Решение № 198 от 07.12.2022, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. В., 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

С.Ж.С.

Г.П.Й. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело № 20221300500270 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба от В. М. М., ЕГН ********** и М. В. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. В., ул.“К.Д.“ № * чрез адв.пълномощник Л. Я. от АК-С. и заявен съдебен адрес: гр. С., ж.к. „З*“, бл. *,. вх. *, ет. *, ап.

* против Решение №48/31.05.2022г., постановено по гр.д.№ 244/2021г. по описа на РС -В. в частта в която РС-В. е отхвърлил предявения от жалбоподателите иск против П. К. Т., ЕГН **********, от гр.С., ж.к.“Л.З. Г“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. 105, иск за признаване за установено по отношение на П. К. Т., ЕГН **********, от гр.С., ж.к.“Л.З. Г“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, че В. М. М., ЕГН ********** и М. В. М., ЕГН **********, двамата от гр. В., ул.“К.Д.“ № *, притежават правото на собственост върху недвижим имот : 4/6 ид. части от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот е идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е с административен адрес : гр. В., ул.“К.Д.“ № 7, на 1 /първи/ етаж, апартамент № 1, с предназначение : жилище, апартамент със застроена площ 86,00кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, коридор и външно антре, брой на нива на обекта 1, ведно с принадлежащите му 1 избено помещение, находящо се под апартамента с площ от 21,75кв.м., 1/3 ид.части от тавана на жилищната сграда, припадащите се идеални части от общите части на сградата, до съседи на самостоятелния обект по схема : над обекта ***, както и 75/370 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГККК, който поземлен имот е с административен адрес : гр.

В., ул.“К.Д.“ № 7, целият с площ 377кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план : 5020817, до съседи на поземления имот по скица : ***, ***, ***, ***, ***, съседи по нотариален акт : улица „К.Д.“, поземлен имот на Д.Л. и поземлен имот на И.Б., придобито въз основа на давностно владение, като неоснователен.

С обжалваното решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответниците - П.

К. Т., ЕГН **********, и Ц.П. Т.а, ЕГН **********, двамата от гр. С., ж.к.“Л.З. Г“, бл. *, вх.

*, ет. *, ап. *, сумата от 605,00лева направени разноски по производството.

Решението в останалата част, с което РС-В. е оставил без разглеждане предявения иск от жалбоподателите/ищците/ - В. М. М., ЕГН ********** и М. В. М., ЕГН **********, двамата от гр. В., ул.“К.Д.“ № *, против Ц.П. Т.а, ЕГН **********, от гр. С., ж.к.“Л.З. Г“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * /втория ответник/ и е прекратил производството по делото, като необжалвано е влязло в законна сила.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Излага се, че РС-В. направил необоснован и незаконосъобразен извод, като приел, че Ю.П. П.- М.а заедно със семейството си била допусната от П.Т. и съпругата му първоначално да ползват целия имот, а след смъртта на Д.Г. П., неговите 4/6 ид.ч. от правото на собственост при условията на безвъзмезден заем за послужване и това определяло тях ищците като държатели на неговите 4/6 ид.ч. от правото на собственост.

Посочва се, че в производството не е навеждано такова твърдение или възражение от нито една от страните по делото, нито се установявало от събраните по делото доказателства.

Твърди се, че при установяване на фактическа власт върху имота от Ю. М.а и М. М. през 1982г., както и по-късно, не е съществувал договор за заем за послужване по отношение процесния имот.

Посочва се, че необоснован и неправилен бил извода на РС-В., че приложените по делото нотариално заверени писмени доказателства - Пълномощно № 27/26.06.1995г. на П.П.Т. с което упълномощил дъщеря си Ю.П. П. и Декларации от А.А.Н. и С.А.Р., доказвали наличие на договор за безвъзмездно ползване на процесния имот.

Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведеното от тях твърдение, че е извършено фактическо разпределение на имотите – Ю. М.а и М. М. /втория ищец/ 2 установили фактическа власт върху процесния имот през 1982г., а след нейната смърт те двамата продължили да владеят имота за себе си и до настоящия момент, а П. ползвал имота в с.Р. Посочва се, че след смъртта на Ю., П. не е поискал връщане на имота, което потвърждавало твърдението им за неформално разпределение на съсобствените имоти.

Твърди се, че поради разпределението не са имали претенции за заплащане на разходи за поддръжка на имота, а такива разходи не били направени от ответниците през изминалия 40годишния период и не предявили никакви претенции към Ю. и тях.

Посочва се, че след като е налице упълномощаване в полза на Ю.П. П.- М.а, а дейностите, посочени в пълномощното не били извършени лично от П.Т. е индикация в полза на твърденията им, обективирани в исковата молба, че е било налице фактическо разпределение на имотите и по отношение на тях е изтекла придобивната давност по отношение на процесния имот. Излага се,че съобразно цитираната практика на ВКС, според която било прието, че не е необходимо отношенията между съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си. Съществено било, действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.

Посочва се, че факта на добри или лоши отношения между съсобствениците е без значение за факта на владение и не е основание за прекъсване и спиране на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Излага се, че от началото на установената фактическа власт върху имота от Ю.П. П.М.а и от втория въззивник (М. В. М.) до смъртта на първата, фактическата власт е продължила 34 години, който период не може да бъде подведен под дефиницията „временно ползване“ и се изключвала възможността да е бил налице такъв неформален заем за послужване. Посочва се, че през този период П.Т. в нито един момент не е поискал връщането на вещта, включително и след смъртта на Ю. М.а в хипотезата на чл. 249 ЗЗД.

Твърди се, че през периода от 1982 г. до 1992 г. , в който е изтекла придобивната давност в полза на Ю. М.а и втория въззивник- М. М. процесният имот не е бил в режим на съсобственост. Те двамата владели имота явно и необезпокоявано в продължение на 10 години без да имат качеството на съсобственици. Собственици на имота били П.Т. и Д. П., а по отношение на тях двамата имота бил чужд, поради което изискването за противопоставяне на своите права на правата на останалите съсобственици и извършването на действия за отблъскване на владението е неприложимо. Твърди се още, че владението, като обективен елемент на придобивната давност, което изисква фактическо ползване на имота в продължение на 10 години, било доказано по безспорен начин от писмените и гласните доказателства. Субективният елемент на намерението за своене в периода от 1982 г. до 1992 г. се установявало от показанията на свидетелите Василка Н. и И. Н..

Посочените свидетели били установили, че Ю. М.а и втория въззивник-М. М. от 1982 г., а 3 от 2004 г. и първия въззивник-В. М. (наследник на Ю. М.а и син на втория въззивник), освен че ползвали непрекъснато имота, поддържали ги и правили множество подобрения на същия, тъй като го имали за свой.

Посочва се, че ответниците не оборили презумпцията на чл. 69 от ЗС, в чиято тежест е оборването на същата и при липса на съсобственост в периода от 1982 г. до 1992 г.

Излага се, че от показанията на свидетелите на ответниците (които посочили, че посещавали често имота) се установявало, че собствениците на имота П.Т. и Д. П. са знаели, че Ю. М.а и жалбоподателя-М. М. са ползвали имота и не са се противопоставяли на това владение. Свидетелите знаели, че впоследствие и жалбоподателя-В. М. ползвал имота, което доказвало, че владението било явно и непрекъснато и то в продължение на повече от 10 години, тъй като не се оспорвало от насрещната страна, и че към настоящия момент владеят имота. Посочва се, че изтеклата в полза на Ю. М.а придобивна давност в периода от 1982 г. до 1992 г. важи и спрямо първия жалбоподател-В. М. в качеството му на неин наследник съгласно чл. 82 от ЗС.

Посочва се, че изтеклата придобивна давност в полза на Ю. М.а и втория жалбоподател-М. М. не се повлиява от транслативните сделки, извършени през 2014 г.

(между Ю. М.а и Ц. Т.а) и 2018 г. (между П.Т. и П. Т.), защото са осъществени след изтичане на 10-годишния давностен срок и позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност.

Излага се, че при наличие на позоваване на правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл.

79, ал. 2 ЗС.

Поддържа се, че първият жалбоподател-В. М., в качеството му на наследник на Ю.

М.а, е продължил да осъществява фактическа власт върху имота заедно с баща си (втория въззивник), считайки го за свой и е присъединил владението на своята праводателка след смъртта към своето владение, което е продължавало да бъде без възражение и без претенции на останалите съсобственици- въззиваемата страна и неговият праводател-П.Т..

Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения установителен иск по отношение на насрещната страна. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна П. К. Т. от С., ж.к. „В.Л.- зона „Г, бл.*, вх.Т”, ет.*, ап.*, ЕГН **********, чрез чрез адв.-пълномощник Е. Б. С. от АК-В. с който оспорва същата, по изложени съображения в насока неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Не претендира съдебни разноски за въззивното производство.

4

От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В.ският ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. М. М., ЕГН **********, и М. В. М., ЕГН **********, и двамата от гр. В., против П. К. Т., ЕГН **********, и Ц.П. Т.а, ЕГН **********, двамата от гр. С., с която е предявен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на 4/6 ид. части от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-185/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е с административен адрес : гр. В., ул.“К.Д.“ № *, на 1 /първи/ етаж, апартамент № 1, с предназначение : жилище, апартамент със застроена площ 86,00кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, коридор и външно антре, брой на нива на обекта 1, ведно с принадлежащите му избено помещение, находящо се под апартамента с площ от 21,75кв.м., 1 / 3 ид.части от тавана на жилищната сграда, припадащите се идеални части от общите части на сградата, до съседи на самостоятелния обект по схема : над обекта ***, както и 75/370 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГККК, който поземлен имот е с административен адрес : гр. В., ул.“К.Д.“ № 7, целият с площ 377кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план : 5020817, до съседи на поземления имот по скица : ***, ***, ***, ***, ***, съседи по нотариален акт : улица „К.Д.“, поземлен имот на Д.Л. и поземлен имот на И.Б..