Акт № 373 от 12.11.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- 1732/2026
- Подписан
- 12.11.2026
- В сила
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 373 гр. Пловдив, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Михаела Добрева
Членове:Атанаска Анастасова
Момчил Найденов при участието на секретаря Гинка Големанска в присъствието на прокурора Ангел Н. Ангелов като разгледа докладваното от Михаела Добрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300601732 по описа за 2026 година С присъда рег.№ 130 от 06.07.2026 г. по н.о.х.д. № 2326/ 2026 г., РС Пловдив е признал подсъдимия К. М. Т. – 66г., български гражданин, *, вдовец, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от неустановена дата в началото на м. декември 2025 г. до 26.12.2025 г. включително в * обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – С. З. И. ЕГН ********** от * обл. Пловдив, както следва: на неустановена дата в началото на м. декември 2025 г. в * обл. Пловдив, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – С. З. И. ЕГН: ********** от * обл. Пловдив, като я опипал по гърдите, по интимните части и я целувал по устата; и на 26.12.2025 г. в * обл. Пловдив, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – С. З.
И. ЕГН: ********** от * обл. Пловдив, като я опипал по гърдите, поради което и на основание чл. 149 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК , във вр. с чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА 1 така наложеното наказание от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ с една трета и същото да се счита ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считан от влизане на присъдата в законна сила. Уважил е частично предявения граждански иск и е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец С. З. И. чрез законния й представител майка й З. Н. И. сумата от 5000 евро представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 149 ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считана от 26.12.2025 г. до окончателното й изплащане.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия чрез защитниците му адв.И. М. и адв. Р. З.. Иска се изменението й, като се намали наказанието до минималния предвиден в нормата на НК размер и отлагането му по реда на чл.66 а.1 от НК; а алтернативно – да се потвърди присъдата. Твърди се, че наложеното наказание е несправедливо, несъразмерно тежко и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, въпреки приложения чл.58а от НК, както и че няма да допринесе за постигане на целите по чл.36 от НК.
Срещу присъдата е постъпил и въззивен протест. С него се атакува приложението на чл.66 ал.1 от НК – предлага се отмяната му и налагане на наказанието, поискано от прокурора. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен отегчаващите отговорността обстоятелства.
Срещу присъдата е постъпила и жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител С. З. И. – адв. Д. В., с която се иска отмяна или изменение на присъдата. Твърди се, че съдът е подценил степента на обществена опасност на деянието и дееца. Не били отчетени лошите характеристични данни на подсъдимия. Атакува се присъдата и в частта касаеща частичното неуважаване на гражданские иск, като се твърди, че съдът в недостатъчна степен е отчел причинените неимуществени вреди, които според повереника са доказани в пълен размер и основание. С оглед на горното се претендира увеличение на наложеното наказание и отмяна в частта в която изтърпяването му е отложено, както и уважаване на гражданския иск изцяло.
За да постанови атакуваната присъда РС Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
2
При този процесуален ред съдът е приел, че описаната фактическа обстановка в обвинителния акт се потвърждава от самопризнанията на подсъдимия и доказателствата събрани в досъдебното производство, поради което е одобрил съгласието на подсъдимия да не се събират нови доказателства и да не се разпитват в хода на съдебно следствие свидетелите и вещите лица, на чиито протоколирани показания се основава държавното обвинение. Въз основа на това първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. М. Т., живеел в *, обл. Пловдив, *. Пострадалата и свидетел С. И., която е на 10 години, живеела заедно със семейството си в същото село и на същата улица, но на *, заедно с майка си свидетелката З. И., свидетеля *, с когото майка й живеела на семейни начала и малката й сестричка – * на 5 години. Св. * не бил биологичен баща на пострадалата, но той полагал много добри грижи за нея и малката *, която се родила от съвместното му съжителство със свидетелката З. И..
Подсъдимият бил близък на семейството, тъй като, освен че им бил съсед, бил и колега на свидетеля * в базата в * на * гр. Пловдив, често гостувал на родителите на пострадалата и бил наясно, че и двете момичета – свидетелката С. И. и сестричката й *, нямали навършени 14 години.
В началото на месец декември 2025 г. подсъдимият Т. бил на гости в дома на свидетелите З. И. и *. Тримата се намирали в холното помещение на къщата, а свидетелката С. И. и сестричката й си били в тяхната стая. В един момент свидетелката С. И. решила да отиде до тоалетната, която се намирала на двора. Тя била облечена с блуза и клин. Пострадалата И. излязла от стаята и в момента, в който минавала по коридора, се засякла с подсъдимия, който в този момент излизал от хола. Двамата се оказали сами в коридора. Без да й казва нищо, Т. се приближил до пострадалата и въпреки че бил наясно, че тя е под 14 години, с цел да си възбуди полово желание, без съвкупление, започнал да я опипва по гърдите с една ръка, през блузата, при което С. И. избутала ръката му, но подсъдимият продължил и я опипал с ръка по половите органи, през клина, след което се навел и я целунал по устата, при което пострадалата усетила езика му в нейната уста. Тя веднага се дръпнала настрани, тъй като й станало много неприятно, а подсъдимият Т. й казал да не казва на никого за това, което се е случило. Т. се върнал в хола, а свидетелката С. И. се разплакала и за да не я вижда в това състояние малката й сестричка, тя отишла в стаята на родителите си.
На следващия ден пострадалата споделила с майка си – свидетелката З.
И., за това какво се е случило предния ден, но майка й не й повярвала, тъй като не предполагала, че толкова близък на семейството човек, може да извършва такива действия.
3
На 26.12.2025 г. по обед, свидетелката С. И. и сестричката й се намирали в тяхната стая на първия етаж на къщата. Пострадалата била легнала на леглото и в ръцете си държала мобилен телефон, на който гледала клипове по социалните мрежи. Била облечена с долнище на анцуг и плътна блуза. Сестра й гледала телевизия, като била седнала на стол, с гръб към свидетелката С. И..
Майка й и свидетелят * се приготвяли да отидат до гр. Стамболийски. В момента, в който излизали, на двора се срещнали с подсъдимия Т., който искал да си вземе пиростията, която бил дал на * за ползване. Последният му отговорил, че точно в този момент заедно със свидетелката З. И. отиват до гр.
Стамболийски, при което Т. му казал, че ще мине по-късно. На втория етаж били чичото на пострадалата, който в този момент спял и дядото на свидетелката С. И., който бил трудноподвижен и не излизал от стаята си.
Малко след като свидетелите З. И. и * тръгнали, подсъдимият влезнал в къщата им и направо отишъл в стаята на двете момичета. Когато влязъл при тях, Т. се насочил към свидетелката С. И. и седнал на края на леглото, с лице към нея. Пострадалата държала телефона си в ръце, но тъй като се почувствала заплашена, предвид предходните действия на подсъдимия Т., инстинктивно включила камерата на видеозапис със звук, но без да го насочва към него, за да не разбере, че снима в момента, с цел да има някакво доказателство, в случай, че отново й посегне. В това положение на телефона, горната част на тялото на подсъдимия влизало в кадър. Т. посегнал с ръка, проврял я под блузата на свидетелката С. И. и с цел да си възбуди полово желание, без съвкупление, започнал да я опипва по гърдите, въпреки, че много добре знаел, че пострадалата не е навършила 14 години. Свидетелката С. И. казала на подсъдимия да си махне ръката и да я остави, като продължавала да записва с телефона. Тогава Т. преустановил действията си и попитал пострадалата дали е казала на майка си и баща си за това, което се е случило предния път. Свидетелката И. му отговорила, че нищо не е казвала, при което подсъдимият се обърнал към сестричката на пострадалата и я попитал дали иска да отиде на гости в къщата му, но тя отказала и продължила да гледа телевизия. Същото предложение отправил и към свидетелката С. И., но и тя отказала. Тогава подс. Т. казал, че ще си вземе пиростията и напуснал стаята на момичетата, при което, обаче, свидетелката С. И. успяла да запише целия разговор и действията на подсъдимия.
Свидетелите З. И. и * се прибрали около 13.00 часа. На майката на пострадалата й направило впечатление, че дъщеря й С. е притеснена и я попитала дали се е случило нещо. Първоначално свидетелката С. И. й отговорила, че нищо не се е случило, но по-късно привечер около 19.00 часа, споделила с майка си за крайно укоримите действия на подсъдимия Т., като й показала записа, който направила. Когато видяла клипа и чула разговора 4 между подсъдимия и дъщеря й С., свидетелката З. И. разбрала, че е сгрешила като не е повярвала на С., относно предходните действия на подсъдимия Т., при което поискала от дъщеря си да й изпрати клипа на нейния телефон.
Свидетелката З. И. веднага казала на свидетеля * за случая, след което и сигнализира на тел.112 за случая.
За да възприеме тази фактическа обстановка ПРС е обсъдил събраните в досъдебното производство доказателства и самопризнанието на подсъдимия, дадено по реда на чл.371 ал.2 от НПК, като е намерил, че събраните в досъдебното производство доказателства – писмени, свидетелски показания, заключението на СМЕ, КСППЕ, заключение на техническа експертиза, протоколи за ПСД за оглед, за доброволно предаване, свидетелство за съдимост, характеристична справка – всички надлежно приобщени към доказателствения материал в съдебното производство по реда на чл.283 от НПК, са непротиворечиви и напълно кореспондират помежду си като по несъмнен начин установяват факта на извършване на процесните деяния, място, време, начин на извършване, както и авторството на подсъдимия и че подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и установяват безпротиворечиво и пълно описаната фактическа обстановка.
Този анализ на доказателствата в мотивите към присъдата, е довел първоинстанционния съд до извода, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 149 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК:
От обективна страна първоинстанционният съд намира за доказано извършването на действия, изразили се в опипване по гърдите, по интимните части и целуване по устата с използване на език, които реализират блудствени по смисъла на закона действия. Мотив на съда да приеме, че изброените действия са именно блудствени, намира в хронологията на действията – в опипване по гърдите, по интимните части и целуване по устата с използване на език, предупреждение да не споделя с майка си, извършване на същите действия дни по-късно използвайки отсъствието на родителите.
Мотив да се приеме, че се касае за продължавано престъпление според първоинстанционния съд са доказателствата за извършени от подсъдимия няколко еднотипни блудствени действия през непродължителен период от време ( на неустановена дата в началото на декември 2025г. и на 26.12.2025г.), които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като следващото е продължение на предишното.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c57fc1e6-66fd-4f81-b00b-ab3b4ea32239