Решение № 258 от 11.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря Й. СТ. К. в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600709 по описа за 2025 година Районен съд гр.Н., с присъда №6/04.06.2025г. постановена НОХД № 169/2024г., признал подсъдимият З. А. Х., ЕГН: **********, за виновен в това, че на 16.01.2024г., в гр.Н., чрез нанасяне на удар с дървен прът в областта на лявата ръка, причинил на Ю. Д. С., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, довело до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник, поради което и на основание чл.129, ал. 2 вр. ал.1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, го осъдил на наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца.

Осъдил подсъдимия З. А. Х. да заплати на Ю. Д. С. с ЕГН **********, сумата от 5000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.129, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част, за горницата над 5,000лв. до пълния предявен размер от 40 000лв., като неоснователен и недоказан.

Осъдил подсъдимия З. А. Х. да заплати на Ю. Д. С.-ЕГН **********, 1 сумата от 1 250,75лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от престъплението по чл.129, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил подсъдимия З. А. Х. да заплати държавна такса върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 200,00 лева /петдесет лв./, на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 50,00лв., държавна такса върху уваженият иск за имуществени вреди.

Недоволен от присъдата защитника на подсъдимия З. А. Х.-адвокат Л.

Г.АК-Плевен, я обжалва.С жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда както и, че е в нарушение на материалния и процесуален закон.Твърди се, че приетата от съда фактическа обстановка, не съответства на събраните и проверени доказателства по делото, допуснати са при разглеждане на делото съществени процесуални нарушение, без да са конкретизирани, както и, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин.Моли се да се отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.В случай, че не са налице основания по чл.335, ал.2 от НПК , се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова , с която подзащитният му да бъде оправдан.Направено е и алтернативно искане за изменение на присъдата, като се намали размера на наказанието, както и на присъденото обезщетение по предявения граждански иск.В съдебно заседание, по същество жалбата се поддържа.Изразява се несъгласие с изложеното в жалбата от повереника на пострадалия-адвокат Я. Р.-САК, като се моли да бъде оставена без уважение.Твърди се, че липсва задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства.Отново се иска отмяна на присъдата, като подсъдимия се оправдае по обвинението му по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.Излагат се доводи, че не може да се направи извод , че средната телесна повреда на пострадалия е в следствие на удари нанесени от подсъдимия З. Х..Твърди се, че първоинстанционният съд не е анализирал задълбочено гласни доказателствени средства, което е съществено нарушение на процесуалните правила.В тази връзка, ако не се приемат доводите за постановяване на нова оправдателна присъда, се иска да бъде върнато делото за ново разглеждане.

Въззивният жалбоподател-подсъдимият З. А. Х. поддържа становището на защитника си и моли жалбата да се уважи.

2

Недоволен от присъдата частния обвинител и гр.ищец Ю. Д. С., чрез повереника си –адвокат Я. Р.-САК също я обжалва.В депозираната жалба от 13.06.2025г. се правят оплаквания за неправилност на присъдата по отношение на наложеното наказание, както и в гражданската част, по присъденото като размер обезщетение за причинените неимуществени вреди.Счита се, че наложеното наказание е несправедлив, като следва да се уважи и предявеният граждански иск в пълния му размер от 40000 лева.На основание чл.337, ал.2, т.2 от НПК се иска изменение на присъдата, като на подсъдимия се наложи наказание в размер на 6 години лишаване от свобода и съответно да се уважи предявения граждански иск до пълния размер от 40000 лева.На 30 .09.2025г. и постъпило и допълнително писмено изложение.Възразява се срещу прието от първоинстанционния съд обстоятелство, че синът на пострадалия –свидетеля О. С., преди нападението е бил хвърлил камък по автомобила управляван от Р.

А. Ю..Сочат се и показания на свидетелите С. Х. и С. С.ов, които не били очевидци на хвърляне на камък.Счита се , че не е доказано кога са били причинени повредите по автомобила и това не може да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия.Излагат доводи за игнориране на отегчаващи обстоятелства, за това че семейството е било нападната и е нямало възможност да се защити.Твърди се, че са нанасяни удари и на съпругата и сина на пострадалия Ю. Д. С., за което има приложени медицински документи.Сочат се показанията на свидетелите-полицейски служители –Д. М. и Х. Х.в, които са заварили пострадалите в безпомощно състояние.Възразява се срещу приложението на чл.55 от НК, като се счита също, че подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, каквото е и извършеното от него деяние.По отношение на претенцията за присъждане на обезщетението за причинените неимуществени вреди в пълен размер се излагат доводи за здравословното състояние на пострадалия, както към момента на деяние-счупен крак, така и след него, като продължава да търпи болки.Твърди се, че пострадалия в следствие на причиненото му увреждане, съчетано със счупения крак, не могъл да движи ръката си и съответно да полага елементарни ежедневни грижи.Иска се изменение на присъдата както в наказателната част, като се наложи на подсъдимия 6 години наказание лишаване от свобода, така и в гражданската част, като се уважи предявеният граждански иск в пълния му размер от 40000 лева.В съдебно заседание жалбата и допълнителното писмено изложение към нея се поддържат от повереника-адвокат Я. Р..Счита се, че обвинението е доказано по несъмнен 3 начин.Прави се искане за присъждане на разноски.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на подадените въззивни жалби.Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното във въззивната жалба от защитника на подсъдимия, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея от пострадалия, чрез повереника му, като съобрази становищата на страните и след цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, съобразно чл.314 от НПК, намира следното:

Въззивната жалба от защитника на подсъдимия З. А. Х.-адвокат Л. Г.-АКПлевен и въззивната жалба и допълнението към нея от пострадалия Ю. Д. С., чрез повереника си –адвокат Я. Р.-САК, са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледана по същество жалба от защитника на подсъдимия З. А. Х.адвокат Л. Г.-АК-Плевен е неоснователна Разгледани по същество въззивната жалба и допълнението към нея от пострадалия Ю. Д. С., чрез повереника си –адвокат Я. Р.-САК са частично основателни досежно наказателната част на присъдата по приложението на чл.55 от НК и съответно вида и размера на определеното наказание и в гр.част, за размера на присъденото обезщетение за претърпените от ч.о. и гр.ищец неимуществени вреди.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е изложил и приел фактическа обстановка която напълно се споделя от въззивният съд и не следва да се преповтаря.Фактическата обстановка е описана подробно ,като са изложени фактите и обстоятелствата при които на 16.01.2024г. в гр.Н., пред дома на пострадалия Ю. С. му е била причинена средната телесна повреда, от подсъдимия подсъдимия З. А. Х..Съдът е описал предхождащите отношения между рода отношения.Семейството на пострадалия и на подсъдимия, както и разпитаните свидетели били в роднински лоши отношения.Повод за това била конкуретната дейност във връзка с обработване на земи и отглеждане на животни.Имало е и преди това конфликти за това, като са били сигнализирани и органите на МВР.Описани са действията на подсъдимия конкретно при 4 нанасяне на удара с дървен кол в областта на лявата ръка на пострадалия Ю.

С.. Посочени са и лицата по-късно разпитани в качеството на свидетели относно предмета на доказване по делото.

Така изложената фактическа обстановка в мотивите на присъдата, първоинстанционният съд приел за доказана въз основа на оценка на показанията на разпитаните свидетели –пострадалия Ю. С., О. С., Б. С.а, Д. Ц.

М., Х. С. Х.в, С. Х. С.ов, С. С. и Р. А. Ю., както и на заключенията на приетите СМЕ за здравословното състояния на пострадалия и сина му-О. С..

Първоинстанционният съд е отдал дължимия анализ на показанията на свидетелите.Правилно не са кредитирани показанията на С. Х. С.ов, С. С. и Р.

А. Ю., че не са били пред дома, заедно с подсъдимия З. Х..В противовес и непротиворечиви са показанията на пострадалия, съпругата и сина му, както и на полицейските служители Д. М. и Х. Х.в.Не възниква съмнение от показанията на пострадалия, съпругата му и сина му дадени на съдебното следствие, че подсъдимия е нанесъл удар с кол в областта на лявата ръка на пострадалия, в следствие на което е била причинената му средна телесна повреда.В подкрепа на това е и заключението по СМЕ за механизма на причиняване и характера на причиненото увреждане.В този смисъл са неоснователни възраженията правени и пред първоинстанционният съд, за неучастие на подсъдимия и за съмненние дали той е нанесъл удара и причинил средната телесна повреда на Ю. С..От обективна страна чрез действие, нанасяйки удара е причинил счупването в областта на лявата ръка на пострадалия.От субективна страна това действие е целенасочено и целящо настъпване на общественоопасната последица. Предвид изложеното, въззивният съд споделя изводите относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата, предмет на доказване съобразно чл.102 от НПК. Проведеното съдебно следствие е обективно, всестранно и пълно.Съдът е изяснил всички относими обстоятелства във връзка с обвинението на подсъдимия З. Х..Направен е необходимия анализ на доказателствения материал.Обосновано съдът е посочил на кои доказателства се е позовал и съответно се е мотивирал, защо не е кредитирал други.Изводите на въззивната инстанция са в унисон с фактическите и правни изводи, направени от първоинстанционния съд.Възраженията на защита за допуснати нарушения съществени нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия във връзка с чл.14, ал.1, чл.107, чл.301 или чл.305, ал.3 от НПК НПК, са неоснователни.

При правилно установената и доказана фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил законосъобразен извод, че с деянието си на инкриминираната дата, подсъдимият З. А. Х. от обективна и субективна страна е осъществили състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд 5 е приложил разпоредбата на чл.55 от НК.При индивидуализацията му като смекчаващи вината обстоятелства приел чистото съдебно минало, инцидентността на проявата и негативните емоционални преживявания, оказали влияние върху поведението на подсъдимия.За коректност следва да се посочи, че при това положение в посочено наказание пробация в размер на 6 месеца, което е достатъчно според съда за постигане целите на наказанието, а не осем месеца както е осъден с диспозитива на присъдата, е явна техническа грешка.Тези мотиви са декларативни.Не е посочено какви са тези обстоятелства, многобройни или има и изключително такова за да се приложи чл.55 от НК, нито пък и, че и най-лекото наказание, би се оказало несъразмерно тежко, съобразно предвиденото в чл.129 НК-до 6 години лишаване от свобода.Видно от приложената справка за съдимост е, че подсъдимият е бил осъждан през 2013 година на наказание „пробация“ за извършено престъпление-кражба.Настъпила е реабилитацията по право съобразно чл.86 от НК, което заличава последиците за напред, но не и факта на самото осъждане.