Решение № 69 от 29.02.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. ХАСКОВО, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500774 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 257/25.08.2023 година, постановено по гр.д. № 284/2023 година по описа на РС-Димитровград е уважен предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК от П. А. К. от град *** срещу С. К. Д. от град *** специален установителен иск, като е признато за установено, че в полза на П. А. К., против С. К. Д. съществува вземане за сумата в размер на 9 800 евро - част от дължима и непогасена главница по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 29.04.2021 г., за която сума по ч.гр.д. № 491/2022 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за изпълнение № 231/18.04.2022 г. по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Едновременно с това, производството по делото в частта по отношение на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 14.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, е прекратено като недопустимо. С оглед изхода на делото, направените от ищеца разноски са възложени на ответника.

Недоволен от така постановеното решение, в частта, в която искът е уважен, е останал въззивникът С. К. Д., който подава жалба чрез процесуалния си представител – упълномощен адв. В. Ч.. Единственото 1 аргументирано оплакване, въведено с въззивната жалба, е за недопустимост на съдебния акт. Въззивникът излага доводи в смисъл, че ищецът не е подписал исковата молба, следователно инициирането на исковото производство не било валидно, а от там и постановеното решение на РСДимитровград било недопустимо и нищожно. Въвеждат се и бланкетни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството по делото.

В срока по чл. 261 ал. 1 от ГПК въззиваемият П. А. К. не подава отговор на въззивната жалба. С молба вх. № 490/16.01.2024 година процесуалният му представител адв. Б. И. оспорва въззивната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и прави искане за потвърждаване на атакуваното решение. Поддържа, че исковата молба е подписана от пълномощника на ищеца, на който е била надлежно делегирана представителната власт да извърши всички необходими процесуални действия по предявяване на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество същата е неоснователна.

По реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК е предявен иск, основан на твърдение за неизпълнение на задължението на заемателя да върне на заемодателя дадената в заем сума, по договор за заем с нотариална заверка на подписите с рег. № 808/29.04.2021 година, сключен между ищеца П. А. К. в качеството му на заемодател и С. К. Д. – заемополучател. Ищецът твърди, че е предоставил на ответника заем в размер на 13000 евро, от които последният е върнал 3200 евро, поради това по съдебен ред се търси връщане на разликата в размер на 9800 евро.

По делото се установява следната фактическа обстановка: По ч.гр.дело № 491/2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград е издадена Заповед № 231/18.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. К. Д. да заплати на кредитора П. А.

К. сумата в размер на 9800 евро, както и направените от заявителя деловодни 2 разноски за заповедното производство възнаграждение в размер на 800 лева.

– заплатено адвокатско

От подаденото от П. К. заявление, инициирало заповедното производство, както и от разпореждането на заповедния съд следва, че вземането произтича от договор за заем, сключен между страните на 29.04.2021 година, с нотариална заверка на подписите, за сумата 13000 евро, от които С. Д. е върнал на заемодателя К. 3200 евро.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта, поради което в установения в закона срок в канцеларията на РСДимитровград е подадена искова молба от П. А. К., вх. № 1791/14.03.2023 година, с която е предявен процесният иск. Ведно с исковата молба, като част от приложенията, е представен договор за правна помощ с инкорпорирано в него пълномощно, издадено от П. К. в полза на адв. Б. И., датирано от 12.03.2023 година. От съдържанието на пълномощното се установява, че ищецът К. е делегирал на адв. И. правомощията да изготви, подаде и подпише исковата молба за установяване на вземането по ч.гр.д. № 491/2022 година на РС-Димитровград, както и да представлява ищеца до приключване на съдебното производство.

Ответникът С. К. Д. не е подал отговор на ИМ в срока по чл. 131 от ГПК, но с молба вх. № 07.06.2023 година е оспорил исковата претенция с единственото твърдение, че исковата молба, по която е образувано делото, не е подписана от П. К..

В отговор на това изявление на ответника, адв. И. е уточнил, че исковата молба е изготвена и подписана от него в качеството му на процесуален представител на ищеца П. К.

С атакуваното решение РС-Димитровград е приел, че е сезиран надлежно и е разгледал спора по същество, като е уважил предявения иск за главницата в пълния му обем.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от ответника възражения.

Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание 3 чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими и релевантни доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направения от решаващия съд.

При извършената служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл.

269 ГПК, както и по оплакванията на въззивника, въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

След направеното от адв. И. уточнение (молба на л. 20 от гр.д. № 284/2023 година на ДРС) е несъмнено, че исковата молба е подадена и подписана не лично от П. К., а от адв. Б. И. в качеството му на процесуален представител, при това с нарочно делегирани права да изготви, подпише и подаде ИМ, както и да представлява ищеца до окончателното разрешаване на спора.

Изявлението на ищеца К., обективирано в представеното едновременно с ИМ пълномощно, е недвусмислено и ХОС счита, че с него надлежно е била учредена представителната власт на процесуалния представител адв. И., при това в момент, предшестващ подаването на ИМ в канцеларията на съда. От тук обстоятелството, на което се позовава въззивникът – че исковата молба не е подписана лично от П. К., е ирелевантно и не води до извода за произнасяне по непредявен иск, респ. по ненадлежно предявен иск или друго основание за недопустимост или нищожност на атакувания съдебен акт.

Според чл. 269 изр. 2 ГПК - по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивникът само бланкетно се позовава на неправилност и незаконосъобразност на решението, без да излага конкретни доводи, по които въззивният съд да се произнесе. Доколкото такива липсват, а и няма основание да се направи констатация за нарушена императивна правна норма, то по-задълбочено обсъждане на правилността на решението не се следва.

Поради гореизложеното въззивната жалба от С. К. Д. се явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 257 от 25.08.2023 година, постановено по гражданско дело № 284 по описа на РС-Димитровград за 2023 година, в обжалваната му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5