Определение № 803 от 20.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. Бургас, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500468 по описа за 2025 година Делото е образувано по повод частната жалба на „Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437 , със седалище и адрес на управление – гр.София против определение №5 от 03.01.2025 г. постановено по гр.д.№280/2024 г. на РС – Царево , с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските. На първо място според жалбоподателят съдът неправилно е определил , че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Страната отбелязва , че на съда следва да му е известно обстоятелството , че в случая се касае за няколко еднотипни дела на ищеца В. Н. , водени от адв. Михайлов. Освен това се изтъква , че НМРАВ вече няма задължителен характер и поради това в тежест на жалбоподателя е следвало да бъде присъдена сума , адекватна на процесния казус. Според жалбоподателя в процесния случай присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото. В случая са предявени два осъдителни иска по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД. Уважаването на исковете е следствие от констатираната нищожност на двете правоотношения. Двата договора се намират във взъимовръзка. В случая страната излага становището си , че присъдения адвокатски хонорар при условията на чл.38 от ЗА следва да бъде под минимума на Наредбата. Страната се позовава и на практика на ВКС.

Присъдено е възнаграждение в размер на 480 лв. , а претендираната сума е 50 лв. Изтъква се , че с ОИМ страната е признала постъпването на сумата , от 1 което за ищеца не се е породила необходимостта за доказване размера на иска Налице е и практика по искове за нищожност на договори за потребителски кредити и свързани с тях договори за предоставяне на поръчителство вкл. и за неоснователно обогатяване като настоящото дело се сочи , че не се отличава от масата такива дела. Страната сочи , че гр.д.№280 на РС – Царево не се отличава с фактическа сложност , приключило е с разглеждане само в едно открито съдебно заседание като процесуалният представител на ищцовата страна не е присъствал на него. Не се е отворила нужда от събиране на доказателства , назначаване на експертизи и др. действия по доказателствения процес. По случаи аналогични на повдигнатия спор е установена еднопосочна съдебна практика – в т.ч. и по дела , водени от адв. Михайлов с ответници – дружествата Кредисимо и Ай тръст. Пред РС – Царево са проведени 6 броя искови производства , които са все с предмет възстановяване на недължимо платени суми във връзка с твърдени за нищожни процесни договор за кредит и договори за предоставяне на поръчителство. Страната се позовава и на злоупотреба с процесуални права с оглед надвишаващия размер на претендираното адвокатско възнаграждение с цел присъждане на суми на адвоката. Излага се становище , че в случая претендирания адвокатски хонорар е в нарушение на принципа на чл.3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните. Когато съдът установи такава злоупотреба той е длъжен да я осуети. Предвид фактическата и правна сложност на случая страната моли съда да уважи жалбата като измени решението в частта за разноските и на адв. Михайлов се присъди възнаграждение в по-малък размер , сочи се справедлив размер в случая – 150 лв.

Постъпила е частна жалба против Определение №5 от 03.01.2025 г. и от „Ай тръст“ЕООД, ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление – гр.София. Присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 480 лв. в случая се оспорва като прекомерен. Според изискванията на закона размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован. – т.е. – цената на този труд да е пропорционална на защитавания материален интерес , а от друга да отговаря и на фактическата и правна сложност на делото. В случай че единия критерии се игнорира би се стигнало до случаи като процесния – необосновано високи възнаграждения по типизирани производства. Не следва да се приеме , че размера на възнаграждението 2 следва да изхожда и само от защитавания материален интерес. Сочи се , че един и същи ищец, представляван от един и същи адвокат е завел 6 искови производства , които са идентични по предмет и ответници. Според жалбоподателя това представлява злоупотреба с право , което не следва да бъде толерирано от съда , а напротив – да бъде осуетено. В случая съдът не следва да бъде ограничаван от размерите по НМРАВ. По шестте идентични производства документацията по делата е бланкетна , производствата не се отличават с фактическа и правна сложност. Страната заявява, че следва да се има предвид и направеното признание по делото , че процесната сума по иска е постъпила по своя сметка. Това не е породило необходимостта от развИ.не на доказателствен процес. Страната се позовава на Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване – по което е прието , че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба / НМРАВ/ спрямо страната , осъдена за разноски тъй като ограничава свободата на конкуренцията. Това тълкуване на СЕС е възприето и доразвито от ВКС като страната в жалбата си се позовава и цитира съответни актове – Определение №500015 от 16.02.2024 г.. В същото съдът е комунтирал , че е налице разлика в заплащането , което получава процесуалният представител по чл.38 от ЗА.: - създадени са облекчени условия ва осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица като насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв , който е приет от съсловната организация на адвокатите и е обвързващ съда. В този смисъл социалната помощ се прехвърля изцяло тежест на насрещната страна , а адвокатската услуга , независимо , че е била поета за изпълнение със социална цел престава да се счита за предоставена в обществен интерес след като възнаграждението на адвоката се определя в размер , под който той не би могъл да договора и в общия случай. ВКС е приел , че не следва да се прилага НМРАВ и в случая е определил възнаграждение под минимума – 150 лв. , тъй като е посочил, че случая не се отличава с фактическа и правна сложност и този размер съответства на действителната трудност на делото.

Моли се за отмяна на определението на РС и постановяване изменение на решението в частта му за разноските като на адв. Михайлов се присъди понисък размер възнаграждение – в случая обоснован размер се явява според страната 150 лв.

3

От страна на В. Н. – ищец в производството е постъпил отговор чрез процесуалния му представител – адв. Михайлов. В отговора се отрича каквато и да е възможност за злоупотреба с права имайки предвид , че страната е физическо лице – потребител и се явява икономически по- слабата страна в случая спрямо кредитните институции. В случая „Кредисимо“ е отпускала на Н. 7 кредита и по всеки му е начислявана такса гаранция и то към свързано с „Кредисимо“ дружество – „Ай тръст“. Това именно представлява злоупотреба с права , тъй като институцията получава печалба над 300-400% за сметка на потребителя като се начисляват неустойки , такси в неколкократен размер на кредита. Заведените дела , макар и идентични са с различен предмет – те касаят различни договори , различни суми и падежи.

Развитието на отношенията между страните по всеки договор е предмет на самостоятелно изследване. Оспорват се изводите на жалбоподателите , че делата били с нисък размер на претенциите. Процесуалният представител излага съображенията си , че всеки казус е различен , че по всеки от него се е подготвял, съответно документация, обосновавал се е с практика на други съдилища и на ВКС, че всъщност делата са с фактическа и правна сложност.

Цитира се практика на ОС – Пазарджик , на ОС – Ямбол , на ВКС. Като неоснователни се оспорват възраженията на жалбоподателите за злоупотреба с право по чл.3 от ГПК. Практиката да се завеждат искови производства срещу кредитори за недействителност на договори за паричен заем или техни клаузи следва от това , че самите кредитори сключват договори за заем , в който са уредени еднотипни клаузи за неустойки , допълнителни възнаграждения и такси. В този смисъл се оспорва правото на кредитора да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение , тъй като е могъл да откаже подобно на потребителя като равнопоставен контрахент сключването на договори или добавянето на клаузи , които са вероятно неравноправни или недействителни. Вместо това – кредиторът също е обективирал насрещно волеизявление , припокриващо се с това на потребителя да сключи договор за заем с включени в него клаузи , които са вероятно неравноправни или недействителни. Също се цитират актове на ОС – Пловдив , ОС – Пазарджик , ОС – Бургас и др.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№280/2024 г. на Районен съд – Царево е било 4 образувано по исковата молба на В. Н. против „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД с правно основание на кумулативно обективно съединени искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД с цена на първия иск – 60 лв. и на втория – 200 лв.

С решение №120 от 06.11.2024 г. районният съд е прогласкил за нищожен договора за потребителски кредит сключен между ищеца В. Н. и

„Кредисимо“ЕАД , както и договора за предоставяне на поръчителство между В. Н. и „Ай тръст“ЕООД. „Кредисимо“ЕАД е осъден да заплати на В.Н. сумата от 60 лв. , а „Ай тръст“ЕООД – сумата от 200 лв. на В.Н. – заплатено възнаграждение по сключения договор за поръчителство. Двамата ответници – „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са осъдени да заплатят на адвокат Михайлов , предоставил безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 от ЗА на ищеца Н. сумата от 960 лв. – адвокатско възнаграждение.

Съдът след постановяване на решението е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК от страна на „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските като са искали намаляване на възнаграждението за адвокат Михайлов. Изложени са съображения в подкрепа на искането.

Съдът се е произнесъл с определение №5 от 03.01.2025 г. по молбата на двамата ответници. Молбата е оставена без уважение. За да постанови акт в този смисъл съдът е приел , че възражението на ответниците за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Съдът е направил преценка досежно размера на адвокатското възнаграждение , правната квалификация на иска , фактическата и правна сложност на делото , извършените процесуални действия по конкретния казус. Отчетена е фактическата и правна сложност на делото – съдът е приел , че тя е на ниво , адекватно на постановеното възнаграждение , че положените от адвоката усилия , насочени към установяване на релевантните факти отговарят на определения от съда размер на възнаграждението. При това положение съдът е намерил размера на възнаграждението за обоснован и справедлив.

Частните жалби на двамата ответници са допустими – същите са депозирани от надлежни страни в производството по делото , имащи правен интерес от обжалване на постановения от съда акт в законоустановените срокове.

По основателността на жалбите съдът съобрази следното:

5

В процесния случай адвокат Михайлов е оказвал безплатна правна услуга по реда на чл.38 ал.2 от ЗА на ищеца В. Н.. Характерно при тази форма на оказване на правна помощ е , че договорът се сключва между материално затрудненото лице и адвоката , а при успешен изход на делото за материално затрудненото лице разноските за предоставената правна помощ биват възложени в тежест на насрещната страна. В процесния случай при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразена актуалната съдебна практика , вкл. и обективираната в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване на Районен съд – София. Така цитираната съдебна практика приема , че Наредба №1 за МРАВ фиксирайки размери на възнагражденията за адвокатска помощ , които са задължителни за страните по договора за правна помощ , а оттам – и за съда ограничава конкуренцията , поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната , осъдена за разноски. При определяне на справедлив размер на възнаграждението следва да бъдат спазвани принципите на разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение с реално положения от страна на адвоката труд , в качеството на процесуален представител на ищеца. При този процес съдът не следва да бъде ограничен по никакъв начин от фиксираните в НМРАВ размери. При определяне на адвокатските хонорари следва да се отчете стойността на защитимия интерес , липсата на фактическа и правна сложност на делото , обстоятелството , че по делото е проведено само едно съдебно заседание , на което представител на ищеца не се е явил , както и че се касае за спор , по който е установена константна съдебна практика: спорът по делата основно се е изразил в преценката за нищожност на процесните договори , извършена от съда. Спорът е от правно естество и е свързан с тълкуване съдържанието на договорите , като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика , което води до извода , че същият не се характеризира и с голяма правна сложност. В процесния случай следва да бъде отчетено обстоятелството , че се касае за образувано производство по шест броя дела по описа на Районен съд – Царево с ищец В. Н. , представляван по всички производства от адвокат Михайлов. Заведени са едни и същи искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД против едни и същи ответници – „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД при идентични по съдържание и изказ 6 искови молби , което е в подкрепа на изводите за неголяма фактическа и правна сложност на делата - най – вече с оглед на бланкетността на изготвената от процесуалния представител по шестте производства документация. При релевираното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от противната страна и с оглед и на специална хипотеза за накърняването на добрите нрави , уредена в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, където е постановено, че уговореното адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано,предвид действителните процесуални действия ,извършени от адвоката на ищеца /подаване на исковата молба /,фактическата и правна сложност на делото ,настоящият съдебен състав счита ,че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е по 150 лв. ,които ответниците – частни жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца.