Определение № 23147 от 04.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23147 гр. София, 04.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Б. В. като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20241110122157 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искане, отправено с исковата молба от ищеца по делото Г. М. И. с ЕГН **********, за освобождаване от задължението за внасяне на дължима държавна такса за завеждане на иска в размер на общо 968,54 лева по трите иска.

Предмет на делото е претенция за застрахователно обезщетение в размер на 19 467,37 лева обезщетение по застраховка отговорност на работодателя за трудови възнаграждения, 210,44 лева начислено и неплатено възнаграждение за официални неработни дни в Кралство Д. /където е положен труда/ и 4535,91 лева обезщетение за неизпълозван платен годишен отпуск от молителя по молбата срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“.

Приложена е Декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, съгласно която лицето не притежава недвижимо имущество, декларира, че не получава месечен доход, регистриран бил като безработен, притежавал две МПС: К., произведен през 2002г. и Р. произведен през 2006г.

Видно от справка от Община Ловеч – Дирекция местни данъци и такси молителят е притежавал общо . в периода 2010г. – 2022г., като голяма част от партидите на същите са закрити в периода 2020г. – 2022г.

Съгласно писмо от НОИ – ТП Ловеч на ищеца е отпуснато парично обезщетениие за безработица от 30.01.2024г. до 29.05.2024г. в размер на 18,00 лева дневно. От същото се установява и че за периода 10.09.2021г. – 09.01.2022г. Г. М. също е получавал обезщетение за безработица.

Видно от Договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024г. ищецът е заплатил в брой на своя адвокат 2000,00 /две хиляди/ лева при подписването на договора.

Съгласно представен от ищеца отказ от 18.01.2024г. на ответника да заплати обезщетението, има висящи трудови спорове във връзка с претендираното обезщетение, също така дружеството, наело го на работа и изпратило го в чужбина да работи – „С.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, а от друга страна ищецът може да се ползва от Фонда за Гарантиране на взем.та на работниците и служителите.

1

Съдът намира искането за освобождаване за неоснователно. Следва да се има предвид, че молителят е ищец по делото, в гражданския ни процес се прилага диспозитивното начало и в този смисъл той сезирайки съда инициира производството когато прецени, че е подходящо и навременно. В случая са налице данни, че ищецът е мъж в работоспособна възраст.

Заплаща достатъчно големи разноски за адвокатско възнаграждение, по който разход може да се съди за примерните му доходи. В периода, в който е получавал през 2021г. – 2022г. обезщетение за безработица е притежавал няколко автомобила, като само разноските за задължителната застраховка Гражданска отговорност за по около 400 лева на година.

Отчуждаването на толкова много МПС в кратък период от време – вероятно малко преди за замине да работи в чужбина, е довел до редица и съществени приходи за молителя.

Отделно от това, налице са данни, че същият води дело отделно от настоящото по трудов спор, където по закон е освободен от държавна такса. Обръщал се е за съдействие и към други компетентни органи във връзка с незаплащане на положения от него в друга държава труд.

Разходването на обществените средства следва да се разрешава само в изключителни случаи с оглед ниското равнище на доходите на българите и големия дял социални плащ.. Ето защо съдът намира за установено, че ищецът по косвени данни за средна финансова обезпеченост – не живее на свободен наем, не търси активно работа, но заплаща 2000 лева адвокатски хонорар, води и други дела и преписки по същата претенция, стигна до извода, че сам или с помощта на своите близки би могъл да поеме разноските по воденето на делото, за да реши собствената си претенция за обезвреда на щетите. Решението да полага труд в чужда държава е субективно - лично на Г. М., и възникналите във връзка с това затруднения по изплащане на възнаграждение от чужд работодател, не може да се поставят в тегло на българските граждани, полагащи труд тук и заплащащи осигуровките си тук, откъдето следва да се вземат средства, за да се заплати авансово дължимата държавна такса.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от ищеца по делото Г. М. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. . ж.к. . за освобождаване от задължението за внасяне на дължима държавна такса за завеждане на иска в размер на 968,54 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в седмичен срок от връчването му.

Препис да се връчи на ищеца.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3