.

С оглед на така установеното от фактическа страна следва да се приеме, че като не е предприел своевременно спиране зад лек автомобил „***“, намиращ се непосредствено пред него на пътното платно и изчакващ зелен сигнал на светофарната уредба, водачът на лек автомобил „***5“ е допуснал нарушение на нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и с това е станал единствена причина за настъпване на пътния инцидент, поради което същият, респ. застрахователят на гражданската му отговорност е легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите, причинени от ПТП.

От показанията на Й. Х., а и от приложената по административнонаказателната преписка докладна записка от ***в- старши полицай, ООР, 01 РУ- СДВР, 1 развод, се 3 установява, че към момента на настъпване на ПТП ищцата Ц. В. ** е пътувала в лек автомобил „***“ с рег. № СА *** КР, управляван от свидетелката, поради което неоснователни се явяват доводите на ответника в отговора на исковата молба, касаещи присъствието на ищцата в сочения като увреден лек автомобил към момента на процесния удар.

Още повече, че от представената медицинска документация и от неоспореното заключение на изготвената въз основа на нея съдебно- медицинска експертиза, по отношение на чиято достоверност и обоснованост за съда не възниква съмнение, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че в причинна връзка с процесния пътен инцидент ищцата е получила шийна травма със засягане на нервни коренчета и плексуси в шийната област, за които експертът в писменото си заключение изяснява, че са причинени по механизма на индиректно силово инерционно въздействие, характерно за травми по цитирания механизъм на ПТП- като пасажер и след удар отзад. Вещото лице е приело, че разходите, за които с исковата молба са представени финансови документи – за закупуване на шийна яка и на медикаменти, за които от приобщената медицинска документация- рецептурни бланки и амбулаторни листове, се установява действително да са предписани на ищцата непосредствено след инцидента и в период от около месец след него, са били необходими за лечението на получените от ищцата в резултат от ПТП травматични увреждания и усложнения от тях. По отношение на установените при Ц. ** при образните изследвания след ПТП дегенеративни промени експертът е изяснил, че, макар такива да са били налични, доколкото към момента на ПТП те са били в начален стадий и доколкото липсват медицински данни да са водели до клинична изява, следва да се приеме от медицинска гледна точка, че патологичният процес, вкл. развитието на цервикални коренчеви патологични промени е индуциран или обусловен от травмата.