Решение № 4 от 03.02.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Раднево, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава П.а при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава П.а Административно наказателно дело № 20255520200256 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М.М.Б.-И., ЕГН **********, с постоянен адрес ******************** против наказателно постановление /НП/ № ********* от 07.10.2025 г. на началник на РУ-Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл. 178д от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. /102,26 евро/ за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

По изложени в жалбата съображения за незаконосъобразност на НП от гл. т. на неговата необоснованост и издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е отправено искане за неговата отмяна.

Твърди се, че недоказано от обективна и субективна страна се явява вмененото й нарушение на ч л . 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. В тази връзка се посочва, че съгласно установената съдебна практика, за да е налице твърдяното нарушение е необходимо паркомястото да е реално заето, т.е автомобилът да пречи на ползването му.

Въззиваемата страна – началник на РУ-Раднево при ОД на МВР- Стара 1

Загора, редовно призован, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния му представител - юрисконсулт А., за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя за присъждане адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на подобно, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на М.М.Б.-И. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за извършено от нея нарушение на чл. чл.

98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за това, че на: ********** г. в ***** часа, в ******************* като собственик на лек автомобил марка „*****“ модел „******“ с рег. номер *********, е паркирала автомобила на място, отредено за хора с трайни увреждания обозначено с пътен знак Д21 и маркировка положена в син цвят. За констатираното нарушение първоначално е бил издаден фиш сер. GT № ********** от ********** г., срещу който е подадено възражение от жалбоподателя с вх. № *********/19.08.2025 г. по описа на ОД на МВР Ямбол. На основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП издадения срещу М.М.Б.И. фиш е анулиран и срещу него е съставен акт за установяване на административно нарушение Серия G A № *************/01.09.2025 г. за същото нарушение. АУАН е съставен от В. Д. Д. на длъжност – ********р при РУ Раднево в присъствието на свидетеля Д. П. П.. Въз основа на посочения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление № ********* от 07.10.2025 г. на началник на РУ-Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, с което на жалбоподателя: на основание чл. 178д от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2

200.00 лв. за нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП.

По делото като писмени доказателства са представени освен обжалваното наказателно постановление и АУАН, докладна записка от актосъставителя до началник РУ Раднево /л.17 от делото/, уведомление до жалбоподателя за издаване на НП, писмо до РУ Ямбол за връчване на АУАН Серия G A № *************/01.09.2025 г. /л.11/, възражение относно наложена глоба с фиш сер. GT № ********** от ********** г. /лист 14/; справка за нарушител водач /л.19/; справка Централна база КАТ относно лек автомобил марка „*****“ модел „******“ с рег. номер *********, заповеди за компетентност, както и изискания от административнонаказващия орган и приет като доказателство по делото снимков материал на оптичен носител /л.47/.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя В. Д. Д. – свидетел при установяване на нарушението и полицейският служител Д. П. П.

– свидетел при съставяне на АУАН. В показанията си св. Д. посочва, че на процесната дата и място при извършване на обход на паркинга, където имало определено инвалидно паркомясто установил паркиран автомобил без водач в него, който е заел частично /около 40 см./ от паркомястото определено за инвалиди, за което направил снимка със служебния си таблет. Срещу съставения фиш постъпило възражение, поради което бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, а в последствие било издадено обжалваното наказателно постановление.

Разпитан като свидетел по делото бе и полицейския служител Д. П. П., който в своите показания заявява, че е единствено свидетел при съставянето на АУАН.

По делото като свидетел по искане на жалбоподателя бе допуснато и лицето К.Ж.Д. - очевидец на случилото се. Същия свидетелства, че колата действително е била паркирана така, че „леко е настъпила бялата линия на маркировката“. Свидетелства, че от двете страни на колата на жалбоподателката е имало паркирани коли, едната от които със стикер за инвалиди.

От възпроизведения в съдебно заседание снимков материал на оптичен носител, представен от административнонакзващия орган, се установява, че лек автомобил марка ***** модел ****** с рег. номер ********* , е заел 3 частично паркомясто за инвалиди, обозначено с пътен знак Д21, като от двете страни на автомобила са паркирани други МПС. От снимковия материал не се установява мястото да е обозначено и с маркировка в син цвят, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства, както и от събраните по делото гласните доказателства – изцяло извлечени от показанията на актосъставителя В. Д. и К.Д.. От същите, които като цяло препокриват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, ясно се възприема, че на процесната дата и място е установено паркиран лек автомобил марка „*****“ модел „******“ с рег. номер *********, заемащ частично паркомясто за инвалиди.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното понастоящем НП, в установения от закона срок и пред местно компетентния съд - този по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган - началник на РУРаднево, при ОД на МВР-Стара Загора, съгласно приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Въпреки изложеното съдът счита, че в хода на АНП е допуснато съществено нарушения на процесуалните правила, което е довело ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и е абсолютно и самостоятелно основание за отмяна на НП.

Видно е, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № *************/01.09.2025 г. в отсъствие на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на 4 нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба, к огато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Гласните и писмените доказателства събрани по делото еднопосочно установяват, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, допускащи това - нарушителят да не може да бъде намерен или след покана да не се е явил. В настоящия случай съдът с разпореждането си за насрочване на делото изрично е задължил административнонаказващия орган да представи надлежно връчена покана за съставянето на АУАН, но такава не е представена. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, която е формална предпоставка за издаване на НП, а е резултат от проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на състезателния характер на административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да прави възражения и при самото му съставяне. Такъв е и общият принцип на наказателния процес, според който актосъставителят доказва извършеното нарушение, а не нарушителя доказва своята невинност. Разпоредбата на чл.

40, ал. 1 от ЗАНН въвежда по един императивен за актосъставителя начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя. Само когато нарушителят не може да се намери или пък след покана не се яви, тази разпоредба допуска акта за административно нарушение да бъде съставен и в негово отсъствие. Нарушител е лицето, на което се вменява виновно извършване на административно нарушение. Съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, е съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т. 8 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението на тези правила е съществено, тъй като води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се запознае с неговото съдържание, да изложи (ако има) своите обяснения или възражения по акта още при образуване на административнонаказателното производство.

Въпреки, че настоящия съдебен състав прие, че има допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на НП на формално основание, съдът ще изложи съображенията си и по съществото на 5 спора, тъй като и там са налице основания за отмяна на Наказателното постановление.

На първо място според действащата в момента норма на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията - местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. Според тази разпоредба мястото за паркиране на автомобили на хора с увреждания следва да е обозначено не само с пътен знак Д21, но и с пътна маркировка. Използван е съюзът "и", което означава кумулативно изискване и за пътен знак, и за пътна маркировка.

От снимковия материал представен от административнонаказващия орган / л. 47/, както и от другите доказателства не се установява процесното място да е било обозначено със синя пътна маркировка с международен символ за достъпност. Събраните и кредитирани по – горе доказателства сочат, че мястото е било обозначено само с пътен знак Д21, поради което следва да се приеме, че щом кумулативно мястото не е било обозначено и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка, то мястото не следва да се счита за обозначено за паркиране на хора с увреждания, от където пък следва, че не може да се приеме за място, визирано в чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП .

Разпечатката съдържа 33 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c57f9045-722d-461f-aed3-ed9ac9058932