Решение № 260213 от 30.09.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 260213 гр.Бургас,

30.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа

НАХД № 2708 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М.Л.М. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, офис № 2, чрез адв. М.Й. - СлАК, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 2875437, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.

С жалбата бланкетно се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, издаден при нарушаване на процесуалните правила и при неизяснена фактическа обстановка. Заявява се, че жалбоподателят не е извършвал нарушение на ЗДвП, като конкретни доводи в подкрепа на тези твърдения не се сочат.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,

Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се заявява, че издаденият ЕФ е правилен и законосъобразен, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на санкционния акт.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от разписката на л. 7 ЕФ е връчен на жалбоподателя на 18.06.2020г., а жалбата е депозирана на 02.07.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.06.2019г. в

11:52 часа в гр. Бургас, ПП Е-773, км. 491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП-1 техническо средство – стационарна система за контрол на скоростта – „Multiradar SD580” с фаб. № 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 129 км/ч. автомобил. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка № 145”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, преценил, че заснетият автомобил е „***” с рег. № ***, собственост на „Търговско дружество Момчеви и СИЕ“ ООД с ЕИК:

*********, с представляващ – жалбоподателят М., както и че скоростта следва да се счита на 125 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2875437 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП, на представляващия било наложено наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multiradar SD580” с фаб. № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.10) и Протокол за проверка (л.11-12).

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 90 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 35 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в пътния участък има разположен знак В26, считано от 23.06.2011г., поради което и водачите е следвало да съобразяват поведението си с въведеното ограничение. Към датата на нарушението е бил поставен и пътен знак Е24, видно от предоставената информация от Община Бургас и приложения протокол за монтаж.

Въпреки това съдът счита, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача в конкретния случай е незаконосъобразно, поради недоказаност на вмененото нарушение.

Единственото доказателство, на база на което е наложена санкцията, е направената от техническото средство снимка /л. 8/, от която длъжностните лица са приели, че измерената скорост следва да се присвои на лек автомобил „***” с рег. № ***. Настоящият състав счита този извод за погрешен. Видно от самата снимка, съпоставена с изисканата от съда инструкция за работа на техническото средство /л. 30-37/ - касае се за измерване на отдалечаващ се трафик в хипотезата на т.нар. „дясно измерване“. В този случай, съгласно инструкцията за експлоатация /л. 36/ превозното средство, на което трябва да се присвои измерената скорост трябва да се намира най-малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посоката на движението (зона на изчисление) и не трябва изцяло да е излязло от тази зона, а задницата на превозното средство трябва да е пресякла поне средата на снимката.

В конкретния случай автомобилът „Мерцедес“ е навлязъл частично в третата четвъртина на снимката, но задницата му категорично не е пресякла поне средата на снимката, поради което и няма как да се приеме, че измерената скорост касае точно него. Нещо повече - на снимката ясно се вижда, че пред процесния автомобил, в същата лента за движение и в същата посока, се движи друг лек автомобил (бял на цвят), който на всичко отгоре попада изцяло в зоната на изчисление (третата четвърт на снимката). При това положение и отново съгласно цитираната инструкция, за да може измерването на бъде коректно – не трябва да има друго превозно средство в зоната на изчисление, което да се движи в същата посока, дори частично.

В случая нито едно от изискванията на инструкцията за работа с техническото средство не е спазено, като освен че задницата на процесния автомобил не е преминала средата на снимката, то и в зоната на измерване се е намирал друг автомобил, движещ се в същата посока. При това положение, съдът счита, че твърдението, че измерената скорост е точно на лек автомобил „***” с рег. № ***, е останало недоказано, а от там недоказано се явява и вмененото нарушение.

С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че незаконосъобразно е бил издаден ЕФ срещу жалбоподателя, който поради посочените по-горе съображения следва да се отмени от съда.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се дължат на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им (нито е ангажирал доказателства за сторването им), поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)

Серия К № 2875437, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП на М.Л.М. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.