Разпореждане № 113763 от 22.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 113763 гр. София, 22.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110126496 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от суброгиралия се застраховател срещу лицето, което е отговорно до пази и поддържа вещта – причинителя на вредата)

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 288446/21.09.2026 г. о т ЗД "Е*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Х* срещу С*, ЕИК * адрес: гр. София, ул. „М* представлявана от Ва* - Кмет, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация, както следва: чл. 410, ал. 1, т. 2-3 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 171.79 евро (сто седемдесет и един евро и седемдесет и девет евро цента) - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500943051 от 22.12.2025 г. на увредения автомобил при сключена полица Каско на ищеца, за това че на 19.12.2025 год., в град София на ул. Франсоа Митеран с посока на движение от ул. „Акад. Борис Стефанов“ към ул. „Проф. Кирил Попов“, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил М*, с ДК№ *, управляван от П* попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което се поддържа от ответника, като реализира ПТП с материални щети по автомобила, за което е съставен Протокол за ПТП № 2025-1022-16907-1/19.12.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (17.09.2026 г.) до окончателното изплащане

В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.12.2025 год. в град София на ул. Франсоа Митеран с посока на движение от ул. „Акад. Борис Стефанов“ към ул. „Проф. Кирил Попов“, е настъпило пътнотранспортно 1 произшествие /ПТП/, при което лек автомобил М*, с ДК№ *, управляван от П* попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.

Твърди се, че местопроизшествието е посетено на място и събитието е освидетелствано от компетентните органи на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - София с удостоверение, в който са описани видимите материални щети, нанесени на МПС. Водачът на моторното превозно средство е правоспособен водач на МПС, не е употребил алкохол към момента на ПТП.

Сочи, че вследствие на ПТП са нанесени щети на процесното МПС, което е било застрахован при ищеца. Била образувана претенция за застрахователно обезщетение, а вредите били отстранени от доверен сервиз, съгласно възлагателно писмо. Била изплатена застрахователна премия за нанесените вреди размер на 171.79.

Събитието било настъпило на територията на община- Столична и съгласно разпоредбите на българското законодателство дърветата на общинските пътищата са общинска собственост, като поддържането им се осъществяват от общините (чл. 31 от Закона за пътищата), които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и при наличието на опасности да поставят необходимите пътни знаци.

Твърди, че ПТП е настъпило на територията на С* и съгласно разпоредбите на българското законодателство общинските пътища са публична общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините /чл. 31 от Закона за пътищата/, които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението /чл. 3 и чл. 13 от Закона за движение по пътищата/.

Счита, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования по имуществената застраховка, встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата /С*/ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, на основание чл.410 ГПК.

Посочва, че с писмо ответникът е отказал заплащане на сумата, поради което възникна правен интерес да води делото.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови решение по чл.238 ГПК.

Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1.Преписка по щета № 0500943051 от 22.12.2025 год. 2.Застрахователен договор „Каско на МПС” № 00500100618214 от 19.05.2025 год. 3.Общи условия за застраховка „Каско на МПС”; 4.Свидетелство за управление на И* 5.Свидетелство за регистрация на л.а. М* 6.Протокол за ПТП № 20251022-16907-1 7.Опис протокол по щета № 0500943051 8.Уведомление от ЗД Евроинс АД 9.Доклад по щета- 2 стр. 9.Регресна покана и изявление за доставяне 2

Моля да се допусне назначаването на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) при следните задачи: за механизма на ПТП, дали нанесените щети на л.а. М*”, с ДК № *, са в причинна връзка с процесното ПТП; да определи среднопазарна стойност на щетите на горепосоченото МПС към момента на ПТП.

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно П* с ЕГН:**********, гр. Х*

В срока по чл.131 ГПК, оспорва иска. Прави възражение за липса на застрахователен договор, поради липса на подпис. Оспорва наличието на покрит риск. Оспорва наличието на вреда за ищеца. Липсвало доказателство за заплатено застрахователно обезщетение. Не е налице дупка или неравност на пътното платно. Оспорва механизма на ПТП, отразен в протокола. Твърди, че към 09.2024 г. и към 09.2022 г. е нямало дупка на процесното място, като се позовава на извадка от Google maps. Прави възражение, че водачът на л.а. е допринесъл за увреждането си. Твърди, че ответникът е нарушил чл.62, т.2 ЗДвП, тъй като се е движил със скорост по-голяма от 20 km/h Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът възразява срещу доказателствените искания на ищеца за САТЕ и разпит на свидетели, а ако се допусне САТЕ, то същата да е след разпита на свидетеля.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.12 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.12 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.12 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минималната такса, т.е. общ интерес до 639.12 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 639.12 евро. Ето защо 3 чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове (за всеки интерес), независимо от обективното им съединяване.

Държавната такса е в размер на 25.56 евро.

Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. .. от делото).

По редовността на ИМ

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна, поради което следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

4

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.