Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 30.12.2020, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
126/2020
Подписан
30.12.2020
В сила
07.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1 ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 33, ал. 1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 33, ал. 1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 33, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 40, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 40а, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 46, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 48, ал. 5 · Конституция на Република България
  • чл. 39, ал.1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
  • чл. 39, ал. 2, предл. последно · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 136 30.12.2020 год. Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Разград, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН МАРИНОВ при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Сезгин Османов, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 126 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Д. Ц. С. от ****, срещу

Националния осигурителен институт – гр. София, с БУЛСТАТ ********* за заплащане на сумата от 3500 лв.ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – психически и емоционални страдания, в резултат на бездействия, свързани с умишлено и без правно основание забавяне изплащането на полагаемото му се обезщетение по издаден болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 год. с продължителност от 16.02.2020 г. до 16.03.2020 год.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 13.01.2020 г. е бил опериран по спешност в МБАЛ „Майчин дом“ ЕООД, град Варна, поради травма на ахилесово сухожилие. В резултат от операцията, е бил обездвижен чрез поставяне на гипсова протеза за период от 45 дни. С оглед на временната му неработоспособност и след болничния му престой му е бил издаден болничен лист № Е20198685359 от 16.01.2020 г. с продължителност от 13.01.2020 г. до 15.02.2020 год. В последствие му е бил издаден втори болничен лист № Е2020034432 от дата 17.02.2020 г. с продължителност от 16.02.2020 до 16.03.2020 г. На 45-тия ден след операцията гипсът му е бил премахнат, като по лекарска препоръка, и с оглед пълно възстановяване на движенията му и раздвижване на сухожилието, му е била назначена рехабилитация - процедури по физическо раздвижване, лечение с нискочестотно магнитно поле, криотерапия, аналитична ЛФК и др. Бил е принуден да заплаща голяма част от необходимите му рехабилитационни услуги. Стойността на всяка процедура варирала от 20 до 30 лева, като същите се провеждали 6 дни в седмицата. Можел да си го позволи до момента, в който установил, че НОИ не е извършил плащане по издадения вторичен болничен лист № Е20200344432 от дата 17.02.20 г., с продължителност 16.02.2020 Г.-16.03.2020 г.

На 03.04.2020 г.. подал жалба с вх. № Ш012-

16-9/03.04.2020 г. до директора на ТП на НОИ -Разград, в която на основание чл.

117 от КСО поискал да бъде извършена проверката във връзка с неизплатено обезщетение по издаден вторичен болничен лист, респективно поискал и информация за своевременно изплащане на издадения му трети болничен лист. В срока, определен в чл. 117 от КСО, не получил решение по така подадената жалба. С писмо с изх. № Ц1012-167/1 от 10.04.2020 г. бил уведомен, че жалбата му се изпраща по компетентност в ТП на НОИ- София град. Д. С. получил писмо от ТП - София град с изх. № Ц1012-21-43#1 от 23.04.2020 г., в което бил уведомен, че дължимото парично обезщетение за периода от 13.02.2020 г. до 31.03.2020 г./вкл./ по предоставени удостоверения, приложение 9 към болнични листове Е20200344432 и Е20200344578 е изплатено с ведомост на 15.04.2020 г. В тези месеци, в които не му било изплатено обезщетение, ищецът останал без никакви доходи. Липсата на пари и усложненията, получени в следствие на спряната рехабилитация, го сринали психически и емоционално.

Затворил се в себе си. Не се срещал с хора, защото не искал да го виждат с този крак, който бил посинял и подут. Карал се за всичко в вкъщи със семейството си.

Дразнело го всичко. Мислел само, че няма пари и никога няма да може да се движи, изпитвал физическата болка, преминала в психическа такава. Не можел да спи. От една страна нямал информация защо е лишен от правото да получи обезщетението си, от друга страна-нямал възможност да продължи лечението си. Косата му побеляла, станал изнервен, психиката му не издържала.

Чувствал се негоден, дори и в игрите със сина си, тъй като трябвало само да лежи. Спрял да се храни нормално.

Ответникът по делото –

Националния осигурителен институт

- гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

По същество твърди, че действително има закъснения за изплащане на процесния болничен лист, но то се дължи на проверка във връзка с дължимо от ищеца връщане на парично обезщетение за безработица. На следващо място твърди, че на

31.03.2020 год. ищецът е внесъл по сметка на НОИ сумата от 7918.14 лв. по разпореждане № 161-00-71-3 от 30.12.2019 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Разград, което опровергава твърдението му за липса на пари. Наред с това твърди, че сочените от ищеца психически и емоционални страдания не са доказани, както и не е доказано, че те са пряка и непосредствена вреда от забавеното на изплащането на обезщетението по болничния лист. Ответникът иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. Излага становище, че има малко забавяне при изплащането на обезщетението, но същото е във връзка с проверка по друго осигурително правоотношение на ищеца. Същият не е оставал без пари, с оглед платената сума на НОИ, както и че е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ

Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2020 год. ищецът постъпва в МБАЛ „Майчин дом-Варна” ЕООД, където му е направена операция във връзка с травма на дясното ахилесово сухожилие и е изписан на 16.01.2020 год. с препоръка за превръзки през 3 дни и сваляне на конците на 12-ия ден. Издаден му е първичен болничен лист /л.5/ за времето от 13.01.2020 г. до 15.02.2020 год. включително с режим на лечение домашно-амбулаторен. В последствие му е издаден болничен лист – продължение с № Е20200344432 от 17.02.2020 год. от ЛКК при Медицински център „ВИТА МЕДИКА” за времето от 16.02.2020 год. до 16.03.2020 год. Болничният лист е представен пред НОИ на 05.03.2020 г. с Удостоверение приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните помощи и обезщетения от държавното обществено осигуряване / ДВ 57/2019 г. / виж л. 50.

В края на февруари и началото на месец март 2020 год. ищецът е посетил лекар-специалист от АСМП-ИП-„Д-р Анна Вълкова” ЕООД, който му е предписал извършване на физикална терапия и конкретен брой процедури, съгласно амбулаторен лист от 10.03.2020 год. /л.10/. Издадено му е направление за хоспитализация /лечение по амбулаторни процедури по КП 265 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат” от 10.03.2020 год. /л.10/. В представеното от ищеца копие на направлението няма отбелязвания от приемащо лечебно заведение.

Междувременно, с Разпореждане № 161-00-71-3 от

30.12.2019 год., ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Разград е разпоредил ищецът да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 7918.74 лв. главница. В приложената към делото жалба срещу това разпореждане /л.58/ ищецът изрично е заявил, че е получил лично това разпореждане на 30.03.2020 год. в ТП на НОИ –Разград. От платежно нареждане с дата на изпълнение 31.03.2020 год. е видно, че ищецът е превел по сметка на ТП на НОИ Разград сумата от 7918.74 лв.

В жалба с вх. №

Ц1012-26-9 от 03.04.2020 год. /л.11/ ищецът е уведомил ръководителя на ТП на НОИ – Разград, че обезщетението му по болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 год. все още не е изплатено в предвидените в КСО срокове и е поискал да извърши проверка по жалбата му и да се произнесе с решение, за което да бъде своевременно осведомен, за да търси правата си по съдебен ред за причинените му душевни и психически страдания.

Директорът на ТП на НОИ Разград е препратил жалбата на ищеца по компетентност на директора на ТП на НОИ София с писмо изх. № Ц1012-16-9/1 от 14.04.2020 год., в което го уведомил, че ищецът има постановен дълг за възстановяване на получено обезщетение за безработица и, че същият е погасен.

С писмо с изх. № Ц1012-20-43#1 от 23.04.2020 г. /л.13/ директорът та ТП на НОИ София е уведомил ищеца, че паричното му обезщетение по процесния болничен лист е изплатен с ведомост от 15.04.2020 год..Това се установява и от справката за представени документи и изплатени обезщетения и помощи по единния граждански номер на ищеца от базата данни на НОИ /л.18/. Няма доказателства, кога това писмо е получено от ищеца, който твърди, че го е получил на 05.05.2020 г В съдебно заседание бяха разпитани като свидетели лицата В. Д. Ц. – майка на ищеца, и Н. Й. П. Свидетелката Ц. сочи, че на ищеца била назначена рехабилитация. Единният рехабилитационен център бил затворен от 13.03.2020 год., поради пандемията, и той трябвало да ходи на рехабилитация на частни начала, където процедурите стрували между 20 и 30 лв. Ищецът не ходел на работа поради заболяването. В същото време съпругата му не работела.

Семейството му изпаднало в доста тежко финансово положение и се наложило тя да помага, а ищецът не се чувствал особено комфортно. Ищецът се стресирал. Липсата на средства се дължало първо на многото разходи по самата операция, след това и на разходи по процедурите. Ищецът получил обезщетение по един или два болнични листа, а после имало дълго време, в което не получил обезщетение.

Наложило се ищецът да започне работа, за да може да покрива финансовите си задължения. Липсата на изплащане на обезщетение се отразила на ищеца. Той се чувствал много некомфортно психически, започнал да нервничи, неприятно му било, притеснявал се защо не му изплащат обезщетението, след като всичко е легитимно. Тя дала пари на ищеца, за да плати задължението си към НОИ.

Свидетелят П. сочи, че ищецът скъсал ахилес при игра на баскетбол и претърпял операция.

Впоследствие в личен разговор ищецът му споделил, че ходи на терапии частно и това утежнявало финансовото му положение. Усетил, че ищецът няма желание да води социален живот, да се среща с познати, избягвал събирания. През месец март му казал, че не издържа финансово заради процедурите. Впоследствие, като се виждали, ищецът му изглеждал променен визуално: леко накуцвал, променил се психически, станал затворен и не комуникирал. Вече по-малко се чували и той си обяснявал това с някакъв дискомфорт на ищеца. През този период дошла пандемията и съпругата на ищеца също спряла работа като адвокат. Свидетелят не може да посочи колко време ищецът е стоял без пари. Той му предлагал помощ, но ищецът му казал, че разчита на майка си да му помага през този период.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковата молба е допустима. Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай ищецът твърди, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от структурата на Националния осигурителен институт, изразяващо се в забавяне на изплащането на дължимото му се парично обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 от КСО, ответникът – Националния осигурителен институт, е юридическо лице със свои поделения в страната, което управлява държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 33, ал. 4 от КСО за администрацията на Националния осигурителен институт се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този кодекс. С оглед разпоредбата на § 1 от ДР на Закона за администрацията е безспорно, че дейността на органите и длъжностните лица от НОИ по отпускане, прекратяване, спиране, възобновяване и изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност е административна дейност. Следователно НОИ като юридическо лице е процесуално легитимиран, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите и организациите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на своите органи и длъжностни лица.