Решение № 611 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110212900 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12900 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 254332-000045 от 20.01.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено 1 административно наказание "глоба" в размер от 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила и фактическата обстановка не съответства на посочената в НП.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 07.01.2025 г. Н.Н.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на същата дата две нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на от 20.01.2025 г. Г. Б. – началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.

34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, и чл. 6, ал. 2 от Наредба №1 от 19.06.2017 г., като нарушенията са достатъчно ясно описани и са съответни на дадената правна квалификация. Следва да се посочи, че АУАН е издаден въз основа на показания на техническо средство, като е предоставена възможност на нарушителя съобразно правилата на Наредбата, ако не приема показанията на техническото средство да установи концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор, като НП е издадено именно въз основа на показанията от доказателствения анализатор, което е отразено и в НП. По тези съображения съдът не констатира наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

2

На 07.01.2025 г. около 16:50 часа жалбоподателката управлявала лек автомобил модел "***", с рег. № ******** в гр. София, по улица „Добринова скала“, с посока на движение от ул. 117 към ул. "Александър Станишев", като пред №2 поради несъобразена скорост със състоянието на пътя – мокър асфалт, предизвикала ПТП с насрещно движещия се л.а. „***“ с № ********, управляван от П. И..

На място пристигнали служители на СДВР, които около 17.47 ч. тествали жалбоподателката с техническо средство за употреба на алкохол – алкотест дрегер 7510. При извършена проверка с техническото средство в издишания въздух апаратът отчел наличие на алкохол в концентрация 1,51 промила на хиляда. На жалбоподателката бил съставен АУАН и бил издаден талон за медицинско изследване, като тя посочила, че избира да бъде тествана за концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор. Талонът и бил връчен на в 19.35 ч. като и било указано че до 45 минути трябва да се яви в ОПП СДВР за изследване. Тя се явила на посоченото място, където в 20:13 ч. и 20:16 ч. чрез две поредни измервания от доказателствения анализатор било установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0,94 промила, като резултатът от изследването бил отразен в протокол за установяване употребата на алкохол с доказателствен анализатор № 5 от 07.01.2025 г.

Д. К. подписала протокола.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на показанията на свидетелите Н.Н. и П.И. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, декларации, справка картон на водач, заповеди и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г. Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН, напротив същите потвърждават изложената в него фактическа обстановка.

Липсват противоречия в доказателствените материали относно това, че жалбоподателката е управлявала МПС на процесната дата, че е предизвикала ПТП с насрещно движещ се автомобил, че е била тествана с техническо средство за употреба на алкохол и че същото е показало концентрация на алкохол в кръвта от 1,51 на хиляда, като и е бил издаден талон за изследване. След съставяне на АУАН жалбоподателката е отишла в ОПП СДВР, където концентрацията и на алкохол е била установена с доказателствен анализатор, което се установява от приетия по делото и неоспорен протокол.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредбата водачът на ППС е длъжен да избере скоростта 3 си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдe в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. За неизпълнение на това задължение, ако вследствие на това е настъпило ПТП, в санкционната норма на чл.

179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер от 200 лева.

Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Състоянието на пътя безспорно включва обстоятелството дали пътната настилка е мокра и е от тези неблагоприятни за безопасността на движението фактори, които водачът на МПС следва да съобрази и да избере такава скорост на движение, която да му даде възможност да реагира при наличието на предвидимо за тази пътна обстановка препятствие и да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно намаляване на скоростта или спиране.

По делото се установи, че жалбоподателката е управлявала МПС със скорост, която не е била съобразена с мократа пътна настилка, поради което управляваното от нея МПС се е отклонило и е блъснало движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил, с което е предизвикала ПТП. С оглед на това съдът приема, че тя е извършила от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателката при форма на вината непредпазливост, от вида небрежност – с оглед на мястото и обстановката на инцидента, жалбоподателката е била длъжна и е имала субективната и обективна възможност да предвиди възможните последици от управляването на МПС с избраната от него скорост при това състояние на пътя, но не го е сторила.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.

Наложеното на жалбоподателката административно наказание "глоба" е с фиксиран в закона размер /200 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна и състава на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Когато с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух се установи концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или 4 техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Ако бъде установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва талон за изследване по образец и го връчва на лицето. Ако лицето не приема показателите на техническо средство, то концентрацията на алкохол в кръвта му следва да се извърши с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.

Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор се извършва в съответната структура на МВР от служители на Министерството на вътрешните работи (МВР), преминали специализирано обучение. Установяването по ал. 1 се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. За установяването с доказателствен анализатор служителите на МВР съставят протокол по образец.