Определение № 261718 от 18.05.2021, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е гр.София, 13.05.2021г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА В.Н.Ч. дело №1623 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по протест на СРП срещу определение от 16.02.2021г., постановено по ЧНД №5524/2019г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, с което на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №5411/2016г. по описа на СДВР, пр.пр.№14442/2016г. на СРП, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно. Иска се от съда да отмени определението на СРС и да потвърди прекратителното постановление на СРП. Посочва се, че в постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство, е направен подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и от тях следва единствено извода, че са налице гражданско-правни отношения. Излага се още, че се касае за частично неуредени търговски отношения между „П.Е.С.М.Ф.“ ООД и „ЗГБ Г.Г.“ ЕООД, както и за частично неуредени търговски отношения между „П.Е.С.М.Ф.“ ООД и „А.Т.90“ ЕООД.

Въззивният съд, след като се запозна с направените в протеста оплаквания, с атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът против определение от 16.02.2021г. на СРС е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок и от надлежна страна – прокурор при СРП. Според чл. 243, ал.7, определението по чл.243, ал.6 от НПК, може да се протестира от прокурора. Разгледан по същество, протестът се явява и основателен.

На 02.12.2015г. е образувано ДП №5411/2016г. по описа на СДВР, пр.пр.№14442/2016г. на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това, че с цел да набави за себе си имотна облага за времето от месец юни 2015г. до 14.07.2015г. възбудил и поддържал у Л.П.С.заблуждение, в резултат на което причинил имотна вреда на „П.Е.С.М.Ф.“ ООД.

С постановление от 07.03.2019г. на

СРП, наказателното производство по гореописаното ДП е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК – деянието не съставлява престъпление.

По жалба на процесуалния представител на пострадалото юридическо лице „П.Е.С.М.Ф.“ ООД – адв. Д. П. е образувано ЧНД №5524/2019г. по описа на СРС, в което е постановен атакувания съдебен акт, с който е отменено постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на прокурора, като съдът е приел, че атакуваното прокурорско постановление е необосновано, защото не са обсъдени и взети предвид всички доказателства, които са събрани по делото и имат отношение към правилното му решаване. Това, според съдебния състав, разгледал делото в първата инстанция, е препятствало съда да ревизира формираната у държавния обвинител действителна воля.

По делото няма привлечено обвиняемо лице, тъй като според прокурора деянието, за което е водено разследването по горецитираното дело, не съставлява престъпление.

В атакуваното определение на районния съд липсва фактическа обстановка, което се дължи на обстоятелството, че първостепенният съдебен състав е приел липса на анализ на доказателствата в обжалвания прокурорски акт.

Въззивната инстанция не споделя този извод на контролирания съдебен състав.

Причините за това са следните:

В атакуваното прокурорско постановление, след излагане на подробна фактическа обстановка, приета от прокурора и основана на събраните по делото доказателства, е направен анализ на онези доказателства, които според държавния обвинител сочат на това, че отношенията между „П.Е.С.М.Ф.“

ООД и „ЗГБ Г.Г.“ ЕООД, както и тези между „П.Е.С.М.Ф.“ ООД и „А.Т.90“ ЕООД, са търговски отношения. Обсъдени са тези доказателства, от които се установява, че е налице частично неизпълнение на договори, сключени между процесните дружества. Действително в този анализ на доказателствата, обективиран в постановлението на прокурора, липсва изрично посочване кои доказателства са кредитирани и кои не са. Въпреки това, при обсъждането им прокурорът е посочил от кои от тях какви обстоятелства се установяват, кои други доказателства ги подкрепят или че липсват такива, които да ги оборват, което сочи, че изброените и коментирани гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване, са били ценени с доверие от държавния обвинител. Подобен формалистичен подход, какъвто първостепенният съд е предприел, отменяйки постановлението, предмет на съдебен контрол, с единствения аргумент, че липсва конкретно посочване кои доказателства са кредитирани и кои не са, в настоящия случай е напълно излишен, защото от цялостното съдържание на постановлението ясно се установява кои доказателства са оценени като правдиви и по какви съображения. По изложените причини въззивният съд не се солидаризира с извода на първия съдебен състав, че постановлението, предмет на съдебен контрол, е лишено от анализ и оценка на събраните по делото доказателства, което да препятства съда да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на прокурора.

След запознаване с всички материали, събрани в хода на разследването, въззивният съдебен състав прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата в постановлението на прокурора и която е следната:

Дружеството „П.Е.С.М.Ф.“

ООД, представлявано от Л.П.С.е с предмет на дейност търговия със зърно на територията на цялата страна. За района на гр. Варна дружеството изградило трайни взаимоотношения с комисионера З.Т.К., работещ с негови и на негови близки дружества.

Търговските отношения между представляващите двете фирми, описани по-горе, датирали от около 2010г. Отношенията помежду им се изразявали в това, З.Т.К. да намира зърно за „П.Е.С.М.Ф.“ ООД, за което получавал комисионни в определен процент.

През месец юни 2015г. З.Т.К., представляващ „ЗГБ Г.Г.“ ЕООД казал на Л.П.С., че има възможност да осигури пшеница от района на гр. Варна. С банков превод от 14.07.2015г. по сметка на дружеството „ЗГБ Г.Г.“ ЕООД, Л.П.С.превела авансово сума в размер на 150 000.00 лева за доставка на пшеница по фактура № 224/07.07.2015г. По посочената фактура З.Т.К. доставил пшеница вместо за 150 000.00 лв. за 130 000.00 лева, като за остатъка от преведената сума уверявал Л.П.С., че ще се издължи с количество слънчоглед, който се намирал в гр. Павликени.

Предвид търсенето на слънчоглед, З.Т.К. предложил на Л.П.С.да финансират на

„зелено“ земеделски производители /закупуване на продукция преди да е ожъната/, за което Л.П.С.се съгласила. Политиката на „П.Е.С.М.Ф.“ООД била контакта между продавач и купувач да е личен и обвързан с договор. Така се осъществила сделка между земеделският производител С.С.М., по която З.Т.К. станал посредник, между Л.П.С.в качеството й на управител на „П.Е.С.М.Ф.“ ООД и С.С.М.. По тази сделка Л.П.С.заплатила 60 тона слънчоглед, за което съответно има подписани помежду им договор и фактура. По време на жътвата през 2015г.,

З.Т.К. посетил С.С.М. в с. Мъдрево, обл. Разград и взел 28 тона слънчоглед, като подписал приемо-предавателен протокол от името на неговото дружество „ЗГБ Г.Г.“ ЕООД, убеждавайки земеделеца, че слънчогледа е предназначен за „П.Е.С.М.Ф.“ООД, съгласно подписания договор. В резултат от тези действия на З.Т.К., количеството слънчоглед между земеделския производител С.С.М. и „П.Е.С.М.Ф.“ ООД останало неиздължено. З.Т.К. уведомил жалбоподателката Л.П.С., че поради нарастващите обороти на дружеството му, щял да пуска фактури към „П.Е.С.М.Ф.“ООД от друго дружество, собственост на негов братовчед А.И.Ц.. З.Т.К. фактурирал 130.00 тона слънчоглед от района на гр. Павликени чрез дружеството „А.Т.90“ ЕООД /по делото е приложена фактура №20100000033/31.08.2015г. на стойност 82 550.00 лева, по която Л.П.С.заплатила сумата от 60 000.00 лева по банков път/. В изпълнение на постигнатата договореност, на 01.09.2015г.

Л.П.С.изпратила 6 камиона, собственост на „Г.Т. - 65“ ЕООД за Т.портиране на слънчогледа от гр. Павликени в посочен от З.Т.К. склад. В деня на товарене З.Т.К. не се явил в уговорения час и в склада, като същевременно си изключил телефоните и контакта с него бил невъзможен. За неосъществения Т.порт била издадена фактура за неустойка за сумата от 2040.00 лева с ДДС.

Видно от разпита му, в качеството на свидетел,

З.Т.К. твърди, че управляваното от него дружество е с предмет на дейност /търговия със зърно/ и с „П.Е.С.М.Ф.“ ООД работел от около 2012г.

Относно издадената от неговото дружество фактура №24/07.07.2015г., с получател „П.Е.С.М.Ф.“ ООД, е получил цялото плащане по фактурата в размер на 450 000.00 лева на 14.07.2015г. по банков път. Между дружествата имало подписан договор, в който З.Т.К. се задължавал да осигури зърно за платената от Л.П.С.сума. Движение на зърно от дружеството, представлявано от З.Т.К. към „П.Е.С.М.Ф.“ ООД, съгласно горепосочената фактура, не се състояло поради факта, че фактурата била анулирана, за което било изготвено кредитно известие №225/14.07.2015г., парите били върнати на дружеството „П.Е.С.М.Ф.“ ООД по вътрешно-банков път, за което З.Т.К. е предоставил разпечатка от банковата сметка на „ЗГБ Г.Г.“ ЕООД.

С.С.М. и Л.П.С.подписали договор за покупко-продажба на зърно /на зелено/. В договора С.С.М. се задължавал да осигури на Л.П.С.зърно с тонаж 60 тона, като в замяна получил сумата от около 35 000.00 лева. З.Т.К. твърди, че никога не бил получавал зърно от С.С.М., което да е било предназначено за „П.Е.С.М.Ф.“ ООД. З.Т.К. твърди още, че е подписал приемо-предавателен протокол със С.С.М. поради факта, че същият го е помолил да му съхранява зърно с тонаж около 30 тона слънчоглед, защото земеделският производител нямало къде да го съхранява. З.Т.К. твърди и че слънчоглед не бил съхраняван в базата му, находяща се в гр. Завет, обл. Разград поради факта, че С.С.М. не го е предоставил за съхранение.

В хода на досъдебното производство не са установени изготвени кантарни бележки, защото зърно не е пристигало в базата на З.Т.К.. Относно фактура №20100000033/31.08.2015г. с доставчик „AЛ Т.90“ ЕООД и получател „П.Е.С.М.Ф.“ ООД, с посочена сума за плащане в размер на 82 550.00 лева, З.Т.К. заявява, че имало подписан договор между дружествата и че взаимоотношенията между тях са частично уредени. Представени са копия на документи и фискални бонове, доказващи движението и заплащането на зърно към и от „П.Е.С.М.Ф.“ ООД, от които е видно какво количество зърно им е предоставено. З.Т.К. твърди, че по издадените фактури между дружествата е имало частично неизпълнение, но с всяка следваща фактура взаимоотношенията се изчиствали. Това били вътрешни между дружествени отношения, които се уреждали в последствие.

Видно от разпита, в качеството му на свидетел, С.С.М. твърди, че преди да бъде избран за кмет на с. Мъдрево, се занимавал със земеделие и животновъдство, като за целта бил регистриран като земеделски производител. Дружествата „П.Е.С.М.Ф.“ ООД и „ЗГБ Г.Г.“ ЕООД са му известни само като имена, нямал е пряк контакт с представителите им. За тях научил от З.Т.К., който му заявил, че е представител на „П.Е.С.М.Ф.“ ООД. Тъй като имал засети площи със слънчоглед и имал нужда от парични средства, решил да продаде част от продукцията си на „зелено“.

Контактите му със З.Т.К. се осъществявали предимно по телефон. След като се уговорили за условията и цената на изкупуване, З.Т.К. му изпратил договор на електронната му поща и данните на дружеството към което трябвало да пусне фактурата. Данните били на „П.Е.С.М.Ф.“ ООД. На 27.07.2015г. С.С.М. попълнил договор за продажба, като не обърнал внимание, че никъде в договора не е посочено името на З.Т.К., след което го сканирал и го изпратил на З.Т.К. по електронна поща. Уговорката била да получи незабавно паричните средства след изпращането на договора, но това не се случило. В телефонен разговор З.Т.К. уверил С.С.М., че е станала грешка и ще получи парите си на следващия ден. Минали няколко дни, когато З.Т.К. се обадил на С.С.М. и му заявил, че за да си получи парите, трябва да подпише договор в оригинал и запис на заповед. Срещата между двамата се провела на бензиностанция от веригата ОМВ в гр.Разград, където С.С.М. подписал договор и запис на заповед с дати 27.07.2015г., като видно от приложените документи, те били на името именно на Л.П.С.. С.С.М. твърди, че не му е предоставено копие от договора. След няколко часа от подписването на документите, парите били преведени по банковата сметка на С.С.М.. След подписването на договора С.С.М. твърди, че не е виждал и не е контактувал със З.Т.К.. С.С.М. твърди, че през месец август му се обадила жена, представила се за управител на „П.Е.С.М.Ф.“ ООД, попитала го дали познава лицето З.Т.К. и му заявила, че същият е лъжец и измамник и да не му предоставя никаква продукция. Л.П.С.обяснила на С.С.М., че З.Т.К. е човека, с който е контактувал и изпълнил всички уговорки, като в подкрепа на думите й заявила, че ще изпрати документи и данни, доказващи автентичността и собствеността на дружеството-купувач.