Решение № 163 от 30.08.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … град Кърджали, 30.08.2021 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ..…..… в публично заседание ……..…… на трети август ........................................................................................................................................ през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретар …………………………… Мариана Кадиева,

…........………..….………. като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ...................................... административно дело №143 по описа за ........................ 2021 година ..................................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Древода Интернешънъл” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** представлявано от управителя му П. П. Т., против Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920002001-091-01 от 03.11.2020 год., издаден от Г.

Н. Ч., на длъжност ***, възложил ревизията и Р. Б. М., на длъжност *** - ръководител на ревизията, при ТД на НАП – град Пловдив, потвърден с Решение №236 от 19.04.2021 год. на директора на Дирекция

„ОДОП” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт/РА/, на жалбоподателя са установени задължения за: корпоративен данък за 2018 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева и корпоративен данък за 2019 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на ** лева.

Жалбодателят заявява в жалбата, че на основание чл.156, ал.1 от ДОПК обжалва изцяло и в срок посочения Ревизионен акт №Р-16000920002001-091-01 от 03.11.2020 год. на ТД на НАП - град Пловдив, потвърден с Решение от 19.04.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП” - град Пловдив при ЦУ на НАП и моли съдът да го отмени като неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Счита, че ревизионният акт е необоснован, издаден при несъобразяване с материалния данъчен закон и издаден при съществени процесуални нарушения. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че ревизионният акт е издаден при допуснати нарушения на ДОПК, включително и при нарушение на чл.2, чл.3, чл.5 и чл.6, чл.122 - 124 ДОПК, в резултат на което актът е незаконосъобразен. Сочи, че с оглед чл.2, чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК, органите по приходите са длъжни обективно и служебно да установят всички факти и обстоятелства от значение за ревизията и в тази връзка, за да бъде законосъобразен и обоснован РА, органът по приходите е длъжен да събере всички относими доказателства и едва след това да пристъпи към установяване на задълженията и че това произтича и от разпоредбата на чл.37, ал.1 от ДОПК, съгласно която, доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Сочи, че наред с това, чл.37, ал.1 от ДОПК задължава органа по приходите да направи обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства, което в конкретния случай при издаване на обжалвания РА не било направено. Излага и довод, че изискването за служебното изясняване касае всички правно релевантни за спора факти, които са от значение за определянето на данъчните права и задължения в съответствие с конкретната данъчна правна норма. Сочи, че настоящото ревизионно производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК, за непълни счетоводни данни и липса на информация по отношение на първичните счетоводни документи, като счита, че дори да се приеме, че ревизията е следвало да се проведе по реда на чл.122 от ДОПК, правните изводи подлежат на обосноваване от страна на органите по приходите със събраните в производството доказателства, както и счита, че органът по приходите не е извършил всички законови действия по събиране на доказателства и информация, по отношение на насрещни проверки и документи, във връзка със сключените договори между страните, а така също, директорът на Дирекция „ОДОП” от своя страна, също потвърдил незаконосъобразния акт. Излага се аргумент, че за да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект и че следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.122 от ДОПК не представлява самостоятелна материалноправна уредба за възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Сочи, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, но че за да може да действа тази презумпция обаче, следва наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК да е подкрепено със събраните доказателства. В тази връзка счита, че следва да се отбележи, че освен наличието на основания по чл.122, ал.1 от ДОПК да е подкрепено със събраните доказателства, за да е тежестта за насрещно доказване върху ревизирания субект, то следва да е налице и друго важно условие, а именно - да има фактически констатации, като сочи, че фактическите констатации са онази част от акта, която категоризира, описва, систематизира и анализира установените от органа по приходите факти и обстоятелства и тези факти и обстоятелства следва да се подкрепят от събраните от органа по приходите доказателства. Сочи също, че във фактическите констатации в издадения ревизионен акт и прилежащия му ревизионен доклад се описват факти и обстоятелства, които не се подкрепят от събраните по производството доказателства, като твърди, че в случая, фактически констатации всъщност липсват, а документите и счетоводната отчетност били представени и на практика, констатациите в РА представлявали предположения и твърдения на органа по приходите, които не могат да се ползват от презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК.

На следващо място, относно определената за 2018 год. данъчна основа за облагане по ЗКПО, на основание чл.122 от ДОПК и определен допълнителен данък по ЗКПО, в размер на *** лева и лихви за забава, в размер на *** лева, сочи, че ревизиращият екип увеличил приходите и съответно данъчната основа, основайки се само на постъпленията по банковите сметки. Жалбоподателят сочи, че първичните и вторичните счетоводни документи отразяват реалните стопански операции, а не обратното - единствено и само от факта, че са получени суми по банковите сметки без наличието първичен документ, не следва да се прави извод, че е извършена реална стопанска операция и че освен това, извън хипотезите на чл.123 от ДОПК, неотчетеният приход не може да се предполага, а следва да е безспорно установен, като тежестта за това е на приходната администрация и още повече, част от получените преводи били без основание. Жалбоподателят сочи, че в ревизионния доклад самите органи по приходите описвали тези преводи и отбелязали, че са без основание и независимо от това, увеличили приходите с тях. Жалбоподателят е описал тези суми в таблица в жалбата, като твърди, че същите представляват получени заемни средства, за които „Древода Интернешънъл” ЕООД дължи лихва и за които предстоял падеж на връщането им. Предвид това твърди, че органите по приходите грешно, неправилно и неправомерно са увеличили приходите за 2018 год. с *** EUR, с левова равностойност *** лева.

На следващо място, относно определената за 2019 год. данъчна основа за облагане по ЗКПО, на основание чл.122 от ДОПК и определен допълнителен данък по ЗКПО, в размер на *** лева и лихви за забава, в размер на *** лева, твърди, че от описаните, получени постъпления, за 2019 год. в ревизионния доклад/стр.15, 16, 17/ се виждало, че от *** е получен само един превод - на 01.11.2019 год. – сума, в размер на *** EUR, а в таблицата на стр.23 ревизиращият екип посочил, че от този контрагент са получени суми в размер на *** EUR, като сума точно съвпадала и с получените суми от ***. Според жалбоподателя, така органите по приходите грешно, неправилно и неправомерно увеличили приходите за 2019 год. с *** EUR/***/ с левова равностойност *** лева.

С оглед изложеното и представените доказателства, жалбоподателят счита, че определените за 2018 год. и 2019 год. данъчни основи за облагане по ЗКПО и допълнително определения данък по ЗКПО са незаконосъобразни и необосновани. Предвид гореизложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт №Р-16000920002001-091-01 от 03.11.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, като незаконосъобразен и необоснован и да отмени определените с него данъчни задължения.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбодателят „Древода Интернешънъл” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** не се представлява.

Ответникът по жалбата – директорът на

Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител - Г.А.К., главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, преди съдебното заседание е постъпила молба-становище, в която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, като моли съда да потвърди обжалвания ревизионен акт. В молбата са изложени съображения и доводи по същество в подкрепа на оспорения ревизионен акт, като със същата се претендира, при отхвърляне на жалбата, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а ако дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат и същият претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в прекомерен размер, предвид материалния интерес по делото и Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004 год., се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Към молбата-становище е приложено и пълномощно №272 от 25.05.2021 год. за упълномощаването на процесуалния представител на директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив, изготвил и депозирал същата пред Административен съд – Кърджали.

След съдебното заседание, от същия пълномощник на директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив - Г.А.К., главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, по делото е представена и писмена защита, в която за изложени подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорения ревизионен акт, като се иска да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Отново се иска да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.