Решение № 260143 от 09.04.2021, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №

.... гр. Лом, 09 април, 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на 09.03.2021 г. /девети март, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:

Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 948 по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на

А.Г.И. с ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощник адв.Т.Л. от АК - Враца срещу: „АКРОС -2008“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Златия, обл. Монтана, ***, представлявано от К.М.С., за ревандикация на недвижим имот - Нива от

22259 кв.м., четвърта категория земя, представляваща имот с идентификатор № *** по КККР за землището на с. Мокреш, общ. Вълчедръм, обл.Монтана.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на описания недвижим имот. Собствеността му произтича от сключването на договор за покупко-продажба на недвижимия имот под формата на нотариален акт от 31.10.2018г. с продавач . Като резултат от придобиване на имота сключил договор за аренда с , вписан в Служба по вписванията – Лом на 11.05.2020г. Ищецът е в невъзможност да предаде имота за ползване на арендатора , тъй като имотът се владее от ответника без последният да има годно правно основание за упражняваното владение. Арендните договори и анексите към тях, на основание на които ответникът „Акрос – 2008“ ЕООД владее имота, не съставляват правно основание за владението на процесната нива. Имотът, предмет на делото, е част от по-голям имот с номер по предходен план № 017009 и с площ 43,075 дка в землището на с. Мокреш, който впоследствие е бил разделен на два поземлени имота – процесния с площ 22 259 кв.м. и още един, който не е предмет на делото.

Ответникът, в качеството си на арендатор, е сключил Договор за аренда на земеделска земя, вписан на 10.04.2012г. в СлВп- Лом, за посочения имот № 017009 и с площ 43,075 дка с . На 07.01.2015г. между същите страни е сключен Анекс към договора за аренда, вписан на 08.01.2015г. за удължаване действието на договора с още 10 стопански години, считано от 01.10.2018г. На 01.02.2017г. между същите страни е сключен втори Анекс, вписан на 13.02.2018г. в СлВп- Лом за удължаване срока на договора с още 30 години, считано от 01.10.2018г.

Ответникът е сключил още един Договор за аренда, вписан в СлВп- Лом на 21.03.2018г. за същия имот с арендодатели , ,

– , и за срок от 30 години, считано от 01.10.2018г. Ищецът твърди, че изброените договори за аренда предхождат неговия аренден договор по вписване, но те не са годно основание за владението на имота от ответника и не могат да бъдат противопоставени на арендния договор, сключен между ищеца и . Това е така, защото договорите и анексите, сключени от ответника „Акрос -2008“ ЕООД са извършени от съсобственици, притежаващи по-малко от 50 % от съсобствеността. Излага подробни съображения в този посока като заключава, че всички договори и анекси към тях, сключени от ответника, не представляват годно основание за владението на процесната нива. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на Нива от 22259 кв.м., четвърта категория земя, представляваща имот с идентификатор № *** по КККР за землището на с. Мокреш, общ. Вълчедръм, обл. Монтана и да бъде осъден ответникът да предаде владението върху имота. Претендира деловодни разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника „АКРОС -2008“ ЕООД чрез пълномощника, адв. Р.Б., МАК. В отговора си ответникът заявява, че не оспорва правото на собственост върху процесния недвижим имот, притежавано от ищеца. Заявява, че е арендатор на имота с първоначална площ от 43, 089 дка в с. Мокреш по силата на договор за аренда, вписан на 21.03.2018г. в СВ –

Лом като арендодатели са , , – , и . След вписването на този договор имотът е разделен на два нови имота, единият от които е предмет на иска. Съгласен е с твърдението, че първите четирима от арендодателите не са собственици – наследници на имота, възстановен на наследници на по силата на чл.9а ЗН. Оспорва твърдението, че арендодателя има само една втора идеална част от процесния имот като твърди, че същата притежава освен 1/ 2 идеална част, наследявайки своята майка, още 1 /12 от наследството на братовчед си .

След сключване на посочения аренден договор Виолина Пейкова се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от ПИ с идентификатор *** с два правни сделки в полза на трето лице, като разпореждането е с обем 7/12 идеални части, което е повече от 50 % от собствеността. Заявява, че не оспорва иска в установителната му част, а единствено в частта, с която се иска да бъде предадено владението на имота като излага подробни аргументи в посока, че позоваването на ищеца на неспазване правилото на чл.32, ал.1 ЗС при сключването на договорите за аренда е неоснователно, тъй като става въпрос за упражняване на чужди права и възражения – такива на самите съсобственици- сънаследници, които не са преминали към ищеца като частен правоприемник, още повече, че негов праводател не са съсобствениците, а трето лице, а самите възражения важат само, докато е налице съсобственост. Ищецът е могъл чрез вписванията в имотния регистър да узнае за наличните за имота вписвания. След като имотът е придобит, важат императивните норми за задължителност на договорите, когато са вписани – чл.17 ЗАЗ и чл.237, ал.1 ЗЗД. В този смисъл арендния договор на ищеца е сключен, за да създаде привидно правно основание за заявения от ищеца спор относно конкуренцията и противопоставимостта между този договор и по-рано сключените такива, по които страна е ответникът. Заявява се в отговора, че ищецът е придобил собствеността си след сключването и вписването на арендния договор на ответника като държането на имота е предадено на „АКРОС -2008“ ЕООД още тогава, последният го държи на правно основание, позволяващо му да упражнява законосъобразно фактическа власт върху него и същото е противопоставимо на искането на ищеца да се предаде владението. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Искът е с правно основание чл. 108 от ЗС и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Постъпило е становище по делото, с което пълномощникът адвокат Т.Л. от АК- Враца поддържа иска и излага подробни съображения досежно неговата основателност.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв.

Р.Б. от МАК, който оспорва иска като неоснователен и недоказан в частта, в която се иска предаване владението върху имота, като не оспорва иска в установителната му част.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.

Съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

С Решение № 121А от 11.11.1994г. на Поземлена комисия

- гр. Вълчедръм е възстановен на , б.ж. на гр. София, недвижим имот, нива от 43,075 дка, имот № 017009, четвърта категория земя, в землището на с. Мокреш, обл. Монтана. е починал на 23.10.1977г. видно от представено удостоверение за наследници на Столична община. Същият е оставил наследници: две дъщери - и , както и съпруга . , починала на 30.12.1999г., е оставила наследник своята дъщеря . , починала на 25.11.1993г., е оставила наследник своя син , починал на 04.01.2000г., който не е имал съпруга, нито низходящи. Същият е бил наследен от своите първи братовчеди по майчина и по бащина линия - , , , , и , като по-близкият по степен изключва по далечния. е наследен от шестимата си братовчеди, като всеки от тях е наследил по 1/6 идеална част от наследството, оставено от същия.

Впоследствие , починала на 16.11.2016г., е наследена от сина си , а , починала на 16.07.2017г. - от съпруга си , починал на 02.01.2018г., а последният - от дъщеря си .

С Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№

2513/10.04.2012г., акт № 275, том 6 на Служба по вписванията – гр.Лом е отдал под аренда на "АКРОС- 2008" ЕООД за срок от седем стопански години горепосочения имот - нива от 43,075 дка, имот № 017009, четвърта категория земя, в землището на с. Мокреш, обл. Монтана, чийто действие започва на 01.10.2011г. С два анекса –Анекс към Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№ 26/08.01.2015г., акт № 18, том 1 на Служба по вписванията – гр.Лом и Анекс към Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№ 1203/13.02.2018г., акт № 63, том 4 на Служба по вписванията – гр.Лом, сключени между ответника "АКРОС - 2008" и , е продължен срокът на арендния договор. Двата анекса са в сила от 01.10.2018г. като срокът на единия е 10 стопански години, а на другия - 30 стопански години.

На 21.03.2018г. с Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№ 1935/21.03.2018г., акт № 159, том 5 на Служба по вписванията – гр.Лом, сключен между "АКРОС -2008" ЕООД от една страна и - , , , и от друга, е отдаден под аренда, считано от 01.10.2018г., реституираният имот за срок от 30 години.

На 03.04.2018г. е прехвърлила на К.М.С. чрез две сделки - замяна и покупко-продажба, изповядани съответно с Нотариален акт № 173, том ІІІ, рег. № 2214, дело № 161/03.04.2018г. и Нотариален акт № 174, том ІІІ, рег.

№ 2216, дело № 162/03.04.2018г., двата на Детелина Младенова – Нотариус с рег.

№ 393 от РНК, своите 7/12 ид. части от имота. Останалите идеални части от имота са били прехвърлени от останалите съсобственици на , както следва: на 29.03.2018г. прехвърля 1/12 ид.част; на

30.03.2018г. , и прехвърлят общо 3/12 ид.части; на 23.04.2018г. прехвърля своята 1/12 ид.част. С тези сделки става собственик на 5/12 ид.части, а К.М.С. - собственик на 7/12 ид.части от реституирания имот, видно от приложена справка от имотен регистър на л.

82-84. По-късно се извършва делба, вероятно доброволна на този имот, като точни данни по делото кога е извършена тя липсват, но видно от приложена актуална скица, от имота с № 017009 по предходния план на с. Мокреш, който е бил възстановен с площ 43,075 дка., е образуван процесния имот с площ 22,259 дка.

Съдът приема от правна страна следното:

С Решение № 121А от 11.11.1994г. на Поземлена комисия

- гр. Вълчедръм е възстановен на , б.ж.на гр. София, недвижим имот, нива от 43,075 дка, имот № 017009, четвърта категория земя, в землището на с. Мокреш, обл. Монтана. е починал на 23.10.1977г. видно от представеното удостоверение за наследници на Столична община. Същият е оставил наследници: две дъщери - и , както и съпруга . , починала на 30.12.1999г., е оставила наследник своята дъщеря . , починала на 25.11.1993г., е оставила наследник своя син , починал на 04.01.2000г., който не е имал съпруга, нито низходящи. Същият е бил наследен от своите първи братовчеди по майчина и по бащина линия - , , , , и , като по-близкият по степен изключва по далечния. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗН когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Съгласно, дадените в ТР № 3/1994г. на ОСГК разяснения правилото на чл. 8, ал. 4, изр.2 ЗН /ред. ДВ, бр.60 от 1992г./ не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. Ал. 4 на чл. 8 ЗН установява пряко наследяване от съребрените роднини от III до VI степен включително в четвърти ред наследници по закон, като низходящия в случая, когато се прилага посочената разпоредба, не заема мястото на своя възходящ, не го замества, а изключва по-далечния роднина.

Този низходящ е призован да наследи пряко, на лично основание, като наследник по закон в новия четвърти ред наследници по закон. Правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН намира приложение в случаите, в които са призовани към наследяване в четвъртия ред роднини, намиращи се в различна степен на родство с наследодателя, като законът не допуска сънаследяване, а изключва конкуренцията в полза на по-близкия по степен. В приложното поле на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН попадат случаите, в които между по-далечен по степен роднина и низходящ на по-близък по степен роднина не би могло да има конкуренция, защото възходящият на последния е от по-близка по степен родство. Например първи братовчеди и чичо и леля не могат да наследяват едновременно – наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като възходящият му, както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство. Правилото „низходящ на по-близък по степен роднина“ в случая не е налице, поради което разпоредбата на чл. 8, ал.