Решение № 250 от 14.07.2017, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер № 276 Година 2017,14.07. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд Граждански състав

На двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Антоанета Андонова – Парашкевова

Членове: …….………………………….………

Съдебни заседатели: …..…………………………………....

Секретар: Цветанка Арнаудова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 283 по описа за 2016 година

Ищецът „ХЕТА

АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН Ауто България“ ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №1-3, ет. 4, чрез пълномощника юрисконсулт Александър Тунчев е предявило против П.С.Б. с посочен адрес: ***, иск за установяване, че ответникът му дължи следните суми: 21 243,60 евро, представляваща вземане по запис на заповед, издадена от „ПБ Инвест“ ЕООД и авалирана от П.С.Б., както и законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2013 г., които са предмет на издадени заповед за изпълнение № 3955 от 25.07.2013 год. и изпълнителен лист от 29.07.2013 год. по ч.гр.д. №5437/2013 г.***. Претендира се и присъждането на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 776, 47 лв. Твърди, че на 21.05.2008 г.*** „ПБ Инвест“ ЕООД е издал в полза на

„Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД (понастоящем с променено наименование „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН Ауто България“ ООД) запис на заповед с уговорка без протест и разноски, с който безусловно и неотменимо се задължил да заплати на поемателя или на негова заповед сумата от 21 243, 60 евро, с уговорен падеж на 01.07.2010 г., като ефектът е бил авалиран от ответника П.С.Б..

Заявява, че падежът на записа на заповед е на определен ден, поради което с настъпването му, вземането е станало изискуемо. Твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, с което е поискал ответникът като авалист да бъде осъден да му заплати : главница по записа на заповед в размер от 21 243, 60 евро; лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и извършените в заповедното производство разноски. Сочи, че в рамките на образуваното пред БРС ч.гр.д. №5437 от 2013 г. са били издадени заповед №3955 от 25.07.2013 г. и съответно изпълнителен лист от 29.07.2013 г., че е поискал с молба от 27.01.2015 год. частен съдебен изпълнител Неделчо Митев да образува изпълнително дело за събиране на вземанията по заповедта. Заявява, че по образуваното изп. д. № 762 от 2015 г. частният съдебен изпълнител е връчил препис от заповедта и покана за доброволно изпълнение на авалиста П.Б., който своевременно е възразил, поради което за него се е породил правен интерес да предяви настоящите искове. Намира, че претенциите му са основателни, тъй като процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ, като редовно е оформено и менителничното поръчителство от страна на ответника, падежът е настъпил и вземанията му са изискуеми. Прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Предявените искове са с правни основание в чл.422 от ГПК във вр. с чл.485,ал.1 във вр. с чл.538,ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът П.С. оспорва иска като неоснователен. Счита, на първо място, че обратният иск на приносителя-ищец срещу авалиста е погасен по давност, която в случая е три годишна. Намира, че авалиста отговаря както лицето, за което е поръчителствал, т.е. както издателя, поради което погасителната давност и за него е три години от настъпване на падежа и затова счита, че претенцията е погасена на 01.07.2013 г., като заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено след изтичане на давностния срок – едва на 03.07.2013 г.

Освен това твърди, че спрямо издателя на записа на заповед „ПБ Инвест“ ЕООД с решение №6 от 25.02.2010 г. по т.д. №84 от 2010 г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград е било открито производство по несъстоятелност, а впоследствие с решение от 05.10.2010 г. дружеството било обявено в несъстоятелност. Счита, че съгл. чл. 537 във вр. с чл. 505, ал. 2, т. 2 от ТЗ ищецът е могъл да предяви обратен иск против авалиста П.Б. още на 02.03.2010 г., на която дата е било обявено решението на Окръжен съд гр.Разград за обявяване на издателя-авалат на процесния запис на заповед в неплатежоспособност, от която дата намира, че започнала да тече тригодишната погасителна давност за предявяване на обратен иск спрямо него като авалист – изтекла на 02.03.2013 г. Твърди още, че процесния запис на заповед има обезпечителна функция и е бил издаден, за да обезпечи задълженията на „ПБ инвест“ ЕООД по договор за финансов лизинг №*********/21.05.2008 г. Позовава се на недобросъвестност на ищеца като приносител на ефекта, като счита, че тази недобросъвестност поражда правото му като авалист да противопоставя релативните възражения, с които разполага „ПБ инвест“ ЕООД- в несъстоятелност срещу приносителя. Изтъква, че при недобросъвестност или злоупотреба с право, авалистът има право да ползва личните възражения на издателя, произтичащи от каузалното правоотношение. Първото му възражение е, че ищецът е предявил вземането си по лизинговия договор и издадения въз основа на него запис на заповед след срока по чл. 688 от ТЗ в производството по несъстоятелност на издателя на записа на заповед, поради което синдикът на „ПБ инвест“ ЕООД го е включил в списъка с неприетите вземания, а впоследствие Окръжен съд – Разград е оставил възражението против неприемане на вземането без уважение с определение от 01.09.2015 г. (вписано в ТР на 03.09.2015 г.), а иск по чл. 694 от ТЗ не е бил предявен. Намира, че с изтичане на срока по чл. 688 от ТЗ на 02.06.2010 г. за „ПБ Инвест“ ЕООД възниква материалноправно възражение по чл. 739, ал. 1 от ТЗ за погасяване на съответното вземане, поради което ответникът счита, че дълго преди настоящото дело е било налице знание от поемателя за наличието на възражението за пропускане на срока, предвид презумпцията за знание на вписани в ТР обстоятелства (чл. 7, ал. 1 от ЗТР). Твърди, че с непредявяване на вземането в срок, последното е било погасено съгл. чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Сочи, че издателят на записа на заповед, като страна по лизинговото правоотношение, е платил част от задължението по договора, а получения след прекратяване на договора автомобил марка „Мерцедес“ SL 280 надхвърля вредата от неизпълнението по договора. Твърди се, че записът на заповед обезпечава изпълнението по лизинговия договор, а след развалянето му – вредите от неизпълнението. Размерът на тези вреди ответникът сравнява с разликата между пълния размер лизингови вноски и тази част от тях, която е платена, като намира, че остатъкът е изцяло покрит от стойността на лекия автомобил. Прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ищецът в срок депозира допълнителна искова молба, в която се противопоставя на възражението за погасяване на претенцията му по давност. В тази връзка сочи, че падежът на записа на заповед е настъпил на 01.07.2011 г., а видно от издадената пощенска разписка и фактура към нея с №********** от 01.07.2013 г., пратката със заявлението по чл. 417 ГПК е подадено по пощата, поради което следва, че погасителната давност не е изтекла.

По отношение на въведените твърдения за връзката между ефекта и договора за лизинг възразява, че авалистът не може да релевира възражения, основани на каузалното правоотношение-нито абсолютни, нито относителни, което произтича от самостоятелния и неакцесорен характер на менителничното поръчителство. Счита възраженията за обявяване на издателя на записа на заповед в несъстоятелност за неотносими, тъй като авалистът не е страна по договора за финансов лизинг. Без значение намира, че са и въпросите дали и какви действия е предприел ищецът по отношение на издателя на записа на заповед, вкл. и когато последният е неплатежоспособен, тъй като при солидарност рискът от неплатежоспособност на някой от съдлъжниците се поема от останалите, а приносителят на записа на заповед е свободен да определи задълженото по него лице, от което иска изпълнение. Прилага нови писмени доказателства във връзка с оспорване твърденията на ответника.

Ответникът в допълнителния отговор на допълнителната искова молба настоява ищецът да уточни коя дата счита за падеж на задължението за плащане по записа на заповед-01.07.11 или 01.07.10 г. Намира за невярно твърдението, че заявлението по чл. 417 е било изпратено по пощата. Между кориците на ч.гр.д. №5437/2013 г. на БРС твърди,че липсват доказателства за подаване на заявлението по пощата. Освен това сочи, че за да бъде спазен давностния срок, адресат на пощенската пратка следвало да бъде съдът и никое друго лице или учреждение. Предаването на пратката на куриерски оператор, когато е адресирана до съд също се приравнявало на процесуално действие, но когато е изпратена до трето лице, което на свой ред представи документите в съда, тогава пощенското клеймо е без значение. От представената от ищеца с допълнителната искова молба фактура заявява, че не може да се установят адресатите на пощенската пратка, нито съдържанието на пратките, нито кога са били осъществени. Поддържа и доразвива твърденията си от отговора на исковата молба по отношение предсрочната изискуемост на задължението на авалиста – с откриване на производството по несъстоятелност спрямо издателя на ефекта и относно възможността на авалиста да се позовава на личните възражения на издателя на записа (страна по договора за лизинг) във връзка с каузалното правоотношение при наличие на злоупотреба с право или недобросъвестност от страна на поемателя-ищец.

Ищецът лизингодател депозира допълнително писмено становище, с което заявява, че поддържа исковата си молба и във връзка с разпределената му с доклада тежест уточнява, че съгл. Правилника за администрацията в съдилищата (обн. ДВ, бр. 8 от 2014г.) при обработване на постъпилите по пощата книжа в съда се запазва пликът, като върху тях се отбелязва и датата на пощенското клеймо с означение, че са получени по пощата.

Прилага заверени преписи от документите, представени с допълнителната искова молба.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните и обсъдени по делото относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложените по делото доказателства, че „ПБ Инвест” ЕООД чрез представляващия го ответник по настоящото дело П.С.Б., е подписал на 21.05.2008 г.*** Запис на заповед (л. 10). Със същия дружеството се е задължило без разноски и без протест, безусловно да плати на ищеца или на негова заповед на датата 01.07.2010 г. сумата от 21 243 евро в офиса на клона на лизингодателя в град Бургас, ул. „Александровска“ №2, ет. 1. Върху ценната книга е положен неоспореният от гледна точка на автентичност подпис на авалиста :ответникът П.С.Б., от което безспорно следва, че той е запознат с неговото съдържание.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед (л. 7-9 вкл.), което е изпратено по пощата на 01.07.2013 г.*** – обстоятелство, изрично обявено с определение №538 от закрито заседание от 23.05.2017 г. за служебно известно на настоящия състав.

Образувано е ч.гр.д. №5437/2013 г., в производството по което са били издадени Заповед №3955 от 25.07.2013 г. по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.07.2013 г. Видно от приложените по ч.гр.д.

№5437/2013 г. книжа, препис от поканата за доброволно изпълнение е получен от авалиста на 31.03.2016 г., възражение е подадено в срок (л. 35 - на 13.04.2016 г.), от където произтича интереса на лизингодателя от настоящия иск за установяване на вземането му по ценната книга.Възражението е бланкетно,не са посочени причини, поради които се оспорва вземането, липсва изрично посочване, че се признава част от задължението, възражението е и необосновано.

Безспорно се установява от приложеното по делото

Решение №6 от 25.02.2010 г. на Окръжен съд – гр. Разград, че спрямо търговското дружество-издател по процесния запис на заповед е открито производство по несъстоятелност. С решение от 05.10.2010 г. по т.д.№ 94/09 г. на Окръжен съд – гр. Разград (л. 76-77) „ПБ инвест“ ЕООД е и обявен в несъстоятелност. Видно от молба от 04.06.2010 г. (л. 82-85 вкл.) „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД е предявило вземания към несъстоятелния длъжник по т.д. №84/2009 г. на Окръжен съд – гр. Разград, които са посочени с размер от общо 126 782, 17 лв., като в молбата е заявено , че в съответната сума се включват неизплатените лизингови вноски, наказателни лихви за забава, данъци и такси, както и такси за изпращане на уведомление за просрочени задължения от лизингополучателя. От съдържанието на молбата е видно още, че „ПБ Инвест“ ЕООД и „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД са сключили 7 договора за финансов лизинг, всички в периода между март и ноември 2008 г., вземанията по които (в посочения размер от общо 126 782, 17 лв.) синдикът не е приел в производството по несъстоятелност (л.78). С определение №20 от 01.09.2015 г. съдът по несъстоятелността се е произнесъл окончателно по възраженията на кредиторите с неприети вземания, в т.ч. и „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД с настояща фирма на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД, като ги е оставил без уважение, съответно не е приел вземанията по лизинговите договори в производството по несъстоятелност, като несвоевременно предявени извън срока по чл. 688 от ТЗ. Няма данни за предявени искове по чл.694 от ТЗ за установяване на тези неприети вземания за целите на производството по несъстоятелност.