Определение № 418 от 22.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно частно търговско дело № 20255001000663 по описа за 2025 година Производство по чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5139/ 31.10.25г. на А. И. А. с ЕГН ********** против постановеното протоколно определение от 27.10.25г. по т.д.№9/ 25г. по описа на ОС Кърджали, с което се СПИРА производството по т.д. №9/2025 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали до приключване на производството по НОХД №***/**** г. по описа на Окръжен съд - Добрич с влязла в сила присъда.

В частната жалба се сочи, че з а да спре делото апелативният съд е приел, че е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като било образувано НОХД в СОС, което било преюдициално. Така изложените аргументи на апелативния съд се считат за неоснователни. Посочва се, че предявеният иск е за обезщетяване на претьрпени вреди от ПТП, а не като пострадал от престъпление. В този смисъл ищцата не твърдм, че е жертва на престъпление, за да бъде обусловено настоящото дело от НОХД. Настоящото дело не е обусловено от НОХД, тъй като НОХД може да бъде прекратено, може дори лицето да бъде оправдано, но това не означава със сигурност, че по гражданского дело искът за вреди следва да бъде отхвърлен. Това е така, защото няма тъждественост между извършено престъпление и извършен деликт. Деликтът винаги е по-широк като обхват от престьплението и това е така, защото в България е възприета доктрината за генералния деликт, т.е.

1 деликт е всяко вредоносно поведение. В този смисъл няма обусловеност на търговското дело за вреди от деликт с НОХД, което е за конкретни нарушения на ЗДВП, подробно описани в обвинителния акт. Това е така и защото няма идентитет между основанието на предявения иск и повдигнатото обвинение пред Окръжен съд Добрич.

На следващо място се обосновава основателността на частната жалба с приложение на чл. 16 от ДИРЕКТИВА 29/2012. Също така се посочва, че чл.

229, ал.1, т. 4 от ГПК противоречи на правото на ЕС в частност на Хартата за правата на човека в ЕС. Съгласно чл. 47, ал. 2 от Хартата на основаните права на ЕС: Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително сьздаден със закон. Всеки има въз.можността да бъде съветван, защитаван и представляван.

Счита се, че начинът, по който се прилага чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно, че поради висящност на наказателното дело, то гражданското трябва да се спре независимо от всичко довежда до необосновано дълго водене на гражданското дело, при положение, че влязла в сила присъда на наказателния съд не е conditio sine qua non за присъждане на обезщетение, което се търси по гражданското дело, то спиране на гражданското дело до приключване на наказателното дело няма разумно обяснение и нарушава правото на ищеца прогласено от чл. 47, ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС.

Съдът, като прецени молбата и наведените в нея доводи, както и постановеното по делото решение, приема следното:

Установява, че първоинстанционния съд е установил образуването на НОХД № ***/**** г. по описа на същия съд по внесен обвинителен акт по Досъдебно производство №**/**** г. по описа на П-ро РУ-Д. срещу подсъдимия В. Д. А. с повдигнато обвинение за извършено на 13.05.2024 г. престъпление по чл.343, ал.4 във връзка с ал.3, б.„б“, във връзка с ал.1, б. „в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК със страни прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Добрич, подсъдимия и защитниците му, както и конституираните като частни обвинители пострадали, между които е и А. И. А. - също конституирА. като частен обвинител и делото е насрочено за разглеждане по общия ред в открити съдебни заседания за 16.10.2025 г. и за 29.10.2025 г. Поради това и съдът е намерил, че е налице образувано съдебно наказателно производство 2 срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, деликт, което не е приключило с влязла в сила присъда. Поради това е прието, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело, тъй като има образувано наказателно дело в съдебна фаза срещу водача на МПС, изхода на което е от значение за правилното решаване на спора по така предявените искове срещу застраховател. Това е така, тъй като по НОХД № ***/**** г. по описа на Окръжен съд - Добрич ще се решат с влязъл в сила съдебен акт въпросите по чл. 300 ГПК, които са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, като в случая е налице тъждество между деянието, предмет на обвинението по образуваното в съда наказателно дело и предмета на доказване в настоящия исков процес причинените телесни увреждания на ищцата от ПТП, стА.ло на 13.03.2024 г. по пътя с. Паскалево - с. Росеново, от подсъдимия - водача В. Д. А..

Настоящият състав на съда напълно споделя изложените мотиви в атакувания съдебен акт. Действително съгласно определение № 44 от 26.01.2010 г. по гр. д. № 15/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 634 от 15.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5418/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 647 от 16.08.2023 г. по ч. т. д. № 722/2023 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., съдът спира производството по гражданско дело, когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В тази хипотеза гражданският съд трябва да е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства. Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, фактът на образувано досъдебно производство не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Нужно е съдът, който разглежда гражданскоправният спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В същия смисъл са и мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС. В случая на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (А.логична на чл. 182, ал. 1, б. "д" от ГПК (отм.)) трябва да се касае за констатирани от съда при разглеждане на делото престъпни обстоятелства, съответно престъпното обстоятелство да съществува като факт, съдържащ се в доказателствения материал по делото. Несъмнено в случая при извършена проверка по делото съдът е установил посочените правно релевантни факти.

3

Жалбоподателят не оспорва наличието на наказателно производство в съдебната му фаза против делинквента.

Налице е формирА. трайна практика на ВКС, която е обективирА. в Определение № 290 от 01.09.2020 г., постановено по ч. т. д. № 1303/2020 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 237 от 29.03.2023 г., постановено по ч. т. д. № 300/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 440 от 16.06.2023 г., постановено по ч. т. д. № 796/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 493 от 28.06.2023 г., постановено по ч. т. д. № 882/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 120 от 19.01.2024 г., постановено по ч. т. д. № 1075/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. относно повдигнатите от жалбоподателя въпроси по приложение на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. В тези актове е прието, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи предявеното вземане факти и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело трябва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, като когато последното е в съдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а когато е в досъдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

В конкретния случай е очевидно наличието на идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи предявеното вземане факти. Поради това и правилно първоинстанционният съд е спрял съдебното производство.

Не са налице и нарушенията посочени от жалбоподателя на Директива 29/12г. и Хартата на основните права на ЕС. Визирания в жалбата чл.16 от посочената Директива посочва, че държавите членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, 4 освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. Тази разпоредба по никакъв начин не може да бъде тълкувА. в аспекта предложен от жалбоподателя. В случая е видно, че именно обезщетението се реализира в друго производство различно от наказателното. На следващо място съдът не намира, че при наличието на преюдициален въпрос се нарушава разумния срок за получаване на обезщетение. На следващо място не се установява нарушение на посочения от жалбоподателя член на Хартата на основните права на ЕС. Несъмнено в случая ищецът получава справедлив и публичен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.

Понятието „разумен срок“ не може да бъде противопоставяно на изрични правни норми и постановени юридически правила в националното законодателство и по този повод да се желае тяхното нарушаване или неглижиране на създадената непротиворечива практика от конкретен национален върховен съд. Поради това и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВРЪЖДАВА протоколно определение от 27.10.25г. постановено по т.д.№9/ 25г. по описа на ОС Кърджали, с което се СПИРА производството по т.д. №9/2025 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали до приключване на производството по НОХД №***/**** г. по описа на Окръжен съд - Добрич с влязла в сила присъда.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно частно търговско дело № 20255001000663 по описа за 2025 година Производство по чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5139/ 31.10.25г. на А. И. А. с ЕГН ********** против постановеното протоколно определение от 27.10.25г. по т.д.№9/ 25г. по описа на ОС Кърджали, с което се СПИРА производството по т.д. №9/2025 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали до приключване на производството по НОХД №***/**** г. по описа на Окръжен съд - Добрич с влязла в сила присъда.

В частната жалба се сочи, че з а да спре делото апелативният съд е приел, че е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като било образувано НОХД в СОС, което било преюдициално. Така изложените аргументи на апелативния съд се считат за неоснователни. Посочва се, че предявеният иск е за обезщетяване на претьрпени вреди от ПТП, а не като пострадал от престъпление. В този смисъл ищцата не твърдм, че е жертва на престъпление, за да бъде обусловено настоящото дело от НОХД. Настоящото дело не е обусловено от НОХД, тъй като НОХД може да бъде прекратено, може дори лицето да бъде оправдано, но това не означава със сигурност, че по гражданского дело искът за вреди следва да бъде отхвърлен. Това е така, защото няма тъждественост между извършено престъпление и извършен деликт. Деликтът винаги е по-широк като обхват от престьплението и това е така, защото в България е възприета доктрината за генералния деликт, т.е.