Решение № 9 от 10.04.2024, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Исперих, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РА.ЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска

Административно наказателно дело № 20243310200012 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седА.ще и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, чрез юрисконсулт Ц. Б., срещу НП № В-0044656/12.12.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителя, с което за нарушение на чл. 5, ал. 2 от Закон за защита на потребителя (ЗЗП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗП.

Жалбоподателят счита обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно, като основните му възражения са свързани с компетентността на органа, издал НП и твърдения за несъставомерност на деянието. Счита, че административнонаказващият орган не е местно компетентен да издаде процесното НП, а от друга страна твърди, че служителят на дружеството не е отказал да предостави преддоговорната информация, но същата щяла да бъде дадена след регистриране на искане за отпускане на кредит в системата на дружеството и след идентификацията на клиента по реда на чл. 53, ал. 1 и ал 2 от Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява представител. Депозирана е молба от упълномощен юрисконсулт, с която по същество се преповтарят съображенията, изложени в жалбата. Считат, че следва да бъде приложена и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За въззиваемата страна – Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителя, не се явява представител. Депозирано е становище от упълномощен юрисконсулт, с което по същество се оспорва жалбата. Изложени са подробни правни аргументи, включително и относно приложението на чл. 28 ЗАНН. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на жалбоподателя, в случай че има такъв. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За контролиращата страна РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за 1 установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2023 г. свидетелката А. Н. Т. – старши инспектор в Област Разград – КЗП, заедно с колегата й Н.С., извършвА. рутинни проверки по спазване на разпоредбите на ЗЗП в гр.Исперих. Около 12.00 ч. св.Т. влязла в офис на „Сити Кеш“ ООД, находящ се в гр.Исперих, ул.*** № 7 и се представила за потребител, който желае да й бъде отпуснат заем чрез договор за потребителски кредит, в размер на 1000.00 лв. и с период на погасяване – 1 година. Бил проведен разговор с И.М.А. - служител на дружеството – жалбоподател, на длъжност „мениджър екип“, като той й поискал лична карта за идентификация. След проверка в системата на дружеството по ЕГН на св.Т. служителят А. е установил, че същата няма други кредити и с помощта на таблица я информирал, че ако бъде одобрена за искания от нея кредит, ще плаща месечна вноска в размер на 216.00 лв. и крайната сума, която ще върне е 2592.00 лв. Предложен й бил и вариант за погасяване на кредита за 6 месеца, при което месечната вноска ще е по-висока, но лихвата ще бъде по-ниска. Параметрите на двата варианта за погасяване на кредита, включително и още два – за 8 месеца и за 10 месеца, били записани от служителя на дружеството на малко бяло листче, което било предоставено на св.Т.. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за искания от нея заем обаче не й бил предоставен. Св.Т. напуснала офиса и след няколко минути се върнала, заедно със колегата си Софрониева, като вече се представила в качеството й на старши инспектор от Област Разград – КЗП. Била извършена проверка на документацията на дружеството, като са били изискани на произволен принцип договор за потребителски кредит и документите към него. Св.Т. попитала служителят на дружеството дА. е запознат, че е следвало да й предостави Стандартен европейски формуляр, като той отговорил, че знае за това задължение, но не предполагал, че тя е проверяваща. Бил съставен констативен протокол № К-2708782/16.11.2023 г., с който бил поканен представляващия дружеството да се яви на 23.11.2023 г. от 11.30 ч. в КЗП – РД – Варна, офис в гр.Разград. На посочената дата, в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството лице, св. Т. съставила АУАН № 004656/23.11.2023 г., като приела, че „Сити Кеш“ ООД е нарушило разпоредбите на чл. 5, ал. 2 ЗЗП.

Въз основа на така издадения АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства АНО е издал обжалваното НП, с което изцяло е възприел фактическата обстановка изложена в акта и е наложил съответното наказание.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН, НП, констативен протокол – 2 бр., малко бяло листче с изписани на него „1000лв., 6 мес. – 306лв., 8 мес. – 262лв., 10 мес. – 237лв., 12 мес. – 216лв.“, договор за потребителски кредит № 956948, погасителен план, искане № 9271011, стандартен европейски формуляр, известие за доставяне, заповед № 984/07.11.2023 г. на председателя на КЗП, заповед № 375ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, пълномощно, както и от гласните доказателства – показанията на св.А. Т..

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната вА.дност форма и съдържание. В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че НП не било издадено от компетентен орган. Видно е от приложената по преписката заповед № 984/07.11.2023 г. на председателя на КЗП, че Директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителя е бил оправомощен да налага административни наказания и да издава наказателни постановления за нарушения на ЗЗП, контрола по които е възложен на КЗП и установени от служители на РД София и РД Варна на КЗП с актове за административни нарушения, извършени на територията на страната. В случая нарушението на разпоредба от ЗЗП е установено именно от служител на РД Варна, на територията на гр.Исперих. Следователно АНО е компетентен да издаде и процесното НП.

Констатираното от наказващия орган административно нарушение е надлежно индивидуА.зирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се подробно описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянието и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, 2 съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуА.зират административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дА. описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник трябва да му предостави своевременно съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключването на договор за потребителски кредит. Същевременно чл. 5, ал. 2 ЗПК изрично въвежда изискване към кредиторите и кредитните посредници да предоставят посочената в ал. 1 информация под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 на закона. По този начин нормативно е дадена гаранция за потребителите, че своевременно ще бъдат запознати с всички условия на договора, за да са в състояние да вземат информирано решение относно сключването му.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото, се установява нА.чието на устно обяснение на параметрите по искания кредит, както и информация за периода на кредита, размера на месечната вноска, предоставена ръкописно на малък лист, но представена по този начин тази информация не покрива обема на задължението по чл. 5, ал.

2 от ЗПК, която разпоредба изисква информацията да се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр, съгласно Приложение № 2.

Поради изложените съображения, съдът намира, че въз основа на приобщения по делото доказателствен материал се установява безспорно, че кредитната институция не е изпълнила задължението, визирано в нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗПК като по посочения начин е нарушила правата на потребителя, с оглед на което правилно е ангажирана отговорността на същата на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, която санкционна норма предвижда описаното нарушение в хипотезата си.

Съдът не споделя възраженията на дружеството - жалбоподател, че предоставената на малък бял лист информация за параметрите на искания кредит покривала изискванията на закона за необходимата преддоговорна информация. Разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП са императивни и изрично посочват формата, под която следва да бъде предоставена преддоговорната информация – стандартен европейски формуляр съгласно приложение № 2.

Целта на посочената норма е да се защитят правата на потребителите, като им се предостави възможност да направят информиран избор въз основа на различни предложения от различни кредитни институции. Императивният характер на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗП не предполага разширителното й тълкуване и представяне на преддоговорна информация във форма, различна от посочената в закона.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за несъобразяване в НП на изискванията на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗМИП. На първо място следва да се отбележи, че задължението на кредитора или кредитния посредник за предоставяне на преддоговорна информация за кредита под формата на СЕФ, визирано в чл. 5, ал. 2 ЗПП, по никакъв начин не е обвързано със задължение за идентифициране на потребителя с личните си данни. Както в приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗЗП, така и в приложения по преписката екземпляр на СЕФ, не е предвидено да се посочват каквито и да било лични данни на потребителя. В крайна сметка СЕФ не обвързва нито кредитора, нито потребителя.

На второ място съдът счита за необходимо, да отбележи, че както от гласните доказателства (св.Т.), така и от писмените (АУАН и НП) се установява, че в хода на разговора служителят на дружеството е поискал от св.Т. личната й карта, за да направи проверка в системата, т.е. нА.це е извършена от служителя идентификация на клиента съгласно изискванията на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗМИП. Обстоятелството, че кредиторът има въведени вътрешни правила и процедури, които не позволявА. да се издаде СЕФ преди да бъде генерирано искане за кредит, са ирелевантни в настоящия случай. Дружеството – жалбоподател е длъжно в качеството си на кредитна институция да организира работата си така, че служителите му да спазват императивните изисквания на закона.