Решение № 1245 от 16.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Пазарджик, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20265220102061 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Л. И. М. с ЕГН ********** от гр. * твърди, че на 09.02.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит №811229 с ответника „*“ ООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. *. Твърди, че в изпълнение на договора ответникът му е предоставил потребителски кредит в размер на 800 лв. срещу фиксирана годишна лихва в размер на 40.05 % и 48.1 % годишен процент на разходите, формиращи общо задължение за потребителя в размер на 921.24 лв. Твърди, че на основание чл.11, ал.1 от договора ответникът е начислил неустойка в размер на 554.76 лв., тъй като не е изпълнил задължението по чл.5 от договора да обезпечи кредита. Твърди, че неустойка е прибавена към погасителни вноски по кредита, като формира общо задължение за потребителя в размер на 1476 лв.

Ищецът поддържа, че договора за кредит е нищожен. Нищожността се претендира на основание чл.22 ЗПК поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който задължава кредитора да посочи в договора за кредит начина за формиране на годишния процент на разходите по кредита. Поддържа, че нарушението е довело до липса на яснота за потребителя кои разходи са включени в ГПР по конкретния кредит. Поддържа, че неправилно кредиторът 1 не е включил в ГПР задължението за неустойка, която в действителност представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Твърди, че ако неустойката беше включена, размерът на ГПР би надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК.

Поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като е неравноправна и накърнява добрите нрави.

Ищецът твърди още, че във връзка с нищожния договор е заплатил на ответника общо 1476 лв. при реално дължими 800 лв.

При тези твърдения ищецът иска от съда да обяви договора за кредит за нищожен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и да осъди ответника да му заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.23 ЗПК сумата от 345.63 евро, която е получена от ответника без основание /в изпълнение на нищожния договор за потребителски кредит/, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането. Претендира присъждане на съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА.

Ответникът не оспорва сключването на договора и че във връзка с него е получил от ищеца 1476 лв.

Оспорва исковете при твърдение, че договора за кредит, включително клаузата за неустойка при необезпечение на кредита, е действителен и съответства на изискванията по чл.11, ал.1 ЗПК. Поддържа, че неустойката не е елемент от ГПР и не следва да се има предвид при неговото определяне.

Твърди, че ГПР е изчислен и посочен правилно. Твърди, че неустойката има за цел да гарантира предоставянето на обезпечението, а не цели да повиши цената на кредита. Поддържа, че неустойката не противоречи на добрите нрави, тъй като се дължи само за периода, през който не е представено обезпечението. Моли за отхвърляне на всички исковете. Претендира съдебни разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:

Относно установителния иск:

Установителният иск е допустими, тъй като е предявен между страните по договор за кредит и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, доколкото недействителността на оспорения договор за 2 потребителски кредит ще намали финансовата тежест за кредитополучателя.

За основателността на иска ищецът следва да докаже недействителността на договора, като установи фактите, които го опорочават.

Когато се оспорва действителността на договор с потребител съдът е длъжен служебно да извърши проверка за неравноправност на неговите клаузи. Освен това, когато нищожността произтича от самия договор или от доказателствата по делото, съдът е длъжен да извърши служебна преценка за действителността на договора, съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т.д.

№1/2020 г. на ВКС, ОСГТК.

На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са сключили процесния договор за кредит, както и че във връзка с кредита ищецът е заплатил на ответника общо 1476 лв.

От представения по делото Договор за потребителски кредит №811229 от 09.02.2023 г. е видно, че същият има за предмет потребителски кредит в размер на 800 лв., който е с фиксирана годишна лихва от 40.05 %, със срок за връщане на главницата и заплащане на лихвата /общо 921.24 лв./ до 11.08.2023 г. Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 48.1 %. Съгласно чл.5 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от неговото сключване да обезпечи кредита чрез поръчител от едно или две физически лица, които отговарят на посочени в същата разпоредба условия.

При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка по чл.11 от договора в размер на 554.76 лв. С тази неустойка общата дължима сума от потребителя е 1476 лв., като задължението е разсрочено на 6 равни вноски по 246 лв., съгласно приложения погасителен план към договора.

За да породи действие между страните, договорът за потребителски кредит трябва да бъде сключен в писмена форма, която отговаря на изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК и да има съдържанието, посочено в чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 3 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 от закона начин.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

За да извърши проверка за действителността на договора за кредит, съдът трябва да установи дали посочения в него годишен процент на разходите е определен правилно и дали отговаря на действителните разходи на потребителя, свързани с кредита. Отговора на този въпрос зависи от това, дали неустойката по чл.11 от договора представлява предвидим разход за потребителя към момента на сключването на договора и дали трябва да бъде включена в годишния процент на разходите.

Процесната неустойка санкционира неизпълнението на акцесорно непарично задължение на потребителя да представи на кредитора обезпечение на кредита. От непредставянето на обезпечение не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземането. Те обаче могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечението, тъй като ще получи допълнителен солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на горното съждение е нелогично и неоправдано поставянето на кратък срок, в който потребителят да обезпечи кредита, след което това негово задължение се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес да получи обезпечението. Освен това се оказва, 4 че ако потребителят не представи обезпечение или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит.

Уговарянето на такъв кратък срок и възможността задължението за неустойка да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото връщане, а да получи сумата от неустойката. Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да оскъпи кредита за сметка на потребителя.

Съдът счита, че неустойката представлява скрита печалба за кредитора, увеличава цената на кредита и води до възникването на допълнителни разходи за потребителя, които би трябвало да са включени в годишния процент на разходите, тъй като е предвидим разход при сключването на договора и дори е включена в приложения към договора погасителен план.

При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя към момента на сключване на договора включват заплащането на годишна договорна лихва и заплащането на компенсаторна неустойка, тъй като и двете страни по договора са били на ясно, че поисканото от кредитора обезпечение не може да бъде предоставено от потребителя предвид краткия срок поставените завишени изисквания към поръчителите. В този случай оскъпяването на кредита /изчислен от съда с калкулатора за ГПР по бързи кредити от електронната страница calculator.bg/ е в размер на 875.89%, който е многократно по-висок от с посочения в договора ГПР от 48.1 %.

В т.55 и 56 от решение на СЕС по дело С-714/22 съдът е акцентирал на съществения характер на задължението за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителя да се запознае с правата и задълженията си и да се ориентира правилно за финансова тежест на договора. В тази връзка СЕС е приел, че посочването на ГПР, който не отразява точно разходите по кредита лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и непосочването на този процент.

Освен че е посочен неправилно в договора, годишния процент на разходите на потребителя по процесния кредит е по-висок от максимално допустимия. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на 5

Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на 09.02.2023 г. Към 1 януари 2023 г. ОЛП е 1.42 %, респ. към момента на сключване на договора размерът на законната лихва е 11.42 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 57.1 %.

Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит е различен от посочения в договора и значително превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Изискването на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК е нарушено и договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗЗП. Ето защо искът е основателен и следва да се уважи.

Относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.23 ЗПК:

За основателността на осъдителния иск, ищецът следва да установи, че е в изпълнение на нищожен договор за потребителски кредит е заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира, както и че платеното по договора надхвърля чистата стойност на кредита.

Съдът формира извод, че договора за кредит е недействителен.

Следователно потребителят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита – чл.23 ЗПК, която е в размер на 800 лв. Не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника 1476 лв. Разликата от 676 лв. (345.63 евро) подлежи на връщане. Ето защо осъдителният иск следва да се уважи в предявения размер.