Решение № 3696 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3696 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100501465 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 21051 /19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 32849/2023 г. на СРС, ГО, 63 състав, е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на Л. В. Т., извършено със заповед № А- 29/18.04.2023 г. на С.М. /Изпълнителен директор/ и И.Г.

/Председател на съвета на директорите/ като представители на работодателя „Столичен автотранспорт“ ЕАД, връчена на 18.04.2023 г.; ищцата Л. В. Т. е възстановена на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата от нея преди уволнението длъжност при работодателя „Столичен автотранспорт“ ЕАД, а именно на длъжност „Началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ в поделение „Дружба“ при условията от преди уволнението; с решението „Столичен автотранспорт“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. В. Т. на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 14 533,08 лева - обезщетение за времето, през което ищцата Л. В. Т. е останала без работа поради незаконното уволнение – за периода от 18.04.2023 г. до 18.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.06.2023 г., до окончателното й погасяване.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 865/02.01.2024 г. на „Столичен автотранспорт“ ЕАД срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че районният съд неправилно е приел за основателни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ищцата служител е закъснявала за работа на посочените в уволнителната заповед дати без да уведоми предварително прекия си ръководител съгласно Заповед № 100/20.04.2017 г. Въпреки че действително 1 липсвал писмен документ, според който служителите са инструктирани да се подписват при пристигане на работа в присъствената книга, то това била обичайната практика на работодателя считано от 1998 г. Ищцата както и останалите служители били запознати с това. В дните, в които ищцата спазвала работното време и се явявала на работа навреме, тя се подписвала в книгата своевременно. Сочи, че практиката на работодателя предполага книгата да е на разположение на служителите за подпис в нея до 08,15 часа /работното време започва от 08,00 часа/ и при полагане на подпис до 08,15 часа не се отбелязва час на пристигане на работа. В този случай се счита, че служителят е пристигнал да полага труд навреме. След 08,15 часа обаче книгата се прибирала от служителите от отдел „Персонал и администрация“ и по - късно явилият се служител се подписвал в момента на пристигането си, като служител на отдел „Персонал и администрация“ отбелязвал точния час. При уведомяване от страна на служителя, че е предупредил прекия си ръководител за закъснението, то той само се подписвал без да се отбележи късният час на явяването на работа, но ищцата на посочените дати в уволнителната заповед не заявила да е уведомила ръководителя си закъсненията. Във въззивната жалба ответникът – работодател сочи, че от показанията на свид. А.Х. не се установявало, че ищцата се е явила на работа при спазване на работното време, понеже те не работели физически по цял ден заедно. Въззивникът излага, че ищцата не оспорила подписите си, положени в присъствената книга на датите, посочени в заповедта за уволнение.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата Л. В. Т. от 01.02.2024 г. Ищцата излага, че не е проведено пълно и главно доказване за установяване на закъсненията за работа, които са й вменени като дисциплинарно нарушение. Сочи, че липсват писмени правила, инструкции или заповеди относно вписване в Присъствената книга. Освен това месеците декември и януари били изключително натоварени във връзка с организирането на нарядите, поради което ищцата се явявала на работа по-рано от 08,00 часа сутринта. Сочи, че е оспорила начина на водене на книгата и достоверността на вписаните данни в нея. Във връзка с посочените часове в книгата излага, че работодателят е следвало да провери дали служителката не е работа въпреки липсата на подпис до 08,15 часа; че работодателят – ответник не е доказал пълно и главно да е извършил такава проверка и следователно закъсненията не са доказани. Сочи и че е била заета с останалите си задължения и затова не се е подписала в книгата преди 08,15 ч. на процесните дати. Също така навежда, че всеки работник можел да се подпише на следващ ден за преходен ден във въпросната книга. При условията на евентуалност оспорва за работодателя да са настъпили непоправими вреди от допускане на закъсненията. Твърди да е налице проявено недобросъвестно поведение на работодателя, изразяващо се в назначаване на комисия за проверка на присъствената книга с цел удължаване на сроковете по чл. 194 КТ.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Ищцата оспорва уволнението, сторено със Заповед № А-29/18.04.2023 г., връчена й на 18.04.2023 г. С исковата молба и уточняваща молба от 30.06.2023 /л. 42/ ищцата излага, че оспорва да е извършила сочените в заповедта нарушения на 2 трудовата дисциплина – десет закъснения за работа в рамките на два месеца – м.

12.2022 г. и м. 01.2023 г., по следните съображения.

Оспорва да е закъснявала за работа на посочените в заповедта дати, а именно:

1/на 01.12.2022 г. се явила на работното си място в 15.00 часа; 2/ на 05.12.2022 г. се явила на работното си място в 13.20 часа; 3/ на 06.12.2022 г. се явила на работното си място в 10.00 часа; 4/ на 12.12.2022 г. се явила на работното си място в 11.50 часа; 5/ на 14.12.2022 г. се явила на работното си място в 10.10 часа; 6/ на 16.12.2022 г. се явила на работното си място в 10.50 часа; 7/ на 19.12.2022 г. се явила на работното си място в 09.30 часа и 8/на 23.12.2022 г. се явила на работното си място в 11.00 часа; и две закъснения през м. януари 2023 г., както следва: 1/на 12.01.2023 г. се явила на работното си място в 10.10 часа и на 13.01.2023 г. се явила на работното си място в 10.00 часа.

Излага, че добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения, включително спазвайки установеното работното време от 08,00 часа до 16,30 часа. Не оспорва положените за нея собственоръчно подписи във водената при работодателя присъствена книга за м. 12.2022 г. и м. 01.2023 г. и м. 02.2023 г. Оспорва обаче да е допуснала сочените закъснения на сочените дни от тези месеци. Оспорва вписаните в книгата часове на късното й явяване, като изрично сочи, че те са изписани не от нея, а от служителите на отдел „Персонал и администрация“. Във връзка с вменените й системни нарушения на трудовата дисциплина – горепосочените закъснения, излага последователно, че се е явявала навреме за работа, дори и по-рано от установеното работно време. Месец декември бил особено натоварен, понеже задълженията на ищцата като „Началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ в поделение „Дружба“ предполагали да организира и контролира изготвянето на графиците за ежедневните наряди за шофьорите в градския транспорт в София към поделението, а е известно, че през м. декември има празници и малко работни дни.

Във връзка с посочените закъснения последователно в исковата молба и отговора на въззивната жалба служителят навежда, че била заета с непосредствено изпълнение на трудовите си задължения и поради това било възможно да не се е подписала в книгата до 08,15 ч. при идването си на работа. В тежест на работодателя било да установи дали на сочените дати служителят е била на работа. Оспорва редовността на водене на книгата – знаела, че колеги се разписват със задна дата. Оспорва да е съществува писмена заповед или инструкция относно начина на водене на книгата и задължението на всички служители да се разписват непосредствено след пристигане на работа. Оспорва да й е връчена Заповед № 100/20.04.2017 г., с която се вменява задължение на служителите да уведомяват прекия си ръководител за евентуални закъснения.

Сочи в исковата молба, че не са спазени сроковете по чл. 194 КТ; оспорва съразмерността на наказанието. Твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Относно последното с отговора въззивната жалба се поддържа единствено, че недобросъвестно поведение на работодателя се изразявало в назначаване на комисия за проверка на присъствената книга с цел удължаване на сроковете по чл. 194 КТ.

Ответникът поддържа, че уволнението е законосъобразно извършено при установени 10 на брой закъснения за работа на ищцата с над един час в рамките на два месеца. Позовава на допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина по см.

3 на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Излага в отговора, че действително липсвал писмен документ, според който служителите са инструктирани да се подписват при пристигане на работа в присъствената книга, но това била обичайната практика на работодателя считано от 1998 г. Книгата била редовно водена и всеки един служител, включително и ищцата, бил уведомяван при постъпването си, че следва непосредствено при явяване на работа, преди да пристъпи към престиране на труд, да се подпише в книгата срещу съответната дата под името си. Ищцата както и останалите служители били запознати с нея и в дните, в който спазвала работното време и се явявала на работа навреме, ищцата се подписвала в книгата преди 08,15 ч. Сочи, че практиката на работодателя предполага книгата да е на разположение на служителите за подпис в нея до 08,15 часа /работното време започва от 08,00 часа/. Така при полагане на подпис до 08,15 часа не се отбелязва час на пристигане на работа и се счита, че служителят е пристигнал да полага труд навреме. След 08,15 часа сутринта обаче книгата се прибирала от служителите от отдел „Персонал и администрация“ и по - късно явилият се служител се подписвал в момента на пристигането си, като служител на „Персонал и администрация“ отбелязвал точния час. При уведомяване от страна на служителя, че е предупредил прекия си ръководител за закъснението, то той само се подписвал без да се отбележи късният час на явяването на работа. Ищцата на посочените дати в уволнителната заповед не заявила да е уведомила ръководителя си закъсненията.

С обжалваното решение искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 е уважен. Съдът е приел, че заповедта за уволнение е надлежно мотивирана - има вписА.Х.ронология на събитията, момент на извършените нарушения, начин на извършване, т.е. налице е достатъчно информация относно обективните елементи на поддържаните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Посочено е в решението, че вменените на ищцата еднородни нарушения – 10 на брой закъснения за работа в рамките на два месеца, всяко от които над един час, като за никое от тях не е налагано отделно наказание, при доказано извършване биха съставлявали системно нарушение на трудовата дисциплина.

Искът е уважен при формиране на решаващия мотив от районния съд, че при работодателя няма нормативно /с правилника за вътрешния трудов ред или колективния договор/ или по друг начин /със заповед на работодателя или друго негово писмено нареждане/ установен ред за отчитане спазване на работното време вкл. момента на явяване на работа от страна на служителите. В дружеството липсвала и въведена система за електронно отчитане явяване на служителите. Работниците са полагали подписи в различни „присъствени книги“ като нямало яснота и на какъв принцип са били водени същите; книга съществувала само неформално и не представлява официален документ – липсвал нарочен ред кой я съхранява, кога се подписват работниците /дали непременно преди началото на работния ден/ и кога и от кого се вписват часовете на закъснения.

Разпечатката съдържа 27 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c58181a9-9c62-404b-8b7e-6dfc35e3b58a