Решение № 310 от 08.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Варна, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20233110205158 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на К. Ц. К., чрез пълномощник, против Заповед за задържане рег.№ 439зз-749/07.11.2023г. издадена от мл.полицейски инспектор при 03 РУП при ОД МВР – Варна – Т. Г. , с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.

С жалбата се изразява становище, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и не съответства с целта на закона.

Сочи, че не са били налице основания за задържането му, в заповедта не се съдържали фактическите основания за задържането и липсвал реквизит от посочените в чл.72 от ЗМВР. Задържането на лицето е било извършено по крайно унизителен начин, в зоната на училището, в което се обучава, без преди това да му е връчвана призовка за явяване.

По същество на делото процесуален представител на жалбоподателя моли съда да отмени обжалваната заповед като поддържа и доразвива изложените в жалбата основания. Претендира разноски.

По същество на делото процесуален представител на ответника моли съда да потвърди издадената заповед. Претендира възнаграждение.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на датата на издаването й /07.11.2023г./, като жалба против нея е подадена на 22.11.2023г. Следователно същата е депозирана в законоустановения срок, пред надлежния съд и от легитимирано лице при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

1

Със Заповед за задържане на лице рег.№ 439зз-749/07.11.2023г. издадена от мл.полицейски инспектор при 03 РУП при ОД МВР – Варна – Т. Г. е наредено задържане на К. Ц. К. ЕГН ********** за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Според съдържанието на заповедта, задържането е станало на 07.11.2023г. в 08:30ч., като в заповедта е отразено къде точно е задържан- гр.Варна.

Заповедта е подписана от нейния издател – Т. Г. – мл.полицейски инспектор при 03 РУП при ОД МВР – Варна /съобразно приложена справка/ и от задържаното лице.

К. К. на предоставената му декларация, е заявил, че е запознат с посочените в нея права, както и че желае да ползва адвокат по негов избор и за негова сметка или служебно назначен такъв по ЗПП; Няма медицински проблеми и не желае медицински преглед; иска член на неговото семейство или друго лице да бъдат уведомени за задържането.

Удостоверил е, че няма нужда от специална хранителна диета и е запознат с правото му на свиждане и получаване на пратки.

Заедно с това на лицето е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от същата дата.

На 07.11.2023г. в 12:20 часа жалбоподателят е бил отразеното в заповедта. освободен съобразно

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- заповед за задържане, декларация, протокол за личен обиск, заповед №365з-6973/20.04.2023г. и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Предвид гореустановеното, с оглед извършената служебна проверка и наведените възражения, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорване, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото се по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание.

Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е налице и надлежно словесно описание на инкриминираните действия – " във връзка с досъдебно производство с посочен конкретен номер, по описа на 03 РУ ОДМВРувреждане на имущество ". Следва да се имат предвид всякакви престъпления по смисъла на НК, видно от редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Посочени са, макар и в синтезиран вид, правните основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед, като описанието, според настоящия съдебен състав, носи признаците на достатъчност. Нещо повече – обезпечена е и възможността за ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат, както и назначаването на служебен такъв.

Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то следва да е оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за постигане на законовата цел.

Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, 2 както и задържането му да е съобразено с целта на закона.

Процедурата по ЗМВР не е предмет на регулиране от нормите на НПК. Заповедта п о чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява принудителна административна мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането да се предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да извършва престъпления или да се укрие.

На следващо място, тя е и с цел - отпочване на процедура по разследване срещу вероятен извършител на престъпление – такова е било отпочнато с оглед деяние по чл.216 ал.1 от НК, видно от приложената справка от ВРП.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличие на данни, от които да се направи основателно предположение за съпричастност на конкретно лице в извършване на престъпление, както и дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ), като тази ПАМ е с превантивна функция, а именно - цели да се попречи на конкретното лице да извърши друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване.

В случая, тези критерии са спазени. Видно от разпита на св. С.- Ж., както и от приложената справка от РП- Варна, се установяват достатъчно данни за обосноваване на предположение за наличие на извършено престъпление, каквото е описано в заповедта за задържане, както и евентуалната съпричастност на задържаното лице към престъплението, установена към момента на задържането му . В този смисъл, налице са били основания да се смята, че вероятното противоправно поведение на жалбоподателя би могло да продължи, а това налага атакуваното ограничение.

Не е налице нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително.

Разпоредбата на чл. 5, т. 1 изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и сл. от същия.

В процесния случай, ДП е било образувано с първото действие по разследването.

За прилагане на ПАМ е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположение за съпричастност на лицето към престъпление, което дава възможност на полицейския орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение за нейната законосъобразност е липсата на индивидуализация в достатъчна степен на престъплението, за което се задържа лицето по ЗМВР.

Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР, същата се явява законосъобразна, респективно жалбата се явява неоснователна.

По отношение възраженията изложени в жалбата и по същество съдът не споделя същите. В жалбата се сочи, че, в заповедта не се съдържали фактическите основания за задържането и липсвал реквизит от посочените в чл.72 от ЗМВР. Сочи се че жалбоподателят е бил задържан по унизинтелен начин и без да бъде призоваван предварително.

Съдът не споделя възраженията, като изложи мотиви по- горе защо счита заповедта за съобразена със закона. По отношение на унизителен начин на задържане на лицето не са събрани каквито и да било доказателства, като обстоятелството, че това е станало в училището, където учи само по себе си не представлява унизително обстоятелство, а предварително призоваване на лицето не е императивна предпоставка, 3 предхождаща задържането му.

С оглед изхода на производството и наличието на изрична претенция за присъждане, но и предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението, дължимо се на административния орган, следва да бъде към минимума от Наредба за правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег.№ 439зз-749/07.11.2023г. издадена от мл.полицейски инспектор при 03 РУП при ОД МВР – Варна – Т. Г. за задържане за срок от 24 часа на К. Ц. К. ЕГН **********.

ОСЪЖДА К. Ц. К. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4