Решение № 183 от 22.03.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Плевен , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вера С. Найденова като разгледа докладваното от Вера С. Найденова Гражданско дело № 20204430103716 по описа за 2020 година

Иск с правно основание чл.422 от ГПК

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрк.И.Н., против М. М. Г., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 700,00 лева главница по договор за заем ***/16,08,2018 г., 47,18 лева договорна лихва за периода 25,09,2018 г. – 25,02,2019 г., 277,20 лева застрахователна премия за периода 25,09,2018 г. – 25,02,2019 г., 54,60 лева сума за допълнителни услуги за периода 25,09,2018 г. – 25,02,2019 г., 58,31 лева лихва за забава за периода от 25,09,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03,02,2020 г., 25,89 лева лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 25,09,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03,02,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№574/2020 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи се, че на 16,08,2018 г. между *** и ответника е сключен договор за заем ***-00040911/16,08,2018 г., по силата на който ответникът е 1 получил сумата от 700,00 лева, като съгласно клаузите на договора сумата е следвало да бъде върната на 6 равни месечни вноски в размер на 124,53 лева, в срок до 25,02,2019 г. Твърди се, че по искане на ответника на същата дата бил сключен и договор за допълнителни услуги към договор за заем ***00040911/16,08,2018 г., като кредитодателят се задължил да предостави на потребителя и допълнителни услуги, срещу заплащане на такса в размер на 54,60 лева, платима на 6 броя равни месечни вноски. Твърди се, че на основание сключения договор за допълнителни услуги, *** в качеството си на застрахгователен посредник предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с негово посредничество застраховка ***, като заемателят средвало да върне платената застрахователна премия от 277,20 лева на 6 равни месечни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по заема. Сочи се, че на 10,01,2019 г. е било подписано Приложение №1 към рамков договор за цесия от 16,01,2015 г. между *** и “Агенция за събиране на вземания” ООД, правоприемник на който е ищеца, по силата на който вземането на *** към ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че е направен опит ответника да бъде уведомен за извършената цесия, като писмото е върнато в цялост като неполучено. Твърди се, че е изпратено и второ писмо, което към датата на депозираната ИМ не е върнато. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 700,00 лева главница по договор за заем ***-00040911/16,08,2018 г., 47,18 лева договорна лихва за периода 25,09,2018 г. – 25,02,2019 г., 277,20 лева застрахователна премия за периода 25,09,2018 г. – 25,02,2019 г., 54,60 лева сума за допълнителни услуги за периода 25,09,2018 г. – 25,02,2019 г., 58,31 лева лихва за забава за периода от 25,09,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03,02,2020 г., 25,89 лева лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 25,09,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03,02,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Ищеца претендира и направените деловодни разноски, както разноските от заповедното производство.

С молба от 16,02,2021 г. ищецът е ангажирал становище по хода на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв.В.Ч. от ПАК, в който сочи, че искът е недопустим, тъй като съдът е следвало да укаже на ищеца да представи справка за последната регистрация на ответника. Твърди се, че ответникът не е получил 2 уведомлението за извършената цесия. Сочи се, че липсва кореспондеция във връзка с условията по договора за кредит. Сочи се, че искът е необоснован, в случай че се установи, че искът е предявен от титуляр на вземането. В с.з. особения представител на ответника сочи, че са нарушени правата на ответника във връзка с уведомяването за започналото производство. Твърди се, че същият не е бил уведомен за извършената цесия, и като цяло, че претенцията не е доказана от ищеца.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо.

Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 11,01,2021 г.

От приложеното ч.гр.д. №574/2020 г. по описа на Плевенски районен съд се установява, че на 03,02,2020 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу ответницата, като е издадена заповед за изпълнение за сумата от 700,00 лева главница по договор за з а е м ***-00040911/16,08,2018 г., 47,18 лева договорна лихва за периода 25,09,2018 г. – 25,02,2019 г., 277,20 лева застрахователна премия за периода 25,09,2018 г. – 25,02,2019 г., 54,60 лева сума за допълнителни услуги за периода 25,09,2018 г. – 25,02,2019 г., 58,31 лева лихва за забава за периода от 25,09,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03,02,2020 г., 25,89 лева лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 25,09,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03,02,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, и деловодни разноски. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от неизпълнени задължения на длъжника по Договор за заем ***-00040911/16,08,2018 г.

3

От приложения по делото/л.5 и сл./ Договор за заем ***-00040911/16,08,2018 г. се установява, че ответникът е получил в заем сумата от 700,00 лева със срок на погасяване от 6 месеца. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 22,75 % и ГПР 50,00 %, като общия размер на задължението по договора е станало 747,18 лева.

От приложения Договор за допълнителни услуги към Договор за заем ***00040911/16,08,2018 г. се установява, че за изрично изброени допълнителни услуги – безплатно усвояване на сумата, безплатно внасяне на вноска, предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане на искането за заем до минути и т.н., ответникът се е съгласила да заплати и сумата от 54,60 лева, също разсрочени на 6 равни вноски, всяка от по 9,10 лева. Също от представения Договор за допълнителни услуги, се установява, че ответникът е сключил и застраховка Защита пакет „*** /полицата по който е приложена по ч.гр.д.574/2020 г. на ПлРС, л.15 и 16/, срещу месечна премия в размер на 46,20 лева, или общо 277,20 лева за срока на договора.

Неразделна част от договора за заем са Общи условия и погасителен план.

По делото се установява също и факта на сключване на рамков договор за цесия от 16,01,2015 г. между кредитодателя и ищеца „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, с предмет - вземания по договори за кредит. По делото е представена извадка от Приложение №1 от 22,01,2018 г. към рамковия договор за цесия, от което се установява, че процесния договор за кредит, е включен в предмета на цесията под №141. По делото е представено и потвърждение за станалата цесия. По делото се установява също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по делото е представено уведомително писмо, до ответника, с което същият се уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор, но пратката е върната с отбелязване, че лицето е непознато на адреса. Изпратени са и допълнителни уведомления от 16,01,2019 г. и от 21,07,2020 г., за които няма данни да са достигнали до ответника.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че в сключения договор за заем е удостоверено получаването от ответника на чиста сума по кредита в размер на 665,00 лева /след удържане на еднократна административна такса в 4 размер на 35,00 лева/. ВЛ е установило, че по договора не са извършвани плащания.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

На първо място, следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на особения представител за ненадлежно уведомяване на ответника за започналото производство по чл.410 от ГПК, тъй като заповедния съд е изчерпал всички възможности за връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника по реда на ГПК, след което е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

По отношение възраженията за ненадлежно уведомяване на ответника за извършената цесия – същото е неоснователно по следните съображения: получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и в настоящото производство (в т.см. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.

№2352/2013 г., II т. о., ТК). Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице, поради което съдът приема, че съобщаването, извършено от цесионера по силата на поето за това задължение в договора за цесия и изрично дадено пълномощно за целта, е валидно и е породило свързаните с него правни последици, като е прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента, и новият кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски кредит е ищецът-цесионер. С разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК законодателят е въвел фикция за връчване на книжа по делото и предвид, че законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Освен това, установеното в чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Възражение от длъжника, че цесията не му е надлежно съобщена, може да се прави само в случай, че длъжникът е платил на стария кредитор до момента на уведомяването, а в настоящия процес ответникът не твърди извършено каквото и да било плащане - в т.см. Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на 5 стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК Пазар и право, бр. 8/2004 г., стр. 25 “Неизпълнението му /на условието на чл.99, ал.4 от ЗЗД/ не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението за главница по договора за заем не е погасено”.