Определение № 322 от 14.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 14.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20233000600378 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по жалба на адв.В. Я., подадена в качеството му на повереник на Р. А. М. – пострадала от престъплението, срещу определение №573/26.10.2023г. по чнд № 1330/23г. на Варненски окръжен съд , с което постановлението на Варненска окръжна прокуратура от 30.08.2023г. за частично прекратяване на наказателното производство по дп №113/2022г. по описа на ОСлО при ОП-Варна по отношение на обв.Р.Н.К. , е потвърдено.

Изразява се недоволство от постановения съдебен акт, твърди се, че обв.Р.К. следва да понесе отговорност ведно с обв.А.Н., отправя се към въззивния съд искане за неговата отмяна.

Въззивният съдебен състав след като се запозна с жалбата, както и с материалите по делото, установи следното :

Подадената жалба е процесуално допустима – като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество се явява и основателна – макар и частично.

Фактическата обстановка е детайлно изложена от първостепенния съд, и тук няма да бъде повтаряна. Извършеното разследване обаче е непълно – въпроси от съществено значение за не/отговорността на обв.Р.К. са останали без отговор. И тези въпроси касаят въпросното работно скеле. Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни 1 условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи възлага разнородни задължения на участниците в строителство – сред тях са и строителят, и техническият ръководител. Доколкото в случая наказателното производство се прекратява единствено по отношение на обв.Р.К., който се явява „строител“ по смисъла на §1 т.2 от ДР на посочената наредба и чл.163 ЗУТ, то и този съд ще се спре на разпоредбите, които вменяват задължения на строителя по отношение безопасните условия на труд на работещите в строителството. Според чл.163 ал.2 т.1 ЗУТ строителят е отговорен за изпълнение на мерките за опазване живота и здравето на хората на строителната площадка, тези негови задължения са детайлизирани в различни текстове на цитираната Наредба №2/2004г. – чл.16, чл.60, чл.61, чл.87, чл.89 и чл.92. Изпълнил ли е строителят тези свои задължения в конкретния случай?

Понастоящем категоричен отговор на този въпрос не може да бъде даден. А не може да бъде даден, тъй като събраните по делото доказателства не са в достатъчен обем. Така според текста на чл.87 от Наредба №2/2004г. за извършване на СМР на височина се използват скелета, платформи и люлки, които имат инструкция от производителя за монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна работа. А скелета, платформи и люлки, които не отговарят на изискванията по ал. 1, както и тяхна комбинация от различен тип и вид може да се използват само след изчисляване и оразмеряване по индивидуален проект в съответствие с предназначението им. Т.е. законът изисква строителят да предостави за използване на работещите със скелето инструкция за монтаж и демонтаж от производителя, а при липса на такава – да възложи изготвянето на индвидуален проект за използването на скелето. Такава документация по делото липсва. В тази връзка въззивниятг съд намира за уместно да отбележи следното :

1.Планът за безопасност и здраве е изготвен от В.А.М. – строителен инженер, която е разпитана в качеството на свидетел. В показанията си същата твърди, че към Плана е приложила чертеж №6 „Детайл за монтаж на работно скеле еркерно“, и действително в предадения от „Руник“ООД копие на План за безопасност и здраве такъв чертеж съществува – на л.283 т.1 от д.п. Същевременно в Плана на безопасност и здраве, приложен към строителната документация, и изпратен от Община-Варна, район „Приморски“ – т.2 л.2 и сл., не съществува чертеж №6, а такъв не се 2 споменава и в съдържанието на Плана. За монтаж и демонтаж на скеле /а въобще и за скеле/ не се споменава и в обяснителната записка от Плана. Въз основа на тези факти може да се направи извода, че въпросният чертеж №6 не е съществувал към момента на изготвяне на Плана, съответно към времето на извършване на строежа, а е изготвен допълнително след произшествието. По съществото си той би могъл да бъде приет евентуално за индивидуален проект за монтаж на скелето – при положение, че е съществувал по време на строителството и е предоставен на работниците. Но той очевидно не е – в такава насока са както писмените, така и гласните доказателства /никой от работниците не сочи да е имало нито инструкция, нито индивидуален проект за монтаж на скелето/.

2.Ако все пак се приеме, че въпросния чертеж №6 за начина на монтаж на скелето е съществувал към момента на започване на строителството /макар според този съдебен състав да не е/, то възниква въпросът защо при сглобяването на скелето работниците не са се придържали към начина на монтаж, указан в него. А според него захващането на скелето към стоманенобетонната конструкция следва да стане с анкерни болтове, а не с арматурно желязо. Защо е така е пояснила св.М. в разпита си л.128 т.1 :

„Скелето се анкерира в готов стоманенобетонен елемент с анкер – болт, а не с арматура…Изискванията за безопасна експлоатация не могат да бъдат изпълнени с набиване на арматура за захващане на скелето, защото ще бъдат изтръгнати. Без значение на колко сантиметра е набита арматурата в плочата, тя няма да издържи на изтръгване, тя няма сцепление с бетона.“ 3.При предявяване на разследването обв.Р.К. е представил писмени доказателства, сред които фактура за закупуване на скеле /конзоли/ и Декларация за съответствие на това изделие - л.31 и 32 т.2. От тях става ясно кой е доставчика на скелето/конзолите – „Баш Майстора“ЕООД-Варна, както и производителя – „Храмар“ООД-София. Въпреки това техническа документация за монтаж и демонтаж /такава каквато я изисква Наредба №2/2004г./ не е представена, нито е изискана от органа по разследването.

С оглед отбелязаното по-напред то въззивният съд намира за абсолютно наложително да се установи по какъв начин трябва да бъде монтирано или захванато скелето за съществуващите стоманенобетонни конструкции. За тази цел следва да се изиска техническата документация /технически паспорт/ 3 на изделието от производителя. След което да се назначи допълнителна експертиза, която да отговори на въпроса начинът на монтаж на скелето на строежа отговаря ли на инструкциите на производителя за монтаж и демонтаж.

Този въпрос е от съществено значение за отговорността на Р.К.. Ако такава инструкция съществува защо той не я предоставил на работещите със скелето, и осигурил ли е условия за монтаж, ответни на инструкцията? Ако такава инструкция не съществува, то защо не е взел мерки за изготвяне на индивидуален проект /при очевидността на факта, че чертеж №6 е изготвен от М. допълнително/ ? Ако пък безспорно се докаже, че този чертеж представлява такъв индивидуален проект и е съществувал изначално /което е твърде съмнително/ то защо строителят не е осигурил условия за монтаж в съответствие с проекта? Ако не съществува инструкция у производителя, и се приеме че не съществува и индивидуален проект, по експертен път следва да се изясни какво би представлявал този индивидуален проект, и как би той указал монтажа на скелето. Изясняването на тези въпроси на свой ред ще даде отговор и на въпроса нарушил ли е К. в качеството си на строител задълженията, предписани му от посочените по-напред разпоредби, или не.

Понастоящем отговор на този въпрос не може да бъде даден.

След събиране на указаните писмени доказателства и назначаване на евентуална допълнителна експертиза, ако се налага следва да бъдат отново разпитани и строителните работници, монтиращи скелето и работещи с него – предоставена ли им е инструкция за монтаж или индивидуален проект, защо скелето се закрепва с арматурни железа, а не с анкерни болтове /ако такова е изискването/ и т.н.

По изложените съображения постановените при констатираната непълнота на доказателствения материал прокурорски и съдебен акт се явяват необосновани и незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени, а делото върнато за допълнително разследване, в рамките на което следва да се даде отговор на поставените по-горе въпроси. Поради което и на основание чл.243 ал.8 НПК Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №573/26.10.2023г. по чнд №1330/23г. на 4

Варненски окръжен съд, както и постановлението на Варненска окръжна прокуратура от 30.08.2020г. за частично прекратяване на наказателното производство по дп №113/2022г. по описа на ОСлО при ОП-Варна по отношение на обв.Р.Н.К. за престъпление по чл.123 ал.1 НК.

ВРЪЩА делото за допълнително разследване на Варненска окръжна прокуратура, при което да се стори посоченото по-напред в мотивите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5