Решение № 728 от 09.12.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Враца, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420100264 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения АД с ЕИК 207172780, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.

3 (правоприемник на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК 202527341, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3) срещу Й. Л. Й. с ЕГН ********** и адрес с. *****.

В същата се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК 131576434 и ответника Й. Л. Й. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем с № 3741584 от 16.01.2020 г., както и въз основа на Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК 131576434 и ред за предоставяне на потребителски кредити от същото дружество, представляващи неразделна част от договора. С подписването на договора заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 500,00 лева.

Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, или сума в общ размер на 533,28 лева, на 16 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33,33 лева. Твърди се също, че срокът на договора е изтекъл с последната погасителна вноска, дължима на 10.05.2020 г. и същият не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължил да представи посоченото в същата разпоредба обезпечение, като в тази връзка на 16.01.2020 г. между Й. Л. Й.-потребител и 1

„Файненшъл България“ ЕООД-поръчител бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3741584 от 16.01.2020 г., влязъл в сила съгласно уговорките в него, като по силата на този договор ответникът дължал на поръчителя възнаграждение за поръчителство в размер на 202,72 лева, платимо разсрочено на вноски. Посочва се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което кредитодателя е поканил „Файненшъл България“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на длъжника по процесния договор за кредит и на 01.09.2020 г. „Файненшъл България“ ЕООД е погасило процесните суми, дължими от длъжника на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. „Изи Асет Мениджмънт“ АД пък прехвърлило на дружеството-заявител процесните вземания с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 01.09.2020 г., които се поддържа да са редовно съобщени на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба ответникът не е правил погашения по процесния договор за паричен заем.

На 01.09.2020 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 и ищцовото дружество, по силата на което процесното вземане станало собственост на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Поради неизпълнението на ответника, на 31.05.2021 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 455/2021 г. на Районен съд гр. Радомир, впоследствие прекратено, изпратено по подсъдност и образувано като ч. гр. дело № 2533/2021г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 480 от 02.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а видно от приложената по заповедното производство справка от ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца ответникът няма действащи трудови договори, поради което са предявени настоящите искове.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 500,00 лева – неиздължена главница по договор за кредит № 3741584 от 16.01.2020 г., ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 33,28 лева – договорна лихва от 26.01.2020 г. до 10.05.2020 г., сумата 39,11 лева – мораторна лихва по договора за кредит за периода от 27.01.2020 г. до 27.01.2021 г., за които суми е издадена заповед № 480 от 02.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2533/2021 г. на Врачански районен съд.

Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

2

Ответникът Й. Л. Й., чрез особен представител адв. М. В. С., е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил исковете като неоснователни и недоказани, тъй като длъжникът не е бил уведомен надлежно за извършената цесия и също така не може да бъде прието, че е бил уведомен с връчването на исковата молба, тъй като са налице условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК и на ответника е назначен особен представител, като в тази връзка са развити подробни доводи.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 2533/2021 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

Представен е договор за паричен заем № 3741584 от 16.01.2020 г., видно от който между „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК 131576434 и ответника Й. Й. бил сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата 500,00 лева, която следвало да бъде погасена на 16 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 46,00 лева. По този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответникът да върне на заемодателя сума в общ размер на 736,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00 % и годишен процент на разходите на заема – 46,17 %. Видно е също така, че ответникът е подписал договора на датата на сключването му – 16.01.2020 г. Съгласно посоченото в договора, крайният срок за издължаване на кредита е 10.05.2020 г.

Представен е и договор за предоставяне на поръчителство № 3741584 от 16.01.2020 г., видно от който ответникът-потребител е възложил, а „Файненшъл България“ ЕООДпоръчител се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който поръчителят да отговоря за главницата, договорната лихва и мораторната лихва по договор за паричен заем № 3741584 от 16.01.2020 г., срещу възнаграждение за поръчителя в размер на 202,72 лева. Липсва оспорване на наведените от ищеца твърдения, че договорът за поръчителство е влязъл в сила съгласно уговорките в чл.

2 от същия, както и че кредитодателя е поканил „Файненшъл България“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на длъжника по процесния договор за кредит и на 01.09.2020 г. „Файненшъл България“ ЕООД е погасило процесните суми, дължими от длъжника на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като по този начин „Файненшъл България“ ЕООД е встъпило в правата на първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД до размера на платеното съгласно договора за поръчителство, а именно до размера на претендираните с исковата молба суми. Фактът на плащане на процесните суми от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД се доказва и от приложеното на л. 32 от делото платежно нареждане.

С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 01.09.2020 г. „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило на ищеца вземанията си 3 по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Видно от намиращото се на л. 34 от делото пълномощно, с него „Файненшъл България“ ЕООД е упълномощило ищцовото дружество да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по приложение № 1 към него от 01.09.2020 г. към рамков договор от 02.03.2020 г. за прехвърляне на задължения (цесия).

Между страните не е спорно обстоятелството, че ответникът не е извършвал каквито и да било погашения по договор за паричен заем с № 3741584 от 16.01.2020 г.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 10.05.2020 г., който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2021 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице.

Видно от договор за паричен заем № 3741584 от 16.01.2020 г. , „Изи Асет Мениджмънт“ АД-праводател на „Файненшъл България“ ЕООД, който пък е праводател на ищеца, е предоставил на ответника кредит в размер на 500,00 лева (подписите на договарящите страни имат силата на разписка за предаване на сумата по договора за кредит), а ответникът се е задължил да върне кредита в сроковете и по реда, предвидени в договора.

Въпреки че по делото не са представени доказателства ищецът да е уведомил надлежно ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се счита за редовно уведомен за цесията поради следното:

Съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г. на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг. дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о.

В допълнение, следва да се посочи, че ответникът не е навел твърдения да е правил погашения по процесния договор за заем и следователно след получаването на препис от исковата молба с приложенията не може да откаже плащане на актуалния кредитор, позовавайки се на липса на надлежно съобщаване на цесията.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника.

Не е спорен фактът на липса на извършвани от ответника погашения по процесния 4 договор за кредит, както и размера на дълга по същия договор към датата на приключване на съдебното дирене по делото.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по – особена по вид с оглед на последиците, посочени в чл.

23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.