Решение № 153 от 13.05.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. гр. Д.град, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20245610100091 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. К. Д., ЕГН ********** срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190 иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в размер на 492,77 лева, начислена за периода от 22.11.2023 г. до 07.12.2023 г., във връзка с установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електроенергия за електромер № 150358189, находящ се в обект ИТН 1601819, с адрес: ************, кл. № 1010486009, за която сума е издадена от ответника фактура № 8308035679/11.01.2024 г.

Ищцата твърди, че е потребител на битова електроенергия с клиентски номер 1010486009 за обект, находящ се в ************, с ИТН 1601819.

Поддържа, че дружеството ответник издало на ищцовата страна фактура № 8308035679/11.01.2024 г. за сумата от 492,77 лева с включен ДДС, дължима в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електроенергия за електромер № 150358189, находящ се на горепосочения адрес, за периода 22.11.2023 г. – 07.12.2023 г. Посочва, че като клиент на ответното дружество заплаща редовно всички такси и използвана електроенергия. Поддържа, че не дължи процесната сума, като излага аргументи, че съгласно чл. 120 ЗЕ, средствата за търговско измерване са собственост на ответника и поради тази причина неоснователно се иска заплащане на процесната сума, която била начислена поради неполагане на достатъчно грижа от страна на дружеството-ответник за състоянието на собствените му измервателни уреди. Отделно от това посочва, че извършването на едностранна корекция от страна на ответника на основание общите условия била неприложима, тъй като клаузата, уреждаща процедурата 1 била неравноправна по смисъла на чл. 146, т. 6 и т. 18 ЗЗП. Посочва, че след влизане в сила на Решение № 13691/08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС, липсва нормативна уредба, регламентираща отношения като процесните. В продължение твърди, че предвид липсата на такава нормативна регламентация не съществува основание, на което доставчика на електроенергия да коригира едностранно сметките на потребителя във връзка с обективно установено неточно отчитане или неотчитане на доставената енергия. Поддържа, че гражданската отговорност за вреди предполага безусловно наличие на виновно и противоправно поведение на неизправната страна, като посочва, че в случая такова липсва.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответната страна процесната сума.

Представя доказателства, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска изцяло – както по основание, така и по размер. Поддържа, че на 07.12.2023 г. служители на дружеството-ответник са извършили проверка на електромер № 150358189 в процесния обект, в съответствие с чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ са демонтирали посочения електромер за извършване на метрологична експертиза, като на негово място са монтирали нов. Твърди, че за извършените действия в присъствието на свидетел е съставен от служителите констативен протокол № 694161/07.12.2023 г., който бил подписан от посочените лица.

Посочва, че след предаването на електромера в Български институт по метрология за извършване на експертиза, се установило, че е осъществен достъп до вътрешността му, а в измервателната му верига е монтирано допълнително съпротивление със стойност 510 ома, в резултат на което техническото средство отчита по-малко от консумирана енергия и в този смисъл не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Излага доводи, че на основание чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, е извършено преизчисление на количеството електроенергия, като е начислено допълнително количество в размер на 1272 kWh, чиято стойност възлиза на 492,77 лева с включен ДДС. Сочи, че периодът на преизчислението е 15 дни, като първата дата – 22.11.2023 г., като начало на корекционния период, е датата, на която последно електромерът е бил редовно отчетен. В продължение посочва, че процесният електромер е регистрирал аларми за отваряне на клемния и основния капак на дата 18.11.2023 г., а не е бил с ежедневен метод на отчитане и поради тази причина били взети показанията от най-близката дата до 18.11.2023 г., когато е регистрирано самото отваряне, а именно – 22.11.2023 г. – дата на редовния отчет. Твърди, че посочените констатации са обосновани от данните, извлечени от паметта на електромера, където има регистрирани аларми. Поддържа, че до ищцата е изпратено писмо с обратна разписка относно издадената фактура. Излага твърдения, че процесната фактура № 8308035679/11.01.2024 г. е издадена именно във връзка с процесната сума, като същата е начислена за допълнително количество електрическа енергия, изчислено по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на 2 технологични разходи на ЕР Юг за период от 15 дни.

Посочва, че в настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ и в този смисъл съществува законово основание за начисляване на процесната сума. Излага доводи, че ответникът няма задължение за доказване на виновното поведение на ищеца, както и че е ирелевантно кой е извършител на въздействието върху техническото средство. Твърди, че с влизане в сила на нови ПИКЕЕ от 04.05.2019 г. преизчислението на количеството електроенергия се извършва от операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайните снабдители, поради което и обстоятелството, че в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на клиентите е неотносимо. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Представя доказателства, прави искания, претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска, като моли същият да бъде уважен като основателен и доказан.

Претендира разноски, съгласно представен списък.

В хода по същество, с писмено становище, ответната страна, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, съгласно представен списък, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в размер на 492,77 лева, начислена за периода от 22.11.2023 г. до 07.12.2023 г., във връзка с установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електроенергия за електромер № 150358189, находящ се в обект ИТН 1601819, с адрес: ************, кл. № 1010486009, за която сума е издадена от ответника фактура № 8308035679/11.01.2024 г.

За да бъде уважена претенцията ищецът следва да установи правния си интерес от предявяване на иска, а ответникът, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект, по който е доставяна електрическа енергия през процесния период, правото си на корекция на сметката на потребителя за исковия период, както и законосъобразното извършване на корекционната процедура, включително съставянето на констативен протокол за извършената проверка, верността на констатациите от последната, както и законосъобразността на начина, по който е извършено остойностяването, предвид констатациите от проверката.

С доклада по делото, като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че ищцата е потребител на електроенергия с кл. № 1010486009 за обект ИТН 1601819, находящ се в 3

************, както и че ответникът е начислил на ищцата сумата от 492,77 лева с включен ДДС по фактура № 8308035679/11.01.2024 г. за периода от 22.11.2023 г. – 07.12.2023 г., във връзка с установено неточно отчитане на количеството електроенергия от електромер с фабричен № 150358189.

Предвид изложеното, според този състав на съда, спорът в настоящото производство е концентриран върху обстоятелството налице ли е право на ответника да извършва корекция на сметката на потребителя през процесния период чрез начисляване на допълнителни суми за електроенергия.

По аргумент от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни, които правила по аргумент на чл. 83, ал. 2, изр. второ ЗЕ, се приемат от КЕВР. В тази връзка, към процесния период, действат Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в редакцията им към ДВ. бр.57 от 9 Юли 2021г.

От друга страна, на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.

6 ЗЕ.

Страните не спорят, че на процесния електромер е била извършена проверка от представители на дружеството-ответник, като констатациите от проверката не се оспорват от ищеца.

По делото е допуснато и изготвянето на съдебно-техическа експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че върху процесния електромер е било осъществено външно въздействие, във връзка с което е нарушена точността на отчитане на електромера и той не отчита цялото количество консумирана електроенергия в съответния обект. Според вещото лице методиката, заложена в чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ е приложена правилно и неизмереното от електромера количество е остойностено правилно. В заключението е посочено още, че електромерът е бил под напрежение след 11.04.2023 г. до 07.12.2023 г., като според вещото лице началният момент на неточно измерване на електроенергията е 18.11.2023 г. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице поддържа, че процесният електромер попада в групата на еднофазните електромери с периодичност на проверките на 6 години, имал е последна метрологична пломба М22 и е следвало да премине вторична проверка през 2028 г., като сроковете съгласно Заповед № А-616 на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 11.09.2018 г. са спазени.

Според този състав на съда, ПИКЕЕ, макар и да предвижда условия и 4 ред за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия чрез уредената в раздел I X процедура, то последната е техническа такава, която не води до възникване на отговорност за крайния потребител.

Съгласно чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, при установено в хода на метрологична проверка, липса на измерване или неточно измерване на СТИ, съответната електроразпределителна мрежа предприема действия във връзка с изчисляването на количеството енергия.

От друга страна, в специалния закон липсват съответни правила, уреждащи отговорност на крайния потребител, поради което за ангажиране на договорната отговорност на длъжника се прилагат разпоредбите на ЗЗД, която договорна отговорност безспорно има виновен характер. Ето защо, за да възникне задължение за плащане от страна на потребителя, е необходимо неточното измерване да е свързано с негово виновно поведение.