Определение № 173 от 19.02.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Разград, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 175/31.01.2025г. по ч. гр. д. №72/2025г. по описа на РС-Кубрат в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. А. за заплащане на сумите: за разликата от 98.50лв., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането му; 422.43лв.– договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.10.2023г.- 05.11.2024г.; 233.04лв- лихва за забава от 26.10.23г. до 05.11.24г. и законната лихва от 92.55лв. от 05.11.24г. до 29.01.25г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно.

Твърди,че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК,като по този начин е нарушил съдопроизводствените правила. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. А. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 1 166.93лв.– главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2025 г., до изплащане на вземането; 422.43лв – договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.10.2023 г. до 05.11.2024 г.; 451.57лв.– възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 862.50лв - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси;

30.00лв.- неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 1

09.11.2023 г.; 500лв– неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 24.01.2024 г.; 233.04лв.– лихва за забава за периода 26.10.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.11.2024г.– дата на предсрочна изискуемост; 92.55лв.– лихва за забава за периода 05.11.2024г.– дата на предсрочна изискуемост, до 29.01.2025г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40019490017/ 21.08.2023 г., както и деловодни разноски в размер на 75.18 лв.– платена държавна такса, и 180лв.– юрисконсултско възнаграждение и 80лв.- юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи.

С разпореждането районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в обжалваната част. Приел е, че плащането на закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправно договорени от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на закона и на осн. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на целия договор, относно неяснота при определянето на ГПР, вкл. е констатирал и наличието на неравноправни каузи.

Съобразил е наличните данни за заплатените до момента от длъжника 131.57лв. и при съобразяване на разпоредбата на чл.23 ЗПК е приел за дължима единствено част от претендираната главница, но не и останалите претендирани суми.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима,като подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но 2 процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст в размер на 480лв и Флекси в размер на 900лв при уговорен ГПР 48.96% върху главница от 1200 лева, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 67.90%.,при законна лихва за периода в размер на 13.58%, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона.

Невключването на допълнителните услуги в ГПР води като последица неяснота на определянето му, което е основание за нищожността му. ГПР не е величина,която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в ЗПК,който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО, като начинът на определянето му е точно разписан и не търпи отклонение от хармонизираните правила. Неправилното посочване на ГПР в договора за кредит се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда,които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,освен това,което потребителят е получил по него.

В заключение неправилното изключване на разходи по кредита от ГПР, винаги и всякога води до определяне на неправилен ГПР, а оттам и до нищожност на договора съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил съгласно чл.23 ЗПК, т.е. остатъчната главница, като съобрази направените от длъжника плащания от 131.57лв..

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 175/31.01.2025г. по ч.гр.д. №72/2025г. по описа на РСКубрат в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. А. за заплащане на сумите: за разликата от 1068.43лв. до претендираните със заявлението 1166.93лв – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението30.01.2025г. до изплащането му; 422.43лв.– договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.10.2023г.- 05.11.2024г.; 233.04лв- лихва за забава от 26.10.23г. до 05.11.24г. и законната лихва от 92.55лв. от 05.11.24г. до 29.01.25г.

В останалата част, като необжалвано разпореждането е влязло в сила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4